Шефът на зърнопроизводителите пред

Шефът на зърнопроизводителите пред "Монитор": Рентите на места паднаха от 100-120 лв./дка на 30-50 лв.

Акцентирането на скъпите биохрани няма връзка с покупателната способност на хората. По Плана за възстановяване искаме конкретизация на допустимите инвестиции. Земеделието ни използва по-малко химикали и торове от ЕС, това заяви пред "Монитор" председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов. 

- Г-н Костадинов, по-добро ли се очертава състоянието на есенниците към края на тази зима?

- Първите проблеми с есенниците през изминалата година се появиха точно по това време, така че все още не сме наясно как ще изглеждат нещата при тях. По принцип са в добро състояние от преди година, но все още има време, докато се развият и стане време за жътва. Все още нямаме окончателни прогнози.

- Според вас достатъчни ли са субсидиите, които получават зърнопроизводителите?

- Зърнопроизводителите получават най-малко средства от всички останали браншове. Освен това те не успяха да участват в програми за развитие на селските райони, тъй като не са приоритетен сектор. Не успяхме да съберем и достатъчно точки и не ни включиха. Въпреки това през годините са научихме да бъдем устойчиви и да влагаме изкараните средства в своето производство. Всички други развити страни имат различни финансови инструменти - в някои застраховката, навлизаща и у нас, а в други – защита на дохода на земеделските производители. Сумата, която зърнопроизводителите получават, е 30-31 лв./дка

- Какви са рентите и влияят ли те на цената на земеделската земя?

- В голяма част от страната, без Североизточна България, цените на рентите са около 40 лв./дка. В Добричка област и една част от Силистренско рентите бяха най-високи до момента, след което започнаха да вървят нагоре и в по-голямата част от страната. Вече говорим за от 70 до над 90 лв./дка. Една от причините за високите цени на рентите бяха кооперациите. За да служат на собствения си интерес, те започнаха да вдигат рентите на места и нерядко заради това потъват в дългове и се налага да идват синдици. Другият аспект е надпреварата за субсидии. Хора от други бизнеси започнаха да инвестират в земеделска земя. Тогава започна да се наддава за цената на нивите. Заради по-ниския добиви от сушата рентите в Добруджа пък паднаха надолу. Там, където бяха най-високи - в Балчик, Каварна, Шабла, вече не са 100-120 лв., а между 30 и 50 лв. За да получи и продаде дадена стойност, производителят влага 100-110 лв./дка в препарати, торове и семена, а след това идва и рентата. При миналогодишния развой на събитията при 50 кг зърно от декар са 15 лв. от декар при вложени 100 лв. Голяма част от производителите теглиха кредит, за да платят рентата, защото отношенията със собствениците на земя не са еднократни за една година. Третият основен проблем е кредитирането на земеделските производители от фирми, които продават торове, семена и препарати. Заради политиката им за отложено плащане се получи така, че е по-добре да не си платим за тези продукти, за да можем да дадем по-висока рента и да бъдем актуални в региона. Вече има производители с натрупани дългове за две години назад към доставчици.

- Наскоро споменахте, че имате резерви относно предприетите критерии за допустимост на кандидати за финансиране по подмерки 4.1 и 4.2 за подпомагане на фермери по ПРСР. Какво предлагате, за да се оптимизират нещата?

