Кораб на Спилбърг избяга от Бермудския триъгълник

Кораб на Спилбърг избяга от Бермудския триъгълник

Легендарният „Котопакси“ е първата жертва на аномалната зона

Едва ли има друг феномен, който да разпалва човешкото въображение, колкото прословутият Бермудски триъгълник. През януари 2020 г. един изчезнал там кораб разреши загадката до голяма степен. Това е прочутият въглевоз „Котопакси“, който през 1977 г. дори се появи във филма на Стивън Спилбърг „Близки срещи от третия вид“.  

Във фантастичната лента обаче корабът бе открит в централноазиатската пустиня Гоби, естествено, без никакви следи от екипажа му. Виновни, разбира се, бяха извънземните. 

Изчезнали от радара

Плавателният съд е толкова важен, защото се счита за една от първите жертви на аномалната зона. Натоварен с въглища, на 29 ноември 1925 г той  напуска  Чарлстон, Южна Каролина с курс към Хавана. След два дни бреговата охрана получава от него съобщение, че е получил силен крен. След това плавателният съд изчезва, заедно с 32-членния си екипаж. От този момент „Котопакси“ става един от главните герои на мита за Бермудския триъгълник, тайнствено поглъщащ кораби и самолети заедно с екипажите им. А храна за подобни теории всъщност никак не липсва.

Торпедоносци

Непосредствено след края на Втората световна война, през 1945 г пет торпедоносци „Ивенджър“ на американските ВВС, излитат от Флорида. Но скоро изчезват от радарите. Малко след този инцидент пътнически самолет, летящ от Пуерто Рико за Маями, също не достига до летището си. Още един граждански самолет, държащ курс Лондон - Сантяго де Чили, след междинно кацане на Бермудските острови, пропада в дън земя скоро след излитането си. Междувременно параход с 300 тона торове отплава от Савана, щата Джорджия за Венесуела, също изчезва без вест и кост. И така, докато през 1964 г се появява терминът „Бермудски триъгълник“ в статия, публикувана отначало в списание, а после и в книгата „Невидимите хоризонти“ от Винсент Гъдис.  Именно той определя границите на територията, където според него броят на необяснимите изчезвания на морски и въздушни транспортни средства превишава допустимото. Условните върхове на триъгълника се на Бермудските острови, в района на Маями и на остров Пуерто Рико.

Жертва 

Но загадката започна да се разплита в началото на тази година. Именно през януари едно изследване по въпроса влезе в своята финална фаза. Зад него стои екипът на Майкъл Барнет, сътрудник на Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ. Той провежда продължителни изследвания - от ровене в архивите до подводни експедиции. Сред документите има и такива на британската застрахователна компания „Лойдс“, която след изчезването на кораба води дълги дела с близките на моряците. Именно в тези книжа Барнет установява, че последната радиограма от брода на „Котопакси“ е получена в района на флоридските градове Джаксънвил и Сейнт Огъстин.

Находка

Предварително заявеният маршрут на парахода и точката на неговото последно радиосъобщение обаче съвпаднали с неиндентифициран кораб, който вече се ползвал за туристическа атракция за водолази. Останките се намирали на 30 метра дълбочина на 65 километра западано от Сейнт Огъстин. След щателно подводно обследване от NOAA  се оказало, че това наистина е  „Котопакаси“. Изследователи веднага побързаха да заключат, че находката може да срине мита за Бермудския триъгълник. Защото една от първите му жертви сега се оказва  потънала извън границите на аномалната зона.

Кръстовище

Ако в Бермудския триъгълник все пак числото на произшествията е над средните показатели, то това са дължи изключително на факта, че той представлява едно натоварено кръстовище на многобройни морски курсове и въздушни коридори. Сложната система от мощни течения пък допълнително затруднява отриването на точното място на даден инцидент. Важна роля за по-честите катастрофи в района играе и метеорологичният фактор. Между Африка и Северна Америка се намира зоната, наречена „Алеята на ураганите“, на които сме свидетели всяка година. И накрая нека не се забравя, че повечето от инцидентите в Бермудския триъгълник са са случили доста отдавна, главно в средата на миналия век, когато възможностите на метеорологичните и спасителни служби са били доста ограничени, да не говорим, че днешните системи за геопозициониране и спътниково наблюдение са били още в сферата на фантастиката. Така че в безследното изчезване,  особено на самолетите в тази епоха няма нищо удивително. От друга страна не можем да отречем, че и днес се случват необясними инциденти. Достатъчно е да си спомним историята с полет 370 на малайзийските авиолинии през 2014 г. Оттогава до днес няма и следа от самолета.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.