Красимир Вълчев: Ще облекчим учебното съдържание за учениците

Красимир Вълчев: Ще облекчим учебното съдържание за учениците

Новите учебници не трябва да надвишават материала от програмата

След 10-ти клас може да въведем тест със знания и от обществените и природните науки, споделя в интервю за "Монитор" министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

- Г-н Вълчев, кои са най-важните реформи, които бяха реализирани през 2019-а, какви са приоритетите за следващата година?

- Образователната система има постоянни приоритети и цели. Това са да повишим образователните резултати, измерени чрез придобити компетентности, да приобщим всяко едно дете, да интегрираме децата от уязвими групи, да подобрим възпитателната работа и взаимодействието с родителите. Тези приоритети могат да се проследят и през основните ни политики. Миналата година поставихме акцент върху ефективното въвеждане на компетентностния подход, което означава образователната система да се фокусира не само върху знания, но и върху формирането на умения и мотивация за учене. Надявам се, че това това ще може да се усети в по-голяма степен през следващите години. Продължихме и работата по механизма за обхващане на децата в образователна система и осигуряване на редовната им посещаемост. През изминалата година разработихме и одобрих Стратегия за възпитателната работа в образователните институции. Иска ни се тя да не е поредния стратегически документ, а да бъде използвана за разговори с родителите относно теми като дисциплина, ред, правила, по-ефективно възпитание и приобщаване на всяко едно дете. Промяната минава и през методите на преподаване. Учителят трябва да се чувства по-свободен и насърчен за образователни иновации. Минава и през регионалните управления на образованието, чиято нова роля е да подпомагат ефективните училищни политики, да насърчават креативните преподаватели и училища, да оказват методическа подкрепа, а не толкова да контролират и да оценяват по попълнения и изряден документ.

- Предстоят ли промени в начина, по който ще се подготвят бъдещите педагози?

- Необходима е промяна на съдържанието обучението, както във висшите училища, така и на продължаващите квалификации. Проведохме разговори с университетите и през 2020-а ще стартираме национална програма за изменение на учебните планове и програми във висшите училища с цел префокусиране на педагогическото образование върху компетентностния подход и към новите политики като приобщаващото образование. В колективния трудов договор заложихме и 50% от квалификациите да бъдат на принципа на взаимно учене, насърчаване за иновации, методически семинари. На този принцип беше изградена и националната програмата „Иновации в действие“, благодарение на която училищата обменят иновативни практики и методи на обучение. През следващата година тя ще бъде разширена. Необходимо е цялата система с всичките й елементи да се пренастрои към компетентностния подход и насърчаване на креативните преподаватели, но това изисква време.

- Ще се отрази ли тази промяна и на учебните програми?

- Формално новите учебни програми са базирани на компетентностния подход. На практика, тъй като съдържат повече материал, учителите препускат през него, изпитните формати са същите и системата продължава да бъде настроена преди всичко към предаване на знания. Ще променим учебните програми, за да отразяват компетентностния подход в още по-голяма степен. Ще опитаме да намалим учебното съдържание и обема от задължителни знания, които трябва да придобият учениците. В момента сме отворили програмите по математика, но ще отворим и по други предмети. Засега нямаме намерение да променяме програмите в начален етап. Проблемите са след 4-ти клас. Много ученици натрупват образователни дефицити и се демотивират за учене. Това ни казват и учителите, и родителите, това виждаме и ние. Учебните програми ясно трябва да казват каква е основната цел пред учители. Фундаменталната промяна, която променя и фокуса на образователните системи, произтича от външната среда. Днес източниците на информация са много и децата учат по различен начин. При традиционните системи се счита, че трансформирането на знания в умения ще стане от само себе си на по-късен етап, но днес виждаме, че има риск междувременно да забравят наизустеното, то да не се трансформира в учения и да се демотивират да учат. Затова и фокусът върху мотивацията за учене е най-важен. Ако в час учителят пропусне някой факт, но е провокирал любопитството на учениците , те след това ще прочетат много повече извън извън училище. Всеки един от нас учи много повече извън училище през целия си живот. 

