- Г-н Вълчев, има ли опасност в някои училища в ремонт да се забави началото на учебните занятия? Каква организация ще бъде направена в тези случаи?

- Тази година има над 1000 обекта в ремонт. Повечето от тези ремонти бяха частични. Цялостна модернизация се извършва в над 250 училища. В 50-60 от тях дейностите ще продължат и след 15 септември, но във всяко едно учебната година ще стартира нормално. Само 8 училища в страната ще започнат в други сгради.

Някои от ремонтите, най-вече финансираните от Европейския съюз, започват след началото на учебната година и ще се наложи да бъдат допълнително пребазирани.

- В петък открихте новата сграда на СУ „Панайот Волов“ в Бяла. Колко още ще бъдат новоизградените училища?

- Имаме нужда от нови сгради, за да преминем на едносменен режим. В голяма част от училищата вече се учи на една смяна, но за да се случи това във всички, някъде ще се намали приемът, другаде да се надстроят съществуващите сгради. В четирите най-големи града е необходим строеж на нови учебни заведения. Следващите 4-5 години ще се построят поне 20 нови училища. Само в София общината планира изграждането на 10 сгради.

- На прага на 15 септември продължават да се търсят учители. Ще стартира ли нормално учебната година?

- Традиционно имаме обявени голям брой свободни учителски места, но очакваме те да се запълнят. Непопълнени места вероятно ще има в отделни училища и региони, но няма да има системен проблем. Има недостиг на учители по информационни технологии, английски език. Най-остро е търсенето на преподаватели по математика, физика, химия. Трудно се намират и специалисти по професионална подготовка и ресурсни учители. Последните години средно се пенсионират 4000-4500 педагози, което изправя системата пред предизвикателство с обезпечаване на специалисти. За момента успяваме да запълним недостига, но следващите години очакваме проблем. Увеличаването на възнаграждението е много важна стъпка към привличането на кадри. Имаме данни, че е нараснала склонността на хора, които са напуснали образователната системата, да се върнат обратно. По-високите учителски заплати привличат и висшисти, които нямат педагогическа правоспособност, да придобият такава сега.

- На кои места е най-трудно да бъдат привлечени учители?

- В по-големите градове, особено в университетските центрове, имаме по-малко проблеми. Трябва да мотивираме младите хора да се включат в по-малките и отдалечени населени места и там, където има концентрация на проблемни деца. Стартирахме програмата „Мотивирани учители”, която е насочена към най-проблемните дисциплини, малките училища в обособените квартали, в които се работи най-трудно. Ще направим и информационна система, която да картографира къде и по какви дисциплини очакваме да има свободни места. В нея всеки от придобиващите педагогическа правоспособност ще посочва къде иска да започне работа - в кои училища или общини.

Предизвикателството пред нас е тройно. От една страна, да имаме достатъчно учители. От друга, да имаме педагози във всички училища и детски градини. От трета - трябва да направим така, че по-добрите ученици да стават учители. За целта планираме допълнителни трети стипендии, с които да насърчим най-добрите гимназисти да се включат в педагогическо образование. От мотивираните ученици можем да очакваме, че ще бъдат и мотивирани учители.

- След протести на педагозите няма да бъдат въведени задължителни обходи по домовете на отсъстващите деца. Какъв е начинът да ги задържите в училище?

- Учителите трябва да разчитат на подкрепата на обществото, но и ние като общество трябва да разчитаме на тях. Учителите трябва да ходят и по домовете, когато е необходимо, не по задължение, а като част от политиката и усилията за интеграция на децата от проблемни групи. Всяко училище, в което имаме концентрация на проблемни деца, трябва да намери собствената си рецепта. Ще редактираме конкретни текстове в резултат на общественото обсъждане и предложенията, които получихме. Политиката на министерството и нормативната уредба трябва да бъде по-малко предписваща. С постановление на Министерски съвет преди 2 години регламентирахме екипния подход, който е доказал своята ефективност, тъй като в повечето случаи става въпрос за родители, които не само нямат отношение към образованието, но не се отнасят с респект към правилата и институциите.

Механизмът показа много добър резултат по отношение на първоначалното записване на учениците, но все още не успяваме да ги накараме да ходят редовно. Всяка седмица чета доклад от проверки, в който виждам, че средната посещаемост в определени училища е под 50%. Не можем да се откажем и да се предадем, трябва да накараме децата да ходя на училище. Най-много разчитаме на учителите, които са най-многобройната група, но те трябва да бъдат подкрепени от останалите институции. Целта не е да се отчитат формално обходи, а децата да ходят на училище. Няма как да се включат ефективно в образователния процес, ако не ходят ефективно.

Подпомогнахме училищата с концентрация на уязвими групи и предоставихме 30 млн. лв. С тях се плащат допълнителни възнаграждения на хората, които работят с тях, бяха назначени близо 200 медиатори. В повечето случаи това са хора от общността, които имат по-голям авторитет сред родителите. Трябва да се приложи целият комплект от мерки, за да се види коя е най-ефективната. Бяха направени промени в закона за социално подпомагане и за семейните помощи, които се спират за по-дълго време. С промяна в наредбата на социалния министър ще се спират и енергийните помощи на семейства, чиито деца не ходят редовно на училище. Основното, което трябва да се направи, е взаимодействието с родителите и да се полагат ежедневни усилия.

