Преди по-малко от месец вестникът ни беше един от първите не само у нас, а и в света, който публикува тогавашните верни числа и факти около новия китайски коронавирус, който днес носи невинното наименование Covid-19. Този именно вирус вече донесе и третата световна грипна пандемия, или поне третата в историята на моето поколение.

Ще припомня предишните две: Азиатския грип (1957-1958 година), започнал в Китай и убил 3 милиона души по цял свят, и Хонконгския грип (1968-1969 година), убил 1 милион. Междувременно както Световната здравна организация, така и европейските й подразделения, показаха почти пълната си неефективност и непригодност, вероятно предизвикани от глупост, но с ефекта на тежък саботаж. Това, разбира се, се отнася и за повечето национални здравни организации. Да се надяваме, че нашата се е поучила от грешките на другите и е на по-добро ниво. Нещо, което така или иначе, съвсем скоро ще проверим на практика.

Пак поради глупост, страх, политкоректност, или не знам каква друга идиотия,

продължават да ни облъчват с данни, които са, меко казано, неточни. И то не само поради факта, че не се знае колко са болните и колко вече умрелите от коронавируса. А поради това, че не се интерпретират правилно дори официалните данни. Затова пак ще представя параметрите на пандемията такива, каквито са те според официално публикуваните данни. Самите данни, очевидно, са неточни и силно деформирани по-посока на скриване на фактите, а не на тяхното осветяване. Няма да обяснявам от кого и защо. Световното население вече твърдо вярва на всичко, което не идва от официалните източници. На които, съответно, дълбоко не вярва. И с пълно основание.

Да започнем с източника. Взимаме официалния китайски сайт, или поне един официалните. И той е https://covid19viruslive.com/. Освен текущи числа, там има и графики, които илюстрират историята и динамиката на заболяването през последните два месеца. Един от най-важните, най-плашещи и най-разбираеми за хората параметри на дадено епидемично или пандемично заболяване, е коефициентът на смъртност. И тук започват първите недоразумения. Например, как се изчислява този коефициент? Повечето хора ще кажат, че това е броят на починалите от болестта към броя на заболелите. И това ще бъде вярно, но само в края на епидемията. Или на пандемията, за съжаление. А този край е някъде далеч на хоризонта и никой не се наема да го прогнозира кога е. Може да е след 6 месеца, може да е след 2 години. Те грипните пандемии толкова и траят, до две години. Но отнасят милиони.

Ако пресметнем този коефициент в момента, при цялата условност на данните,

той се оказва около 3,5%. А това си е доста висок процент, който означава, че един на всеки 30 заболели е умрял. В началото този процент беше много по-нисък (около 2%), защото тогавасе диагностицираха много хора, които още не бяха започнали да умират. Поради тази причина това е текущ параметър, който не отразява истинската картина на заболяването. Защото в дробта, която пресмятаме (починали към заразени), знаменател е броят на заразените, а някои от тях, за съжаление, също ще умрат. А други ще се окажат оздравели, но с такива тежки поражения върху белите дробове, че едно следващо друго, дори и леко заболяване, може да ги убие. А и вирусът Covid-19 повтаря, за голямо съжаление.

Как тогава да измерваме коефициента на смъртност? Както казах, в края на болестта (ако и когато такъв настъпи!) ще знаем броя на заболелите, броя на оздравелите и броя на починалите. Или ще си мислим, че знаем, защото статистиката вече сме я изпуснали. И наистина, умрелите фактически от вируса, но не диагностицирани официално, не се броят за жертви. А и няма как да се броят, ако гледаме формално. Щото може да са си умрели от обикновена пневмония, макар че, ако са били в Ухан, едва ли. Затова има друг текущ коефициент на смъртност, и той е равен на броя на починалите от вируса, разделен на сумата от броя на починалите и броя на оздравелите. И този втори, по-реалистичен коефициент на смъртност, към момента е 8,5%. А това вече означава, че засега е умрял един на всеки дванадесет заболели. А това си е много висока смъртност.

Как ще се развият нещата отсега нататък? Отговорът би бил достоен не за една, а за три Нобелови награди по медицина. Но засега не се очертава някой да ги получи. Със сигурност ще чакаме човешката популация да развие нещо като групов (или видов) имунитет, който е един от най-тайнствените и мощни еволюционни защитни механизми. Не знаем точно как се образува той, но знаем, че през последните три милиона години това именно ни е запазило като биологичен вид. За нещастие на останалите биовидове, очевидно. А някои от тях може би чакат своя реванш.

Проблемът с новия китайски вирус не е колко хора ще умрат,

или поне не това е непосредствената опасност. Проблемът, че ако смъртността надхвърли някакво критично ниво, което никой не го знае колко е, може да настъпи опустошителна паника. Която ще разруши тънкия цивилизационен слой, който ни отделя от джунглата. Когато държавността рухне, популацията ще се атомизира, изграденото от човека ще изчезне и ще оцелеят най-агресивните, а те ще бъдат малцина. Махалото на историята ще се люшне 10000 години назад, или, може би, само 1000. Как ви изглежда годината 1020? То наистина няма много данни от онзи период, но все пак има любопитни факти в Мрежата.