- Ще бъдат ли променени и изпитните формати?

- Освен учебните програми, другият ключов елемент е това на какво изпитваме учениците. Десетилетия наред системата е проверявала дали си придобил знания и затова и на тестовете като PISA, които са насочени към меренето на умения, показваме по-ниски резултати. Докато на PIRLS сме на едно от челните места. През 2020 г. ще направим първа крачка, която ще бъде в съответствие с публикуваните изпитни формати. В изпитите ще има повече въпроси и задачи, насочени към меренето на умения, с повече практическо измерение, показващи до каква степен децата са осмислили учебния материал, а не само до колко са го наизустили. А през 2021 г. ще направим още по-значителна крачка, но това ще се види във форматите, които ще публикуваме през лятото на 2020 г.

- Ще бъдат обединени самите тестове след десети клас по български и математика, заговори се за въвеждането на интегрален тест?

- В момента изпитваме само по български език и литература и математика, но още следващите две години ще се опитаме тестовете по тези две дисциплини да включват и измерването на умения от други области. Впрочем няма изпит, който да не изисква знания и от други предмети. Най-рано от 2022 г. можем да говорим и за интегрален изпит. Такъв най-лесно можем да реализираме след десети клас, когато освен български език и литература и математика могат да бъдат включени и знания и умения от обществените и природните науки.

- След седми клас ще има ли някакви промени през следващите години?

- Те ще бъдат в същата посока - изпитите да бъдат насочени в по-голяма степен към меренето на умения и към практичното прилагане на знанията. Това не означава, че изцяло ще загърбим това, което е в учебните програми, но смисълът на знанията е те да се трансформират в умения.

- Споменахте, че при тях ще бъде важен критерият за оптималност. По какъв начин ще се отрази това на самите учебници?

- Част от учебниците със сигурност ще се променят, заради намалението на материала в учебните програми. В критериите за оценка на новите учебници ще включим като императивно изискване “оптималност”, т.е. да не надвишават изискуемият в учебната програма материал.

- Четиригодишните ще бъдат обхванати от следващата година в предучилищна. Вие споменахте, че има проблеми както в малките населени места, така и за големите. За големите ще се строят детски градини, а с малките какво се случва?

- Ще предложим достатъчно дълъг отлагателен период там, където няма възможност за общините. Недостиг на места в детски градини има в няколко най-големи града и десет села с концентрация на деца от ромски произход. В бюджета за 2020 и 2021 г. са заложени 140 млн. лв., имаме 13 млн. лв. по механизма на европейското икономическо пространство, с които средства ще бъдат изградени общо между 70 и 90 детски градини. Очакваме недостигът да бъде преодолян през следващите две-три години. Ако някъде остане недостиг, това ще е в София и то за децата на 3-години. Дори когато бъде преодолян недостигът на места, трябва да продължат да се строят детски градини, за да бъде намален средният брой деца в групи и да няма предучилищни групи в училища. От друга страна е проблемът с най-малките села, където има по 1-2-3 деца в предучилищна възраст, за които не е целесъобразно да се организира транспорт или не е подходящо да пътуват с големите ученици. Там вероятно също ще направим изключение.

- Възможно ли е за места да се наемат допълнителни учители, които да ги обучават в къщи или пък да бъдат пътуващи. Възможно ли е това?

- Възможно е, но зависи от разстоянието. От една страна е възможно да се подпомогне транспорт, организиран от родителите. От друга страна да има изнесена стая на детската градина в по-отдалечените населени места. Такива в момента има – филиали на детски градини в селата, където децата са малко. Ще проведем разговори с общините, ще допуснем разумни изключения, където няма детска градина или филиал, но не трябва като цяло да се отказваме от мярката. Всички изследвания показват, че възрастта от 3 до 7 години е ключова за развитието на когнитивните, социално-емоционалните и най-вече на езиковите умения. Това е периодът, в който се формират най-голям брой мозъчни връзки и най-добре се усвоява език. Лишаването от образователна среда в този период на децата, чийто майчин език не е български, е фатално за по-нататъшното им развитие и води до дефицити, които трудно може да се компенсират от системата на училищното образование. В училище тези деца най-често натрупват допълнителни трудности и отпадат в прогимназиален етап. И обратно, децата, които са посещавали детска градина и знаят български език, много по-често стигат до гимназиално образование и придобиват професионална пригодност. Децата от социално слаби семейства, които посещават детска градина, получават медицинска грижа, добро хранене и личностна подкрепа, които иначе не биха получили, а всички изследвания показват, че тези фактори са много важни за по-нататъшното им развитие.

