Ограничаването на директните плащания ще спъне конкуренцията, казва в интервю за "Монитор" председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

- Г-н Костадинов, как бихте прогнозирали развитието на зърнопроизводството в светлината на новата обща селскостопанска политика след 2021 година?

- От две години земеделците дебатираме, правим срещи с Министерството на земеделието, с другите браншове по отношение на новата ОСП. Последните новини са, че Европейският парламент няма да гласува нищо по тези регламенти до края на мандата или може би в края на март ще го направят. На практика сме в патова ситуация.

На 11 и 12 март Националната асоциация на зърнопроизводителите е домакин на форума „Три морета“, в който участват държавите от Източна Европа в ЕС. Поканили сме гости и от старите членки Франция и Германия, а също и от ЕК и ЕП, за да ни кажат какво ще се случи.

Срещата ще бъде работна, за два дни, и ще е в София. Участват България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Хърватия, Литва, Латвия, Естония.

Мандатът на Европарламента изтича през април. Мисля, че в такъв момент, в който предстоят избори, да се гласува нещо, от което всички са недоволни, е почти невъзможно. Така че ние искаме яснота какво ще се случва с нас, земеделските производители. Другото всичко е политика.

- Каква е позицията ви за предлагания таван за директните плащания?

- Имаме становище по отношение на таваните. Ние сме против таваните, защото те пречат на конкурентоспособността. През годините, откакто сме влезли в ЕС, създадохме ферми, участвахме в европейски програми, купували сме техника. За да работи успешно едно земеделско стопанство, се изисква определена площ земя. Предложението за ограничаване до някакъв брой декари ще ни превърне в социални земеделски стопани, разчитащи само на субсидия. При това положение нито трактори ще могат да се купуват, нито друга техника. Затова становището на асоциацията ни е против всякакви тавани. Ние сме за икономическа структура на една фирма, а не социална. Регистрираните земеделски производители в България са около 80 хиляди. Само 8500 от тях обаче кандидатстват за отстъпката в акциза за гориво. Това означава, че само те използват активно земеделски машини. Не вярвам всички останали да копаят на ръка.

Въпросите са много и специфични за цялата страна. Така че по отношение на таваните имаме разминаване с други колеги от асоциациите, но обикновено малките асоциации - това са овощари и други по-малки производители, които си мислят, че при ограничение на таваните парите ще отидат при тях. Няма как да се случи. Самият регламент, който е представен, парите отиват в съвсем друга посока.

- В каква друга посока отиват?

- Става дума, че отиват в съвсем други дейности, в други направления, не в селското стопанство и не в определени браншови структури като по-малки производители. Ще бъдат насочени за развитие на селските райони, програмата за общините. Повечето ни села обаче са тотално загубени. Трябва да се подпомагат структури, които работят и повишават конкурентоспособността на отрасъла. Време е да спрем да копираме сляпо какво се прави в други страни. От 2021 г. ЕС ще даде по-голяма свобода отделните страните членки да напишат да напишат плановете си спрямо специфичните си цели и какво искат да постигнат. Всичко това е много хубаво, дано да се случи.

- Според вас има ли решение на проблема с недостига на работна ръка в селското стопанство?

- Квалифицирана, неквалифицирана работна ръка - проблемът е навсякъде. Имаше стар призив: „Учи, мама, за да не работиш!” И това е една от причините селата ни да се обезлюдят, а не само модернизирането на селското стопанство. Приеха ни в ЕС, много млади хора видяха бъдещето си там и заминаха, други се преместиха в градовете, защото например има села без детска градина. Трябва да си караш детето на 15 км на детска градина. Зърнопроизводството обаче стана най-динамично развиващият се отрасъл в селското стопанство. Създава принадена стойност. Има пазар за голяма част от това, което произвежда. В сектора ни заплатите са над средните за страната. Всеки голям зърнопроизводител търси начин да обучи и да запази работниците. Това е много важно, защото купуваме скъпа техника, изплащаме я години наред и на тези машини трябва да има добре обучени и квалифицирани кадри. Всеки по различен начин си пази кадрите, било с по-високо заплащане, с бонуси... Проблемът е основно в отглеждането на плодове и зеленчуци. Там заетостта е основно сезонна, а работната ръка е неквалифицирана. Трудно намират хора. Най-лошото е липсата на заинтересованост у младите да работят на полето. Затова целта ни е да задържим младите, които все още са на село, да не заминават в друга държава, да има една приемственост в поколенията. Искаме повече млади хора да се занимават със земеделие.