Има десетки други въпроси, текущи и важни, и Мрежата е пълна с тях. Без съмнение, думата на 2020 година ще бъде „коронавирус“. Може да има проблем с Олимпиадата в Япония. Както е известно, периодът за това най-велико спортно събитие в света е от 24 юли до 9 август. Дано дотогава пандемията отшуми, макар че трябва да се готвим за най-лошото.

Досега Олимпиадата е била отлагана три пъти поради световните войни: през 1916 година не се е състояла VI-тата Олимпиада, а през 1940 и 1944 година не са били проведени XII-те и XIII-те олимпийски игри съответно поради Втората световна война. През 1980 година Западът бойкотира XXII-та Олимпиада в Москва заради инвазията на Съветския съюз в Афганистан, а следващата XXIII Олимпиада в САЩ пък беше бойкотирана за отмъщение от СССР и социалистическия блок. Дано пък на XXXII-те олимпийски игри през тази година в Япония да им се размина тази тъжна участ. Макар че надали. Но дори да се състоят, във всеки случай олимпийските игри в Япония няма да бъдат пълноценни под сянката на коронавируса.

Каквото и да се случи оттук нататък с хората,

уроците поне трябва да бъдат научени. Основният от тях е, че глобалният свят е слаб и уязвим. Защото сложихме всичките си яйца в кошницата с компютрите, а нея пък я връчихме на китайците да ни я пазят и да я пълнят. Ще видим сега колко ще бъде пълна тази кошница и колко опазена. Народите следователно трябва да намират основното си упование в националните държави, а те на свой ред трябва да развиват взаимноизгодни търговски и всякакви други контакти и връзки с останалия свят. Съюзите може и да са добро нещо, но те могат да бъдат само спомагателно средство за оцеляване на народите. А не цел.

Президентът Доналд Тръмп още преди 4 години пророчески заяви, че САЩ ще върнат могъществото си и ще станат отново велики, когато се опрат на себе си. И когато в частност върнат стратегическите си производства у дома, а не ги оставят в ръцете на основния си конкурент и евентуален враг. И когато си затворят границата за нарушители, т.е. за престъпници. Според нашия Наказателен кодекс пресичането на държавната граница не по установения ред също е престъпление, което се наказва с до 5 години затвор. И приказките на изтрещели западни ръководителки, че всички от Африка трябвало да дойдат, щото те (кои, бе танте?) щели били да се справят, не могат да са основание за черпене на престъпни права. Освен дето тези приказки са очевидно безумни, при това изказани от човек с висше образование по физика! А и видяхме колко се справиха предшествениците на тези ръководителки на два пъти през един само век. Миналия.

Европейските граници

Така че трябва да се сложи решителен край на безконтролното движение през европейските граници и, отскоро, на пренасянето на смъртоносни зарази през тях. Как ви се вижда идиотизмът да слагаме термо камери по гарите и по летищата и да затваряме за по две седмици хората под карантина, а в същото време през границите да пълзят хора от държави, в които медицината е чисто условно понятие? И в които има милиони китайци, наскоро завърнали се от родината си? Тук отново Америка на Тръмп трябва да ни е светъл пример, въпреки истериите (или по-точно именно заради тях) на американските дълбоко-държавни либерали, извратеняци, феминисти и комунисти.

Държавните граници са свещени, или поне българската е такава. И още нещо, има го в бойните устави. И в устава на Аспарух го е имало, и в устава на днешната българска войска го има. В Конституцията даже го има. Граница се пази със сила. С всички степени на силата, за който не е разбрал смисъла на предходното изречение. Безброй българи, нашите бащи и прадеди, са покрили с костите си земята българска, но са я опазили. И няма да сме ние суперидиотите, дето ще я оставим без бой на нашествениците. Които и да са те.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Дали алкохолът е стока от първа необходимост по време на кризата с коронавируса?

Дали алкохолът е продукт от първа необходимост във време на коронавируса? Някои страни го забраниха, други решиха да оставят отворени специализираните магазини. По икономически или санитарни причини, или защото "чаша вино може да помогне" за понасяне на изолацията.

Смирете се!

То бива активност, ама чак толкова не бива.

За Делян Пеевски, героите в бяло и съзвездието от тролове

По един удар в секунда. С тази честота бие човешкото сърце. Ако се развълнувате – разсмеете, влюбите, ядосате, ударите скачат двойно. В медицината най-страшният знак е правата черта. Тя показва, че сърцето е спряло – понякога за малко, но по-често завинаги. Журналистиката много прилича на медицината. Напипва пулса на обществото, мери му температурата, търси източника на заразата и лекува болните места. Честната журналистика е като правилна диагноза и добро лекарство – може да спасява човешки съдби. В лоши ръце и използвана за лична изгода, тя се превръща в обществена отрова, а пулсът й става равна черта.