В момента 78% от 4-годишните посещават детска градина. От необхванатите ¾ са деца от рискови в образователно отношение групи - семейства, в които говоримия език не е български, родителите са с ниско образование, няма детски книжки, отношение към образованието на децата и образователна среда в дома. Интеграцията на тези деца е може би най-значимото предизвикателство пред социално-икономическото и духовното ни развитие. Ранната социализация, включването в образователна среда и личностната подкрепа е най-силната интеграционна мярка. Забележителен е приносът на детските градини, които обхващат деца изцяло от маргинализирани групи. Видях го на няколко места в страната. Учат ги на хигиенни навици, да се хранят с прибори и най-важното - учат ги да говорят на български и ги възпитават в национално самосъзнание. По отношение на последното - ако не са детските градини, няма кой да го направи това в тази възраст. Затова и може би детските градини в тези села и квартали са най-важните институции. 

- Какво ще бъде заложени в стратегията за висшето образование и за националната стратегия, която подготвяте?

- През последните години поправяхме грешките от предходните десетилетия, породени от политиката на пълно либерализиране на приема и профилно обрасване на системата, които доведоха до избуяване на нерационалното търсене и предлагане на висше образование, предимно в социалните, стопанските и правните науки. Поправките се изразяват в политиките на профилна оптимизация на системата, преструктуриране на приема и финансирането в съответствие с качеството и реализацията и насърчаване на профилната специализация. Ако досега говорихме повече за оптимизация, то след 2020 г. ще говорим много повече за развитие и за свързаност. Нашите висши училища ще са по-конкурентни, ако обединят ресурси чрез създаването на мрежи. Целта не е да закриваме университети, а да използваме ресурсите на всички за това да имаме по-добро образование. Което и да е висше училище само по себе си няма да има достатъчно ресурси за един още по-глобален и конкурентен пазар на висше образование. Затова и политиката пред следващите години следва да насърчава свързаност в национални и европейски мрежи. Това означава общи програми, споделени ресурси от преподаватели и материална база. Другите политики, които ще насърчаваме са развитието на младите преподаватели, подобряването на научната дейност и иновациите, участието на висшите училища в развитието на регионите. Това предполага по-интензивно взаимодействие с бизнеса и участието в проектите на общините и регионите. Ще продължим политиката за привеждане на държавно-финансирания прием с потребностите на пазара на труда. Ключовият разговор във висшите училища през следващите години трябва да бъде това какво и как учат студентите. 

Днес светът е на прага на още по-големи промени. Една от тях ще има фундаментално значение за системите на висше образование. Това е, че голяма част от днешните и утрешните студенти  ще трябва да сменят не само работни места, но и професии. Образованието вече няма да е билет за една професия. Висшите училища ще трябва променят компетентностните си модели. Миксът от компетентности, които придобива един студент ще става по-интегрален и динамичен, с възможност един млад човек да надгражда през живота си в различни области и посоки. Тази промяна предполага различни учебните планове и програми. Следващото десетилетие промяната трябва да се случи и в българската система на висше образование. Ние от своя страна трябва да променим класификаторите във висшето и професионалното образование с оглед насърчаването на по-голяма интегралност и интердисциплинарност.

Визитка:

-Завършил е магистър по публични финанси в Икономически университет – Варна

-Експерт в дирекция „Държавни разходи“ в МОН от 2003 до 2009

-Главен секретар на МОН от септември 2009 г. до февруари 2017 г.

-Началник на отдел в дирекция „Финансиране на общините“ в Министерството на финансите от април до май 2017 г.

-Назначен за министър на образованието и науката на 4 май 2017 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.