Костадин Костадинов, председател на НАЗ: За 10 години разходите на фермерите скочиха над 2 пъти

Костадин Костадинов, председател на НАЗ: За 10 години разходите на фермерите скочиха над 2 пъти

- Малко са стопаните със застраховки срещу природни бедствия

- Господин Костадинов, наскоро министър Танева спомена, че може да се наложат ограничения на износа на пшеница заради по-слабата реколта? През 2019-та износът е бил 4,8 млн. т, почти колкото сега е цялата реколта и преходните запаси 4,9 млн. т.

- България е нетен износител на зърно и при добра година продаваме зад граница 3-4 пъти повече, отколкото консумираме в страната. Тазгодишната реколта е с около 28% по-слаба от миналото лято, което означава, че ще изнесем вместо 3 млн. т, 2 млн. т. Това е разликата. За осигуряване на продоволствената сигурност на страната и сега ще има достатъчно. Качеството на зърното е перфектно. Такова зърно, като хлебопекарни качества, не сме имали от много години. Не бива да се забравя и, че обикновено зърното не се изнася веднага след жътвата, а се складира и се съхранява 8-9 месеца.

- Избягва се износът след жътва, защото цените са по-ниски, ли?

- Да, естествено, така е. Има и договори „на зелено“, на които търговците изкупуват зърното веднага след жътва от фермерите. По правило останалите изчакват за да получат след време най-добра цена. Реалните договори за продажба на хлебна пшеница от производителите тръгват от декември и януари.

Не бива да забравяме, че при борсовата търговия и бизнеса със зърно няма гаранции. Има години, в които продалите зърното си „на зелено“, са били много по-добре от другите, задържали продукцията си 5-6 месеца и обратното. Всичко зависи от конюнктурата на международния пазар.

- Сушата се е отразила на реколтата и в Унгария и Румъния. Това ще улесни ли нашия износ на жито?

- В Румъния суша е имало в източната част на страната, където е житницата им. Те са малко по-зле от нас и на места там добивите им са 50-70 кг от декар. България обаче е в Черноморския зърнен пазар, където са най-големите износители в света - Русия и Украйна. И там имат проблеми, но не вярвам, че може да има рязко покачване на цената на пшеницата. В момента тя е около 350 лв. за тон.

- У нас, освен Добруджа, кои райони бяха най-силно засегнати от сушата?

- Най-силно бяха засегнати част от областите Варна и Силистра, Добричка област, Бургаско, районите на Карнобат, Сливен, Нова Загора, частите от областите Ямбол и Хасково. Там добивите са много ниски и стопаните ще се чудят как да оцеляват. В останалата част на страната имаме по-ниски добиви спрямо миналата година.

Лошото е, че като производители и асоциация не сме направили и в България е застрахователите да предлагат полици за покриване на рисковете от суша и други природни бедствия, както е във всички страни в ЕС. До този година на нашия пазар не се предлагаха застраховки за суша, например. Появи се такава, но късно. Само някои колеги от района на Силистра успяха да реагират и получиха обезщетения.

Идеята е, както по целия свят държавата да подпомага с част от цената на полицата земеделските производители и след това да няма ангажимент с тях при суша, градушка или други природни бедствия - застрахователите да покриват щетите.

- Защо, според Вас, българските фермери избягват да правят застраховки?

- В България наистина много малко се правят застраховки на земеделска продукция. Причината е отношението на нашите застрахователи към земеделските производители. На пазара обаче навлизат и чужди застрахователни фирми, които са утвърдени в други страни от ЕС. При тях няма нашенските пазарлъци и циркове при застраховането. Да се надяваме, че те ще предложат на стопаните добри продукти на изгодни условия.

- Ще се обърнат ли българските земеделци към сортове, които да са устойчиви на суша?

- Да си кажем истината - сухоустойчиви сортове няма. Въпросът е да се намери най-подходящите сорт за определения район. В момента и царевицата изсъхва, защото без дъжд нищо на полето не става. Нормалното количество за страната за времето от 1 септември до 1 март е 400-500 л на квадратен метър. Станциите на зърнопроизводителите отчитат, че в районите най-силно засегнати от сушата валежите за тези 7 месеца са били само 30 л/кв. м, което е далеч по-малко от нормалното. При такива условия трябва да сеем кактуси.

Освен климатичните рискове зърнопроизводителите са притискани и от ежегодното поскъпване на семената, торовете и препаратите за растителна защита на посевите. В същото време цените на пшеницата с години се променя най-много с по 30-40 лв. т. Преди 10 години тези разходи на декар бяха около 40 лв., а сега достигнаха - 100. Освен тези харчове трябва да се плаща и наем и рента за земята. Сега например много от стопаните в Добруджа нямат добиви, а трябва да изплащат рента и ще им се наложи да теглят кредити.

- Взе се решение да бъдат отпускани безлихвени кредити на зърнопроизводителите? Навреме ли идват те?

- Тези кредити са по предложение на асоциацията и са по кредитната линия на ДФ „Земеделие“, където след разговори кризисният лимит за семена достигна 17 лв. и за тор - 8 лв. на декар. Това ще подпомогне стопаните, които не можаха да си произведат качествени семена да се подготвят за есенната сеитба.

- Има ли по-голямо търсене на зърно от страна на мелничарите или търговците за износ?

- Не. Все още няма. В момента търговията е вяла. Имаше малко търсене на фуражна пшеница, заради договори за износ, но и там нещата вече са в застой. По тази причина и фуражната пшеница бе на цена по-висока от хлебната. Това е и друг проблем на пазара на жито у нас, защото няма голяма разлика дали е хлебна или фуражна пшеница. Разликата трябва е 50-70 лв. на тон, а тя е едва десетина лева. А сортовете хлебна пшеница дават по-ниски добиви.

Пазарът на зърно в момента е ленив и няма такова търсене.

- Какъв е делът на посевите с хлебни сортове и каква с фуражни?

- Дали е хлебна или фуражна пшеницата се определя от това какви показатели има след жътва. Тази година сортове, смятани за фуражни, показаха резултати за най-добрата хлебна пшеница.

- Как се отрази пандемията на зърнопроизводителите? Изостри ли се дефицитът на квалифицирани кадри в сектора?

- В производството на зърно нямахме проблеми от прекъсвания. При нас работещите са назначени на целогодишни договори и са с най-високите заплати в земеделието. Бяха взети мерки при евентуален проблем да няма прекъсване на работата. Хората бяха разделени на екипи, които не се срещат един с друг, за да се намалят рисковете. По една мярка за „Ковид-19“ ще получим по 30 лв. на нает работник.

Относно дългогодишния проблем с дефицита на квалифицирани кадри сега се стигна до там те да живеят в града и да работят на полето. За да останат те в селата трябват минимални битови условия. Всеки иска да има наблизо болница и детето му да ходи в добро училище, но това изисква големи инвестиции.

ВИЗИТКА

Костадин Костадинов от 2018 г. е председател на УС на НАЗ.

Роден е и живее в Добрич.

От 1993 г. се занимава със земеделие

В момента обработва около 11 хил. дка със зърнени и маслодайни култури в община Крушари.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.