Коронавирусът запрати актриса и фотограф „накрай света“
4

Коронавирусът запрати актриса и фотограф „накрай света“

Световната пандемия от COVID-19 буквално преобърнала живота на двама влюбени: куклената актриса и хореограф Стефания Георгиева и фотографът Иван- Александър Кютев, които на 17 март т.г. сключили брак, а ден по-късно се озовали в боляровското село Воден, на самата граница с Турция.

По думите на Стефания, която е основател на модернистичният Атом театър, дошли тук за да избягат от истерията около заразата, която буквално обхванала столицата в първите седмици на извънредното положение. Мислели, че ще останат седмица или две, най-много месец, но нещата се затегнали, а на тях все повече започнала да им харесва обстановката в селцето, където живеят около 300 души. И откъдето всъщност са корените по майчина линия на Иван-Александър, допълнителен стимул дало запознанството им с новата кметска наместничка на Воден Станка Чакърова, която ги подкрепила в идеята да дадат нов живот в работата на местното читалище „Ана Маймункова“.Някак неусетно се появил и проектът под наслов „Остави се да си Воден“, която получил финансово рамо от министерството на културата и община Болярово. В рамките на този месец група професионални актьори – сред тях и танцьор от бургаската опера ще подготвят два съвременни танци, като премиерата ще бъде на сцената на читалището на 29 и 30 август, разказва Стефания, докато работи по магистратурата си в специалност „Хореография“. Междувременно с подкрепа на общината успели да пригодят една от стаите в читалище, където започнали да прииждат местните тийнейджъри.Заедно почистили района на археологическите разкопки в местността Калето, облагородили пространството около осветената през далечната 1902-а година църква, издигната на мястото на опожарения през Руско-турската война стар храм.

„Нямаме време да скучаем, всеки ден работим на MAX. Има разбира се и такива, които ни гледат странно, как така млади пък зарязали София и хукнали в Странджа, на място където „гърми пък не вали“, коментира Стефания Георгиева.

На 2 август в страничката на „Остави се да си Воден“ Иван - Александър е записал: В петък имаше пожар - изгасихме го…май пожарникарите се впечатлиха, че се изсипахме толкова мн хора, толкова бързо :DТенчето и Димитър Баковски видели пожара и звънали на всички, Manqka Panaiot ме викна, леля Бони притича в селото да ни отключи стаята с тупалките (бяха 2), Stefaniya Georgieva ни закара, а от видеото виждам, че Георги Чакъров е бил вече там и е гасил и е организирал да дойде един от тракторите с цистерна - вместо да полива дърветата в жегите да носи вода на пожарната...

След пожара Панайот Иванов докара от Болярово 5 гуми за тупалки, да имаме за всеки случай за събота и неделя…“ 

Дни преди това Стефания е „драснала“: Две седмици, всеки делничен ден, имахме класове по класически балет. Ако се чудите - “Защо пък точно балет?”. Е, отговорът е - защото преди месец, на сцената в парка, няколко момичета гледаха балетни клипчета в ютюб и се опитваха да повтарят стъпките сами. По някаква щастлива случайност, сестра ми Калина е класическа балерина и се очакваше да ми бъде на гости :))) Та, нещата се случиха много естествено. На класовете всеки ден имаше между 11-17 деца и никога не останахме без публика.“.

За началото Иван-Александър разказва простичко:  „Направихме едно събитие – снимахме се с носиите тук от музея. Който има носия, си дойде с носията, който няма, дойде и облече носия оттук. Снимахме се с воденски носии. Снимахме се и в църквата, там се оказа, че бръшлянът лесно се маха. Той беше завладял цялата църква и почва да руши стената. А това е най-голямата църква в района, много красива, с много специфична архитектура. Направихме събитие за изчистване на бръшляна. Дойде половината село. До обяд беше изчистено цялото пространство, цялата стена. И така, лека-полека, много естествено се случиха нещата…“

А занимаващата се иначе с животновъдство кметска наместничка Станка Чакърова споделя: „Много по-голямо ни е било селото преди,сега са малко над 300 души, старци, по-млади и много деца

След чумата по животните много хора изгубиха поминъка си. Но сега пък, след пандемията, млади хора се върнаха, може и да останат. Помагат ни кметът на общината Христо Христов, заместничката му госпожа Терзиева. В деня, когато чистихме църквата, те също дойдоха и ме подкрепиха. Заедно с нас дърпаха бръшлян, което мен много ме зарадва. И малките деца, и по-големите подрастващи, и възрастни хора имат желание да се включат. Не е само така за деня или временно. Имат желание. Не всичко става само с пари. Имаш ли желание, доброволен труд, ето, без средства правим много…“.

Какво ще се случи по-нататък ли? Трудно е да се даде еднозначен отговор, но Стефания и Иван – Александър се надяват , че нещата ще вървят в положителна посока и само преди два дни от страничката на Атом театър обявяват две стипендии за танцьори, живеещи извън София.

                                                                                                                                         

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.