К акво е да живееш в условията на пандемия? Пред този въпрос неизменно се изправяме всеки Божи ден от последните почти две години. Немислимо бе той да не намери и своите възможни отговори в изкуството, защото творците по света и у нас са онези, чиито сетива, както знаем, трептят като камертон и при най-малкото вълнение в обществото. „Живот с корона“, така се нарича изложбата на младата художничка Лиляна Петрова – Лулу, която освещава новата столична галерия „Неолукс“ на ул. „Г.С. Раковски“ 183 А.
Какво е да живееш в условията на пандемия? Пред този въпрос неизменно се изправяме всеки Божи ден от последните почти две години. Немислимо бе той да не намери и своите възможни отговори в изкуството, защото творците по света и у нас са онези, чиито сетива, както знаем, трептят като камертон и при най-малкото вълнение в обществото. „Живот с корона“, така се нарича изложбата на младата художничка Лиляна Петрова – Лулу, която освещава новата столична галерия „Неолукс“ на ул. „Г.С. Раковски“ 183 А.
Изложбата интерпретира действителността по ярък и атрактивен начин, призовавайки за повече цветност (в сивотата), повече динамика (в уседналостта на хоум-офиса), повече общуване (въпреки изолацията) и в крайна сметка повече оптимизъм в ежедневието. Над 20 живописни платна с образи, напомнящи приказките, попарта и комиксите, разкриват нашите страхове и притеснения, подсказват как се справяме със стреса, напрежението и неизвестността. Това е невероятен разказ в картини, в който сякаш се сражаваме със своите тъмни сенки, заменяйки мрака и ужаса, очертал се под маската, с разноцветни балони „Вяра“, „Надежда“ и „Любов“; където болката и страхът, концентрирани в лазурните човешки погледи от картините, неусетно преминават в триумф на багрите, в усещане за празничност. „Целта на проекта е програмиране за щастие“, казва Лулу.
Проектът „Живот с корона“, който се осъществява със съдействието на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи”, включва и движещи се образи: по време на вернисажа някои от моделите от картините представиха мини-ревю с авторски облекла с живописни мотиви от платната. Включва също така и мултимедия – кратък филм (видеа с интервюта, разкриващи психологическия профил на отделни личности по време на COVID-кризата) с музика, създадена специално по темата на изложбата от пионера на електронния звук у нас инж. Симо Лазаров.
„Чрез живописните си творби показвам моя прочит на въздействието на изкуството върху психичното и менталното състояние на човека и възможността да задържим позитива над депресията. В платната си трансформирам образа на страха във вяра и обич, които да дават душевен комфорт на зрителя“, казва Лиляна Петрова-Лулу. Картините й носят силно въздействащото послание на артиста за крехката граница между доброто и злото, между обичта и омразата, между разрушението и съзиданието.
Монитор