- Каква част от площите с хлебна пшеница са с по-високи качества?

- Темата е дълга и спорна. Когато сеехме български сортове пшеница преди години, все нещо не достигаше, не бяха толкова високодобивни като западните. Освен това по едно време хлебната и фуражната пшеница бяха почти на една цена. Фуражните - с малко по-ниско качество, даваха добри добиви. Затова и голяма част от хората се ориентираха към западна селекция жито. Аз съм от Добрич, Институтът в Генерал Тошево е тук, но през годините имаше един преходен период, през който те не съумяха да издържат на натиска на чуждата селекция. Разберете, че абсолютно всички стопани се стремим да произвеждаме все повече продукция. Ако чисто хлебната пшеница с високи показатели имаше и по-изгодна цена спрямо фуражната и разликата между едната и другата беше достатъчно голяма, а не някакви си 5 - 10 лв. на тон, стопаните щяха да я сеят. В същото време фуражната дава 200 кг повече от декар. Нормално е при това положение фермерът да избере сорта, от който ще изкара по-богата реколта и повече приходи.

- Каква част от зърнените площи са наети и каква собственост на самите производители?

- Не сме правили точно проучване на това. По-голямата част от земите са наети от частни собственици, от държавата или от общините.

- Все още ли в Добруджа рентите са най-високи?

- Да, в Добруджа са най-високи рентите, нереално високи. Нормалните започват от 70 - 80 лв. на декар и на места стигат до 120 лв. Подобно състояние на нещата не съответства на правилата на пазара. Къса се връзката между приходи и разходи. Знаем, че рентата е продукт на печалбата. Така трябва да е според икономическата логика - приход-разход-наем-остатък. Средната печалба за производител трябва да е 30%, за да съществува, да инвестира и да плаща данъците си. На доста места, където има високи ренти, те не кореспондират с тези приходи и разходи. Рентата се записва като разход и не се плащат данъци, дивиденти. Самата икономическа ситуация в земеделието не е като преди две години, когато имаше висока цена на зърното и богата реколта. По места в различните области има колеги, които са икономически доста зле и имат дългове за доставки на препарати от една-две години, в същото време дават високи ренти, за да са „в крак с модата“.

- В такъв случай да очакваме ли такива стопанства да отпаднат от играта?

- Естествено, така ще стане. Има структури в Добруджа, които дават високи ренти. Те обикновено са кооперации, чиито председатели се избират. Въпросът е обаче защо трябва да се дава висока рента, като за целта се теглят кредити? Отговорът е ясен - защото имат изборна година. Така обаче след себе си те повличат всички около тях. Има много фалирали кооперации, няма фалирал председател или управителен съвет. Иначе е много е лесно да се разпореждаш с чужда собственост.

- Според вас логично ли е пчеларите да искат такса от земеделците за опрашване на нивите им, както това е в някои западни страни?

- Не. Как ще идентифицираме дали неговата пчела е опрашила моята нива? Ако в даден район има пет кошера и двадесет производители, какво правим? Индивидуализирането на нещо, за което трябва да се плащат пари, трябва да се знае ясно. За мен това е функция на държавата, която по някакъв начин да подпомага повече пчеларите.


ВИЗИТКА:

Костадин Костадинов от 2018 г. е председател на УС на НАЗ

Роден е и живее в Добрич

От 1993 г. се занимава със земеделие

В момента обработва около 11 хил. дка със зърнени и маслодайни култури в община Крушари

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини