Короядът е започнал да мигрира на север заради затоплянето, са установили канадски и американски учени и еколози. Въпрос на време е това да се забележи и при нас. Огромни територии са засегнати от корояди и няма спиране.

Очакванията са всички гори в Северна Америка да бъдат засегнати. Това съобщи Александър Дунчев от Югозападното държавно предприятие по време на семинар, посветен на горите и климатичните промени, с домакин ЮЗДП.

Еколозите проследяват как в Канада короядите се изместват в по-студени ширини. При миграцията си започват да атакуват борови и смърчови лесове. Те обаче са загубили или никога не са притежавали способността да се защитят от короядите, като ги облеят със смола.  А това означава, че короядът много лесно ги унищожава, разказа Дунчев.

Заради климатичните промени американците са започнали да изследват как ще се промени горско-дървесната растителност в различните пояси. Такива проучвания имат САЩ, Германия, Швейцария. България също вече има свое изследване, направено само за територията на Югозападното държавно предприятие.

 

Проучване

 

Проучването беше представено в доклада „Адаптиране на управлението на горите в Югозападна България“. То е осъществено от климатолози, геодезисти и лесовъди, обединени от сдружение „Балканка - 2009“ -  Благоевград. Финансирано е от Националния доверителен екофонд и е със съдействието на Югозападното държавно предприятие.

На аудиторията бяха изнесени любопитни факти за случващите се вече климатични промени, които са най- съществени на територията на Югозападното държавно предприятие. Част от тях е миграцията на дървесните видове по на север, както и настаняването на насекоми по долината на река Струма, иначе познати само за района на Средиземноморието. На събитието бе съобщено, че нещата се случват един път и половина по-бързо от прогнозираното. Така например по-високите  температури за 2027 г., които сме очаквали, се случиха през 2019 г.  

 

Намаляване на гъстотата

 

 Най-сигурната и единствена борба срещу корояда е намаляване на гъстота на създадените култури, изтъкна Дамян Дамянов, шеф на Държавното югозападно предприятие.  Целта е да се създаде нормална хранителна среда за тези видове, за да не ги губим. Традицията е да се влиза със сеч с интензивност до 30%. Периодът на защита обаче от последните години е изтърван и сега се налага сеч с 50% интензивност, за да стане по-устойчива гората.

 

Мозаечно съхнене

 

В Западна Витоша, в района на язовир „Студена“, започва мозаечно съхнене на черния бор. Така е, защото тази култура е със 700 - 800 фиданки на декар, обясни Дамянов. Налага се  интензивна лесовъдска намеса, тоест сеч. Той обясни, че за това е необходимо хората да бъдат информирани, понеже те го приемат като изсичане. Според Дамянов това е единственото ефикасно лесовъдско действие, за да издържат тези гори. Като цяло горите в района са в добро   здравословно състояние, защото проблемните култури са от два до пет процента. Той посочи, че държавното предприятие е усвоило 500 хил. кубика увредена изсъхнала дървесина тази година.

Тази година има увредени гори от късните пролетни снегове в Западните Родопи, по-малко в Пирин, което отново е вследствие на недобре свършена лесовъдска дейност. Не бива да търсим проблемите само в промяната на климата. Все още изоставаме в техническото оборудване на хората, които правят дърводобиви, ниска квалификация на самите работници, повечето от които са роми. Извеждайки една сеч, допускаме нарушения, които не трябва да ги има. Не бива да се тревожите, защото усилията, които лесовъдската колегия влага, започват да дават резултат. Трябва да сме внимателни във всяко едно действие, коментира Дамянов.

 

Трънско

 

Той изтъкна, че статистиката показва, че степента на разпространение на корояда пада.  В района на Трънско има малък процент заразени гори. В  Трънско, Земенско, Кюстендилско има намеса с интенизвна сеч на хиляди декари, което е дало добър резултат за горите. Но пък за сметка на това са тръгнали гъбични заболявания по черния бор. Болестите са елемент от живота на гората, посочи лесовъдът.

 

 

 

Чело 11 страница

 

Сечта е била повече 

Не само климатът е виновен за болестите

Необходими са средства за здрави лесове, казва Дамян Дамянов, шеф на Югозападното държавно предприятие      

 

Не можем да виним за всичко климата, коментира Дамян Дамянов, шеф на Югозападното държавно предприятие. Много често причина за проблемите в горите е недалновидната лесовъдска практика и недобре свършената работа. Той даде за пример неуместното залесяване отпреди повече от четирийсет години с иглолистни гори.

За да опазят здравето на горите, лесовъдите в момента не се намесват в естествения прираст, а в регулираното ползване на прираста, което не трябва да е повече от 40% сеч.  Той обясни, че от години средната възраст на горите в България пада. Сега например стопанството в Етрополе има годишен план за добив на дървесина от 25 хил. кубика, докато преди е бил 200 хил. кубика. Тоест сечта е била много повече. Дамянов изтъкна, че технологията на преработка на дървесината в България е изостанала, защото фирмите преработват едра строителна дървесина, тъй като се добива от едрите гори, които са по-стари.

 

Снегове

Като следствие от недобре свършена лесовъдска дейност за тази година той даде пример с увредени гори от късните пролетни снегове в Западните Родопи и в Пирин, но по-малко. Все още изоставаме в техническото оборудване на хората, които правят дърводобив, както  в  ниската  квалификация на самите хора, повечето от които са роми. Така, извеждайки една сеч, допускаме нарушения, които не трябва да ги има. 

Въпреки това няма място за тревога, защото усилията, които лесовъдската колегия влага, започват да дават резултат, изтъкна Дамян Дамянов

 

 

 

 

Изкуствени култури

 

По думите му става ясно, че ако искаме да съхраним горите си, трябва сериозна инвестиция в технологията. Така че основното ползване да е в средно възрастни гори, които са на 40 - 60 години. Тоест трябва да се преработва по-нисък клас асортименти, което ще задоволи търсенето на пазара на дървесината. Друго важно нещо е, че не се работи достатъчно добре по отглеждането на изкуствени култури с цел залесяване в България.

 

 

Нулев интерес от частни и общински собственици

 

Бихме били професионално задължени, ако някой убеди общините и частните горовладелци да ни съдействат в оздравяването на горите. Ние извадихме всички собственици на гори на територията на Югозападното държавно предприятие, уведомихме ги, предложихме ние да извършваме всички дейности в горите с оглед на здравето на лесовете. Реакцията от двете страни беше нулева, каза Дамян Дамянов.

Той посочи, че ние имаме нужда от гората, а не тя от нас. Затова е нужно да се инвестира в поддържането й.

Към момента средствата за това идват от извършваната стопанска дейност, която е резултат на 99% ползване на горите.

Но средствата, с които държавните предприятия разполагат, надали ще бъдат достатъчни.

Може би трябва да възстановим фонда за българската гора, като в него да се влага процент от печалбата на всички икономически субекти в лесовете, защото запазването на гората е първостепенна задача, изтъкна Дамянов. Ние не й трябваме на гората, а тя ни трябва на нас.

В Хърватия процент от печалбата на всички фирми в дърводобива влиза във фонд „Хърватска гора“. Тези пари са за залесяване и това е най-доброто решение срещу климатичните промени и за бъдещето, изтъкна лесовъдът.

По темата: Агро Телеграф
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Очаква се да е най-високата за десетилетието

Реколтата от пшеница стига 6 млн. тона

Очаква се да е най-високата за десетилетието

Реколтата от пшеница през тази година може да се окаже най-добрата от началото на това десетилетие като достигне около 6 милиона тона. Това става ясно от оперативни данни на земеделското министерство.

Хлябът от древната пшеница помага на болни от диабет

Нива с лимец спаси душата на рали състезателка

Хлябът от древната пшеница помага на болни от диабет

Историята на Боряна Карагьозова, бивша рали шампионка, е повече от невероятна. Всъщност като самата нея. И като лимеца, с който ако искаш да правиш само бизнес, просто няма да ти се получи.

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ УСЛОВИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 15-21 ЮЛИ 2019 г.

Първото десетдневие на месец юли започна с високи температури, достигащи критични за някои физиологични процеси стойности и летни бури със значителни количества валеж на някои места в Централна България.