- Господин Костадинов, каква е реколтата от пшеницата тази година предвид поройните дъждове и градушки в страната?
- Агрометеорологичната обстановката в страната тази година е много трудна. Мнозина не помнят от години такова нещо – мека зима, една суха пролет и дъждовно лято, което затрудни прекалено много земеделските производители. В началото на жътвата имаше доста хубави дни и стопаните успяха да пожънат почти половината от пшеницата. След това започнаха дъждовете и в определени области жътвата се затрудни. На места пшеницата полегна, заради влажното време пък зърното започна да покълва на класовете. В Добруджа времето ни пожали и дъждовете започнаха по-късно. Към момента жътвата почти е на финал. Остават да се приберат 1–2% от пшеницата. Добивите определено са по-ниски от миналата година. Цифрите са ориентировъчни, но се прибират от 300 до 600 кг от декар. Средният добив за страната е около 420 – 430 кг, което е близо 20 на сто по-малко от миналата година. По данни на Областната земеделска служба от миналия четвъртък, доколкото си спомням, средният добив за област Добрич бе 542 кг от декар.

- А какво е качеството на пшеницата?

- Зърното, което бе прибрано в първата част на жътвената кампания, е с много добри показатели. Дъждовете в някои области влошиха показателите на пшеницата. Има райони с 15 до 20 на сто покълнато зърно, което не отговаря на стандартите за качество. Ще дам пример с област Плевен, където 20% от прибраното жито е с отлични показатели, 30% - задоволително и 50% с влошени показатели. В област Добрич 70 на сто от пшеницата е много добра, останалите 30% е със занижен хектолитър. В област Видин 60-70% от пшеницата е фуражна, останалата е с добро качество.

- Колко процента от прибраната пшеница е хлебна и колко – фуражна?

- Това е относително. Зависи кой какво търси и как го кръщава. Много мелници предпочитат да купят зърно с по-ниско качество и на по-ниска цена, после да си сложат добавките, за да се получи добро брашно. По принцип българската пшеница е хлебна и с добри традиции и се ползва с добро име от страните в Северна Африка и арабския свят. Друг е въпросът, че ние изгубихме тези пазари, след като се намесиха големите сили като Русия и Украйна. Нашите пазари сега са основно страните от Европейския съюз. За качеството на пшеницата най-точно може да се говори след приключване на лабораторните анализи.

- По-ниските добиви и относително влошеното качество на част от зърното ще доведе ли до срив в зърнения баланс на страната и в износа?

- За зърнения баланс и изхранването на населението – категорично не. Зърно има достатъчно. Що се отнася до износа, може би колегите, които са подписали предварителни договори с определени качествени показатели на пшеницата, а не могат да ги изпълнят, ще претърпят санкции в цената.

- А каква е цената на пшеницата в момента?

- С днешна дата тон пшеница в Добрич се търгува за 310 лева. Припомням, че на старта на кампанията изкупната цена бе 280 – 290 лева. В Германия има незапомнена суша и жътвата там едва сега започва, като очакванията за добри добиви намаляха. В Русия е същото положение. Лошото е, че търговци притискат колегите да продават на ниски цени. Сега все още се изчаква справката за окачествяване на зърното.

- Според вас по-ниските добиви ще доведат ли до поскъпване на хляба?

- Ние сме първични производители и продаваме зърно, а хлябът се прави от хлебопроизводители. Питайте тях. Още повече че при калкулирането на цената на хляба най-важни са енергийните компоненти – ток, газ. Чувам, че от септември щяло да има поскъпване на тези компоненти, но не съм аз човекът, който трябва да каже ще поскъпне ли или не хлябът.

- Каква е ситуацията с другите есенници – ечемика и рапицата?

- Жътвата на ечемика приключи. Добивите са с около 15-20 на сто по-ниски от миналата година. Качеството обаче е много добро. Българският ечемик основно се изнася. Тази година не бе добра за рапицата. Добивите са с 40 на сто по-ниски от миналата година. Основни причини са не само времето, но и ограниченията, които се налагат при третиране с препарати. Пазарната цена е 660-670 лева за тон.

- А лавандулата?

- Лавандулата масово навлезе в Добруджа. Има вече 40 000 декара с тази култура с тенденция до есента да станат 50 000. И при лавандулата добивите са по-ниски, защото тя иска слънце, а не дъжд. Аз лично нямам лавандула, но от колеги чувам, че количеството на добитото масло е по-ниско. За сметка на това лавандулата държи високи цени – литър масло се изкупува за 200 лева.

- Дъждовете се отразиха благоприятно на пролетниците. Ще успеят ли добивите на царевица и слънчоглед да компенсират лошата година за пшеницата?

- Поради сухата пролет царевицата и слънчогледът се развиваха по-трудно. Сега обаче са в много добро състояние. Що се отнася до това дали ще компенсират по-ниските добиви от пшеница, не смея да прогнозирам. Аз пак ще кажа, че ние, земеделците, сме завод на открито. Докато не ожънем царевицата и слънчогледа, нищо не мога да кажа. Ако се случи топъл август и започнем жътвата на царевица и слънчогледа нормално, през септември, надявам се добивите да са много добри.

- Разполагате ли с данни за процент провалени или унищожени площи от градушките и пороите?

- С точни данни – не. Навсякъде има загуби от неблагоприятните климатични условия. Ще дам пример с мен. През едно поле с рапица мина градушка и го повали. Доколкото знам, в област Добрич има близо 3000 декара с пшеница, засегнати от градушки. Така че доста са земеделците, които търпят загуби от лошото време.

- Колко зърнопроизводители обединява НАЗ и колко декара обработват те?

- Националната асоциация на зърнопроизводителите се състои от 20 регионални организации от различни краища на страната. Колко са производителите е трудно да се каже, тъй като всяка година броят расте и се променя. Няма и точна цифра на общата обработваема земя, бих казал, че е над 6 млн. декара. Националната асоциация на зърнопроизводителите e отраслова организация и е регистрирана като юридическо лице на 17 ноември 2006 г. Учредители са именно регионалните сдружения на зърнопроизводители от всички области на България. Ние сме обединени от идеята за модерно и конкурентноспособно българско зърнопроизводство. Дейността ни е насочена към защита на интересите на зърнопроизводителите, към подпомагане и насърчаване развитието не само на техния бизнес, а и на отрасъла зърнопроизводство като цяло.

Визитка:

-Костадин Костадинов е на 49 години, от Добрич

-Завършил е публична администрация във Варненския свободен университет.

-Обработва 11 000 декара земя.

-От февруари тази година е Председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България (НАЗ).

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини