0

* През последната година-година и половина отношенията между двете държави бяха сведени почти до нула

* През последната година-година и половина отношенията между двете държави бяха сведени почти до нула

- Г-н Филипов, какъв знак дадоха двете визити, които се проведоха във връзка с отношенията ни със Скопие?

- Колкото и да имаме резерви по отношение на искреността в политиката от страна на Скопие, ми се струва, че случващото се през последната седмица е положителен знак. Няма как да не го отчетем. Имайте предвид, че през последната година-година и половина отношенията между двете държави бяха сведени почти до нула, беше достигнато дъното. Затова и след визитата в София ми попаднаха дори заглавия, че „снежна София топи ледовете със Скопие“, като се направи съпоставка със студа и снега, които посрещнаха делегацията на Северна Македония.


- След толкова време на замръзване на отношенията ни съгласен ли сте с твърдението на премиера Кирил Петков, че с тези срещи се влагат нов подход и енергия?
- Не че не сме виждали подобни опити и преди. Все пак става дума за период от 30 години. На 15 януари отбелязахме три десетилетия от нашето признаване на суверенитета и независимостта на Република Македония. Това е достатъчно време, за да се натрупат история и опит в развитието на отношенията ни. Този път виждаме разширяване на фронта, ако мога така да се изразя. Едни сектори през последните години бяха оставени настрани, а сега виждам, че се активизират - например транспорт, инфраструктура, екология, търговия, евроинтеграция, образование, дори спорт. Те са разпределени в четирите комисии, които бяха утвърдени. В този смисъл случващото се е положително, но отново остава впечатлението, че най-чувствителните политически въпроси между двете държави засега остават отново встрани. Точно те са групирани в онези 5+, които нашето външно министерство изпрати до тяхното и те изпратиха някакъв отговор. Има перспектива там да се работи успоредно при бързото развитие на отношенията в тези сфери, за които стана дума.
- Искам да ви върна на първата визита - тази на премиера Петков в Скопие. Общо взето, отзвукът от нея беше, че не е постигнато нищо съществено, а се постави акцент само върху самолетната линия. Така ли беше?
- Всъщност голямата новина от събитието беше първата среща и на двамата премиери, които са нови и за двете страни. Беше изпълнено едно от условията на България преди две години в този пакет 5+1 да се даде гаранция от страна на Скопие, че, използвайки краткото име, това не означава териториални претенции, както и тази необяснима за мен идея за самолетна линия между София и Скопие, защото и на това сме били свидетели. Но няма лошо, може би хората от бизнеса, които влязоха в това правителство, може да имат някакви идеи и да направят ефективна тази линия, а да не е просто проект, който се субсидира от държавния бюджет, и то по-скоро на България, отколкото на Македония. Но според мен тогава беше важно това, че двамата нови премиери се видяха. Те, общо взето, имат сходен профил в своята лична, политическа и професионална биография. Дори самият факт, че и двамата имат образование от Харвард, придава симпатия на всичко това.