- Училищата ще могат да сключват споразумения с родителите. Как биха помогнали те на връзката помежду им и образователния процес?

- Едно от предизвикателствата пред образователната система е да подобри възпитателната функция, дисциплината, взаимодействието с родителите, да намалим агресията. Винаги използвам случая да апелирам към родителите за партньорство, да подкрепят учителите, да научат децата си да ги уважават. От друга страна, учителите трябва да подадат ръка за партньорство и да положат повече усилия за взаимодействие. Едно наше проучване показа, че 2/3 от родителите са с нагласа да подкрепят учителите и училището, затова и ние като система трябва да подадем ръка. Утвърдих стратегия за възпитателната работа не за да имаме поредния документ, а да я използваме като платформа за разговори относно възпитание, дисциплина и спазване на правила. Там, където родителите и училището са сключили споразумения, имаме по-добра подкрепа от родителите, те легитимират и по-строги правила на дисциплина. И в момента те се подписват, че спазват правилника на училището, но това е формално, докато при споразуменията имаме двустранен процес. Ние ще предложим на всички училища да проведат такъв разговор.

- Това лято възникнаха спорове за начина, по който е представен комунизмът в някои от учебниците за 10-и клас. Предстоят ли промени в процедурата за оценяване, ще се разшири ли кръгът от хора, който се занимава с нея?

- Проблемът с учебниците за 10-и клас беше, че заданието на оценителите не беше добре формулирано от наша страна. Трябва да го направим по-прецизно. Учителите също определят дали учебниците са пригодни, но техните мнения се сумират, докато оценителите в най-голяма степен следва да подходят критично. В законово регламентираната процедура не предвиждаме промени. Трябва да мотивираме най-добрите специалисти да бъдат оценители, които често обаче са в авторските колективи за писане на учебници и това е невъзможно.

- Издателствата имат проблеми с уреждането на авторските права на съвременните ни писатели. Възможно ли е да се наложи преразглеждане на произведенията, включени в учебния план, и някои от тях да отпаднат?

- Учебните програми не са затворени за промяна, но те са свързани с издаването на учебниците и не могат да бъдат променяни във всеки един момент. Не е добре в програмите да има произведения, чиито авторски права не са свободни за ползване от страна на издателствата. При бъдещи промени ще съблюдаваме и това.

- Какви нововъведения, свързани с дигитализацията, ще се случат в образователната система и училищата тази учебна година?

- Тази година финансираме изграждането на wi-fi мрежа във всички училища, подпомагаме по националната програмата „Информационни и комуникационни технологии” закупуването на техника. Ще можем да говорим за завършена концепция за електронно обучение, макар и етапно, едва ако имаме електронна платформа и уроци. Планираме това да стане до 2 години по проекта „Образование за утрешния ден”. По него ще разработим дигитална платформата, ще плащаме на учителите за разработването на електронни ресурси, а преди това ще ги обучим как да създават такива. Интерактивното обучение чрез таблети е по-скъпо и не винаги по-ефективно, отколкото разширяването на възможностите за фронтално обучение.

По-важно от обучението чрез информационни технологии е обучението за дигитални умения. Затова въведохме предмета компютърно моделиране в трети клас, ще финансираме и дейности по интереси в областта на дигиталната креативност от първи клас.

- Казвате, че учителят е важен, а не учебникът. Възможно ли е, когато бъде изградена онлайн платформата, помагалата да отпаднат и педагозите да решават с какви материали да работят?

- Учебникът е основното пособие за ученика. Електронните ресурси са допълнителна възможност. Голяма част от децата учат по-лесно с образи и те ще подпомогнат този процес. Днес източниците на информация са много и не можем да очакваме, че учебникът ще продължава да бъде монополист, но няма и да изчезне поне в краткосрочен и средносрочен план. Най-важното е учителят да мотивира ученика за учене. Да го накара да проблематизира и да търси повече информация, отколкото е написана в учебника.

Ролята на учителя се променя. Ако преди век и половина той е бил основен източник на знание, то днешната му основна задача е да успее да вдъхнови ученика да учи. Той трябва да се почувства достатъчно свободен да избере методите си, по които да постигне резултати, да свърже умения в рамките на всеки един урок, да намери подхода, с който да повиши интереса за учене на всяко едно дете.

Визитка:

-Завършил е магистър по публични финанси в Икономически университет – Варна

-Експерт в дирекция „Държавни разходи“ в МОН от 2003 до 2009

-Главен секретар на МОН от септември 2009 г. до февруари 2017 г.

-Началник на отдел в дирекция „Финансиране на общините“ в Министерството на финансите от април до май 2017 г.

-Назначен за министър на образованието и науката на 4 май 2017 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини