„Котките“ – киноексперимент в полза на театралния мюзикъл

„Котките“ – киноексперимент в полза на театралния мюзикъл

Песните не допускат историята да се разгърне, зверският актьорски състав изглежда опитомен

Те са улични котки, които – въпреки че живеят в натоварения Лондон – никога не пресичат пътя си с хората. Те са пеещи и мъркащи животинки, опитващи се да докажат артистичен талант. Единствен той е способен да им подсигури прераждане в по-добър живот.

Това са „Котките“ на режисьора Том Хупър („Момичето от Дания“). Вдъхновен от едноименния театрален мюзикъл, радващ поколения почитатели от цял свят, филмът пада жертва на огромните очаквания и сравнения със сценичната творба. Странната визия, според която всички герои изглеждат като мутанти между човек и котка, е сред най-допустимите въпросителни, които представя продукцията. Можем да простим факта, че котките ходят изправени, вместо лапи имат ръце, а острите им нокти са декорирани с маникюр. Нещо повече, човекоподобните котки бих поставила дори в колонката с позитиви, ако сюжетът на заглавието се справяше със задачата да внесе в персонажите достатъчна дълбочина и емоции, за да могат да се сравнят отново с хората.

Визията на Хупър е очевидна – той провежда филмов експеримент с мисията да установи какъв е пътят на сценичните изкуства до големия екран. Отговорът, за съжаление, не може да бъде намерен в „Котките“. Историята почти липсва. Първоначално се „запознаваме“ с Виктория – мъркащата писана, която току-що е изхвърлена на улицата. В ролята е чаровната и грациозна балерина Франческа Хейуърд, която въпреки че стои добре на екрана е по-скоро и самата тя зрител на спектакъла. Следва низ от песни, разделени от по половин реплика. А мелодиите имат за цел предимно да ни запознаят със следващия персонаж. Именно измежду тях сюжетът се губи. Диалози почти няма, а сцените, които удрят по емоционалната струна на седящия в киносалона ентусиаст са не повече от две.

„Котките“ определено е филм, който трябва да започне да продава саундтрака си едва след като слезе от екрана. В противен случай всеки, който е чул песните, няма да открие нищо ново на екрана поне що се касае историята. Гротескно опитомени изглеждат и актьорите с иначе зверски възможности. Като Джуди Денч, например, която макар и със самото си присъствие да внася жизнено необходима тежест на заглавието, изглежда по-скоро като причудлива старица със старо пухено палто. Кастът се допълва от имена като Иън Маккелън, Идрис Елба, Дженифър Хъдсън, че даже и Джейсън Деруло, който се справя изненадващо добре. Тейлър Суифт, чието име със сигурност ще привлече доста тийнейджъри в киносалона, пък изглежда дървена на фона на всички умели танцьори. Още повече, че постоянно присъствие на екрана отбелязва Хейуърд.

Хуморът е от малкото предимства на филмовата адаптация на „Котките“. Шегите и закачките са поверени на двама изпитани с времето професионалисти – Ребел Уилсън и Джеймс Кордън. Уилсън влиза в ролята на мързеланка, която строява мишки и хлебарки в две редици, за да поддържа „реда“ у дома си. Тя, за разлика от повечето уж четирикраки, които виждаме, има стопани. И именно това обяснява пухкавата й фигура и ленивото й поведение. Закръгленото коремче на Кордън също е поставено в акцент на неговата песен и шегите, съпровождащи присъствието му, на което – сигурна съм, мнозина ще отговорят с негодувание. Въпреки това играта му е като дъх свеж въздух на фона на претрупания иначе екран със страхотни актьори, чиито криле са отрязани от липсата на адекватен сценарий. Кордън е и този, който изнася единствената шега, предназначена за възрастни. Но не се притеснявайте – тя е поднесена достатъчно деликатно, за да може наистина цялото семейство – и малки, и големи – да гледат „Котките“. А това, че Андрю Лойд Уебър отново се включва за музиката, а във филма звучи и вечната класика Memory, са със сигурност част от причините защо все пак разходката до киносалона няма да е напразна.

Въпреки всички недостатъци, експерименталният дух на Хупър трябва да бъде също приет като позитив. Макар че този път пропуска да улучи целта, режисьорът е достатъчно смел, за да се впусне в такова предизвикателство. Точно заради такива филмови опити се развива и киното като цяло.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.