- Така е, но като се замислим, и Бойко Борисов демонстрираше приятелски отношения със Зоран Заев. Това обаче едва ли е гаранция за напредък в отношенията.
- Точно така. Писал съм доста текстове по темата и че отношенията ни със Северна Македония при Зоран Заев и Бойко Борисов бяха обосновани не толкова на реални и практически действия, както сега се опитват да направят, а по-скоро на символи. Казваше се например, че ще се поднесе венец на паметника на цар Самуил или пък ще се подпише договорът на 1 август, а на 2 август ще сме заедно с тях на паметника на Гоце Делчев и т.н. Така от символ на символ забравихме всъщност каква е основната задача, която Договорът за добросъседство постави в развитието и укрепването на двустранните отношения.
- Очаквате ли тогава този път наистина да се задвижи работата в комисиите и изобщо възможно ли е да се преодолеят различията в историческата комисия?
- За мен решението, че няма да се променя професионалният състав на комисиите и че е уговорена ускорена динамика на работата, бе най-голямата новина от срещата в София. Спомняте си колко критики отнесе историческо-образователната комисия през тези три години за това, че не дава бързи резултати, че няма развитие в работата й. Дори бе изтъкнато, че на моменти има отстъпление от взети решения. Бяха засилени манипулациите, че се налага смяна на участниците от двете страни. Към това се добавиха и изказванията на министъра на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, който настояваше за това. Но пък останахме с неприятно чувство, че той се опитва да налага решения за промени на българската част на комисията, което не е негова работа. Той може да прави ротации в македонския състав, но не при нас. Българската страна винаги е настоявала за по-голяма динамика, за повече срещи на работата на комисията. В края на миналата година на последното заседание бяха договорени пет срещи за 2022 година. Сега Кирил Петков обяви за четири месеца три заседания на комисията. И уточни, че двамата съпредседатели - проф. Ангел Димитров от наша страна и проф. Влади Георгиев от Северна Македония, са решили също да провеждат срещи и обсъждания, което означава нов ритъм на работа. Малко ме смущава това, че все пак историко-образователната комисия е експертен орган на колеги, които са свикнали на един по-спокоен и академичен ритъм на работа. Това не е бизнес комисия, която всяка седмица трябва да произведе новина.
- Между другото след визитата в Скопие бе казано, че е била по-скоро бизнес среща. Съгласен ли сте?
- Така е, малко ме смущават тези планове, но се надявам, че експертите ще се съобразят със заложеното темпо. Освен това комисията трябва да бъде оставена да работи на експертно равнище. През всичките тези три години тя бе оставена да работи с всичките си проблеми вътре и критиките към нея, но най-голямото й зло беше политизирането на нейната работа.
- Какъв път още трябва да извърви Северна Македония за евроинтеграцията?
- Много неща се изприказваха от кой ли не. Даваха се разнопосочни идеи, опъваха се червени линии - наши и техни. В техните телевизии вече започнаха и дебати, в които се постави дори под съмнение това, което се направи от двете правителства. Но мисълта ми е, че май все пак не очертахме главното - а то е доколко искрено правителството на Северна Македония влиза в тази игра. Дали няма в първия момент, в който се разбере, че няма да получат съгласие от България за започване на преговорите през юни, отново да се отдръпнат и да покажат разочарование. Има ги този маниер и начин на мислене при политическия елит в Скопие. Слушах внимателно речта на Ковачевски на пресконференцията, той формулира един хоризонт от шест месеца, в който трябва да има реални резултати. Това означава в края на месец юни Северна Македония да получи зелена светлина за начало на преговорния процес. Мен лично това ме смущава и започвам да си мисля дали са искрени и дали всичко това ще бъде устойчиво във времето, така че да издигнем добросъседството на пиедестал.
- Тъй като много се коментираше, не мога да не ви попитам как ви се стори тази история със съкращаването на химна по време на визитата в Скопие?
- И от двете страни на границата има изключително бдителни хора, които както сега, така и за в бъдеще ще се занимават с всички тези протоколни пропуски и гафове, които да поставят под съмнение това, което се върши. Това беше само една закачка още в началото на първата среща. Толкова сме обвързани двете държави в собствената си история, толкова много дати, явления и личности са част от нея, че оттук насетне на всяка една проява ще се гледа под лупа и ще има търсене на теле под вола. Затова искам да отговоря на въпросите на някои защо Кирил Петков е бил посрещнат пред сградата на правителството, а не на летището. Нека припомня, че по същия начин, на същото място през април 2013 година тогавашният български премиер Симеон Сакскобургготски е посрещнат от македонския премиер Бранко Цървенковски. С делегацията си Сакскобургготски кацна на летището, оттам бе извозен до центъра на Скопие, където е сградата на правителството, и беше изпълнена същата тази протоколна церемония. Тя се изпълнява при посещения на всички други чужди премиери там. Това е техният протокол. Така и с химна. Явно все по-често ще имаме поводи да се взираме в това, което се прави или не се прави.


Визитка:


Костадин Филипов е известен журналист и коментатор международник. Авторитетен познавач на балканските страни.

Дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие

Бил е директор на програма „Хоризонт“ на БНР

Потомък на бежански род от Струмица, днес в Република Северна Македония