Кралят на тортите Бъди Валастро: Продадох торта за $100 000

Кралят на тортите Бъди Валастро: Продадох торта за $100 000

Винаги съм знаел, че ще стана пекар

Успешният майстор-сладкар и декоратор на торти Бъди Валастро ни кани на гости в дома си, където живее със съпругата си Лиза и техните деца. Всяка неделя по TLC сладкарят от четвърто поколение споделя невиждани досега кадри, докато се възстановява след тежка травма на ръката. Предстоят му месеци тежка физиотерапия, но Бъди носи позитивната си нагласа и страхотното чувство за хумор от пекарната у дома. Въпреки че точно сега не могат да създават сладкарски шедьоври, Бъди и семейството му приветстват камерите в дома си и споделят какво се случва в живота им след операцията.

-Г-н Валастро, какво да очакват феновете от вашия „Път към възстановяването“?

-Новите епизоди от серията „Път до възстановяването“, представят наистина всичко случило се по време на инцидента. Съвсем случайно той стана докато снимахме и затова просто започнахме да следваме развитието в тази линия. Сцените, които включват графично съдържание не бяха заснети, за да бъдат включени в шоуто, а за да бъдат разгледани от доктори. Знаех, че спешното няма да бъде последната спирка и, че ще имам нужда от редица операции. Въпреки че бях прегледан от най-добрите хирурзи в страната, ако нямах заснетия материал, който да покаже ясно какво се е случило нямаше да успеем да задвижим възстановяването толкова бързо. Записите, които жена ми направи с телефона си докато бяхме в спешното, бяха разгледани от хирурга д-р Карлсон от Ню Йорк още на другия ден. Той ни каза, че трябва да отидем до Ню Йорк веднага за втора операция, което означава, че за по-малко от 24 часа след инцидента ме приеха за следващата процедура. Благодаря на Господ, че жена ми засне тези клипове, защото без тях хирургът нямаше да знае сериозността на случая и можеше да ме прегледа чак след седмица, а до тогава вероятно щеше да е твърде късно. И така след като мина известно време решихме да превърнем заснетите кадри в документален сериал. Казахме си, че можем да използваме и клиповете от спешното, тъй като така или иначе вече ги имахме, а и честно казано ако не го видите няма да повярвате.

-В миналото сте разказвали много пъти, че идвате от семейство на пекари. Обмисляли ли сте някога различна кариера на базата на други ваши интереси или винаги сте искали да се включите към сладкарската индустрия?

-Винаги съм знаел, че ще стана пекар. Наистина дължа това на баща си. Той беше моят герой и винаги съм искал да съм като него. Мечтата ми беше да бъда пекар като баща си – най-добрия пекар в света. Затова случилото се наистина ме разтърси, без ръцете ми не мога да бъда това, за което мечтая, не мога да съм и този съм или, който бях. Именно моите умения ме доведоха до тук, до шоуто и те ме направиха „Краля на тортите“. Мисля, че след като хората видят характера ти и начинът, по който разсъждаваш, започват наистина да харесват теб и работата ти. За мен вратата се отвори именно тогава и именно, защото правих това, което обичам. Имаше много моменти през първите две седмици след инцидента, в които просто седях на дивана и си казвах: „Никога няма да съм това, което бях“. Беше тежко, защото получавам толкова много щастие от това, което правя. Чувствам се чудесно, когато направя чудесна торта… Първия път, когато се върнах на работа след случилото се взех шприца и можех да го използвам, но не се справях и наполовина толкова добре, колкото можех преди това. Дори и допреди седмица и половина не можех да държа правилно ножа за да нанеса равномерно глазурата или да разрежа правилно тортата. Така че ще пътя до пълното възстановяване ще бъде дълъг. С бебешки стъпки мога да кажа, че към момента, съм си възвърнал около 50% от възможностите.

-А бихте ли могъл да назовете едно нещо, което най-много обичате в работата си на сладкар?

-Предполагам, че бих посочил декорирането на тортите. Да можеш да затвориш очите си и да си представиш нещо красиво и да го превърнеш в реалност с ръцете си… Има нещо специално в декорацията, нещо удовлетворяващо.

-Да, определено. А има ли нещо, което не ви допада особено или обичате всеки аспект от работата си?

-Обичам всяка част от работата си. Със сигурност изисква много часове отдаденост и жертви, но не мисля, че има работа, която бих могъл да върша без да вложа същите неща, нали така?

-Напълно съм съгласна.

-С пътешествието на шоуто „Краля на тортите“, се превърнах в много повече от пекар, Станах бизнесмен, предприемач и ресторантьор. Правя много различни неща. И няма значение с какво се занимаваш, винаги трябва да бъдеш отдаден. В момента, в който спреш да се чувстваш част от работата си, затвори вратата, защото няма да има развитие.

-Колко торти можете да направите за ден? Разбира се, това зависи и от размера им, но приблизително?

-Към момента във фабриката, можем да направим вероятно от 5 000 до 10 000 торти за ден.

- Еха! А дали все още обичате да хапвате торта след толкова много дни прекарани в пекарната?

- Обичам. Даже малко прекалено. Определено съм качил някое друго килце по време на карантината, затова сега трябва малко да отслабна. Но все още си обичам торти.

-Вярвате ли че тази професия и пекарната ще бъдат продължени от децата ви и те интересуват ли се от сладкарската работа?

-Смятам, че те всички са наистина много заинтересувани. Не знам дали това е посоката, към която ще ги отведе вятърът. Помагат ми доста в пекарната. За мен е важно да се научат на етика в работа си. Искам да разберат на какво се гради бизнесът ми и как той оперира. А нататък ще видим. Няма да принуждавам никого, иска ми се те сами да изберат, защото ако вършиш работата си по принуда, никога няма да намериш щастие. Ако я няма страстта не можеш да бъдеш успешен. За мой късмет засега всички показват голяма страст пък ще видим.

-Коя е най-сложната и коя е най-скъпата торта, която някога сте създавали, по ваш спомен?

-Най-трудният случай, вероятно е някоя от тортите, които направихме в шоуто „Бъди срещу Дъф“. Те бяха наистина много сложни. Тортите на трансформъра и кита също бяха трудни. Имало е много подобни през годините. Колкото до най-скъпата, наистина обикновено не обсъждам такива неща, но сме продавали торта и за 100 000 долара. Но няма да кажа на кого.

-Това е определено една скъпа торта.

-Да, все пак трябва да вземем предвид, че цената на тази торта включваше приотехника и заря на стойност 15 000 долара. А и като се замислите не слагаме само вода и брашно в тези торти, така че и самите продукти могат да бъдат също скъпи.

-Със сигурност. Бъди, благодаря ви много за това интервю.

-И аз ви благодаря!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.