- Вече споменах, че зърнопроизводителите не са участвали по подмярка 4.1 за приоритетните сектори, бяха спуснати и още няколко допълнителни мерки за животновъдство и други чувствителни сектори. По време на Комитета по наблюдение, когато бяха разгледани самите критерии, имаше „напън” от определени сектори, които издействаха точки за себе си. Те обаче не се запознаха с допълнителните завишени изисквания - дигитализация при определен проект. В хода на заседанията отпадна изискването 50% от проектите да бъдат машините. В момента 30 на сто са за дигитализация и иновации в стопанството, които трябва да направиш. Редно е все пак да има списък на допустимите инвестиции, които да са точно и ясно конкретизирани. При така разширеното понятие едни правила ще важат за един, а други - за друг. Друг пример е, че преди се даваха по 15 точки за тези, които взимаха вода от напоителни системи, и 5 точки на стопаните, използващи собствени водоизточници. Трябва да имаме предвид обаче, че тези 15 точки обхващат едва 4% от използваната земеделска площ в страната. Това категорично е дискриминация за останалите райони в страната, където няма напояване. Отново ще се върна към напояването – Добруджа е най-големият зърнопроизводителен район в страната, но водата е на 200-300 метра дълбочина. Сондаж би струвал около 100 000 лв., а ако си я купуваме от ВиК, ще ни излиза по-скъпо. Получават се и точки за необлагодетелстваните райони, като предложихме в тях да влиза и НАТУРА 2000. След последните промени в нея обаче всички площи трябва да попадат в нейния обхват, а ако дори 1 дка от полето не попада в НАТУРА 2000, пропада цялото поле. Въпреки опитите ни изискването остана рестриктивно и може да се изпълни само в малки ферми.По мерки 4.1 и 4.2 има средства, насочени по Плана за възстановяване. Има и специализирани насоки и цели, по които трябва да бъдат изпълнени въпросните критерии и инвестициите да бъдат в тази полза - биологично земеделие, дигитализация, мерки за опазване на околната среда, а също и за прецизно земеделие. Ние искахме точно това - при спазване на изискванията по регламент да се изпишат точно и ясно инвестициите, които ще отговарят на тях. Определено нещата трябва да следват своята логична последователност. Необходимо е представителите на по-чувствителните сектори да преминат първо през автоматизацията, а след това към дигитализацията.

- Какво е мнението ви за т.нар. „Зелена сделка“ в рамките на ЕС, сред чиито основни цели е драстичното намаляване на употребата на химически препарати?

- Мненията на държавите в Европейския съюз (ЕС) относно „Зелената сделка” са разнопосочни. Част от нея е и стратегията от „От фермата до трапезата”, касаеща всички предложения за намаляване употребата на препарати с 50%. Важно е да отбележим, че това трябва да се случи на база дадена оценка. Имаме изготвен анализ от Института за аграрна икономика, на база на който работим в момента. Той гласи, че сме повишили 7 пъти употребата на торове и препарати, но сме под средното ниво за ЕС. Не е ясно от кое трябва да намаляваме – от средното или общото за общността ниво. Всичко е много хубаво, но тези мерки допълнително ще натоварят производителите, а също и потребителите. При 20% повече биологично производство трябва да има кой да го консумира. Първо трябва да се направи анализ относно потребителското търсене на подобни продукти. Вече година се намираме в условия на пандемия и се наблюдава рязка промяна в покупателната способност на населението, липсва и туризъм. При това положение не е логично да преминеш към биопроизводство. Важно е да се произвежда доброкачествена стока. Виждате какво се случва по границите - все повече партиди от Турция са спирани заради надвишени количества на различни препарати. Отново повтарям, че през изминалия период бяха налети значителни средства в чувствителните сектори, но ефектът от тези действия не се забелязва.

- Маркирахте доста проблеми в земеделския сектор. Смятате ли за наложителни промените в правилата за функциониране на браншовите организации у нас?

- Правилата, свързани с функционирането на браншовите организации у нас, са сериозен проблем. Самият аз отдавна апелирам за закон за браншовите организации. От много години се обсъжда и създаването на браншова камара. Смятам, че трябва да се започне от изготвянето на критерии за браншовите организации, защото в момента сме в работен процес на тематични работни групи по ОСП и Комитет по наблюдение. Между 80 и 100 вече са земеделските организации и се увеличават. За това е наложително да има ясни критерии за представителност. Единственото определение за браншова организация е в Закона за кооперациите - трябва да имаш териториален обхват, което означава минимум 7 града с по 7 члена в тях. Това представлява национално представената браншова организация.

ВИЗИТКА:

Роден е и живее в Добрич

Занимава се със земеделие от 1993 г.

Председател на УС на НАЗ от 2018 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.