България не разполага с ясна концепция за развитие на туризма и за използването на определени рекламни канали. Няма концепции за конкретни ключови пазари, конкретни форми на туризъм, с конкретни измерители дали тази реклама е ефективна. Нямаме и дигитален маркетинг в туризма, а сме вече 2019 година. Това посочи в интервю за "Монитор" Константин Занков, главен експерт в Института за анализи и оценки в туризма.

- Господин Занков, какви са резултатите от зимния сезон?

- За зимния сезон като цяло имаме спад от 2,2% в броя на туристите. Около 1,2 милиона туристи са посетили страната ни. Броят на нощувките обаче се е увеличил с 1,6%. На практика са дошли по-малко гости, но за по-дълго време. Естествено, при различните курорти можем да направим и различен анализ.

Обобщено резултатите не са добри, можехме да постигнем много повече. Виждаме за последните четири-пет години имаме традиционен ръст и лято, и зима, който тази година го няма.

- Какво ни попречи?

- В последната зима ни попречи например намаляването на броя на ниско бюджетните компании, пътуващи до България. Те в предишните години много ни помагаха. Сега имаше по-малко полети. Освен това геополитическата ситуация навън се успокои и нашите конкуренти - от съседните страни Турция, Гърция, по-далечните - Тунис и Мароко, се завърнаха ударно на пазара. Те успяха с офанзивна рекламна кампания да привлекат огромен брой туристи и просто взеха голям брой от ключовите ни пазари. Тук визирам най-вече Русия и Германия. Ние трябва да се погрижим ефективно и целенасочено за маркетинга на България като туристическа дестинация.

- Някои, вместо да дойдат тук на ски в България, отидоха на топло в Египет ли?

- Скиорите си отиват на ски. Да. Не бива да забравяме, че в доста случаи вземането на решение за отиване на ски ваканция се взема в последния момент за разлика от почивките на море, където нещата се планират по-отрано. Да не говорим, че например Турция също започва все по-силно да развива своите зимни курорти и е въпрос на време южната ни съседка да започне да предлага висококачествени ски ваканции.

- От кои страни имаше най-много туристи в зимните ни курорти?

- За последната зима основно скиорите са от съседните на нас държави, също така Великобритания, Германия, Русия и други. Всеки пазар е с различно потребителско поведение, брой нощувки, период на ваканции.

- От съседите кои са били най-много?

- Водещите пазари за ски туризъм у нас са Гърция, Румъния, Северна Македония, Турция, Сърбия.

- Какъв е бил делът на туристите, които не са идвали само за ски спрямо общото през зимата?

- Мисля, че около 30-40%.

- В какви хотели са отсядали най-често те?

- Основно в категория хотели три и четири звезди.

- За какви цени става дума?

- Има големи разлики в цените, зависещи от времето на посещенията, включените услуги в пакета, категорията на обекта и други фактори. През зимата например най-високите периоди са около Нова година. Тогава имаме 5-звездни хотели и по 300 евро на вечер, а в други периоди имаме и семейни хотели по 30 евро.

- Кои са най-платежоспособните туристи, идващи в България през зимата? Британците или германците?

- От други националности също са платежоспособни, например скандинавските туристи. Примерно китайските също, но те за момента са малко в България и са активни в културно-познавателния туризъм. При германците плюсът е, че имат по-дълъг престой и така харчат доста повече пари. Балканските ни туристи също инвестират добре в местната ни икономика, но идват за по-кратко време в ски центровете ни или другаде в страната, но и са по-чести посетители на хотелите.

- Гърците и от другите съседни страни само за по два-три дни ли идват на ски у нас?

- Да, около 2,7 дни е продължителността на престоя на гърците у нас през зимата. Гражданите от Сърбия и Македония също регистрират по-кратки посещения в България.

- През зимата само ски туризъм ли има у нас?

- Не, зимният туризъм не е само ски ваканции, имаме различни атрактивни форми на туризъм, които са подходящи за цялата година. Точно това е идеята и в последните години наблюдаваме изравняване на броя туристите, идващи в зимните ни курорти, и другите, посещаващи страната за културни събития или разглеждане на исторически и други забележителности. Разковничето е да развиваме алтернативните форми на туризъм - културно-познавателен, балнео и спа туризъм, а не само класическите продукти за почивка на ски и море. И между тях да има съчетание. Целта е да се постигне по-дълга продължителност на престоя на гостите и целогодишен туризъм.

- Какви са очакванията ви за предстоящия летен сезон?

- За летния сезон прогнозите са негативни. В момента виждаме по-силни спадове в резервациите за лятото и те са главно от основните ни пазари Германия и Русия. Това се дължи на геополитическата ситуация, от която се възползвахме до предишните години, а туризмът ни беше на автопилот. Спадът от страните в Централна Европа е горе-долу около 15%. Искрено се надяваме да наваксаме тези спадове по време на сезона. В най-добрия случай можем да очакваме да задържим нивата от миналото лято, а през това - не можем да очакваме ръст. Сезонът ще бъде труден и ще е истинско предизвикателство за бранша. През последните 4-5 години имахме традиционен годишен ръст на почиващите по курортите ни.

- От руския пазар ли е по-голям спадът или от британския?

- От руския със сигурност. Имахме спад и предходната година за него. Над 15% е спадът при ранните записвания към момента за руски пазар.

- А при немците?

- 10-12% е при тях намаляването на ранните записвания за предстоящото лято.

- На практика те ще отидат към по-топли дестинации...

- Да, там, където някои от тях ходиха и преди. Реално последните години не отиваха там заради стресовата ситуация с несигурността и размириците. Сега просто се завръщат. След серия от атентати и политически проблеми в последните години Турция изгуби много туристи, но от 2017 г. секторът започна възстановяване, а през тази година се очаква значителен ръст.

- Обикновено колко от туристите взимат решението в последния момент?

- Много са. Не мога да се ангажирам с точна цифра, защото наистина много зависи от спецификата на пазара като потребителско поведение, визови ограничения и други фактори.

- От кои държави предпочитат ранните записвания?

- Германци, а също и руснаци и летовниците от всички други страни, които са ангажирани с визи, също записват от рано.

- Кои са любителите на решението в последния момент?

- Тези, които имат удобни ниско бюджетни полети - да кажем от Италия, Великобритания. От Великобритания също има спад в ранните записвания и то не само за България, а и за другите страни от ЕС, където англичаните ходят на почивка. Реално това е заради Брекзит. Те не знаят какво ще се случва. Когато дойдат в България през лятото, ще могат ли да си вземат рент а кар или няма да успеят. Но въпреки това ние имаме много полети на ден и за Бургас, и за Варна, и за София. За това искрено се надяваме да резервират ваканциите си в последния момент.

- Подкрепяте ли мнението за увеличаване на бюджета за реклама?

- Да, но с предварителна концепция как ще се харчи този бюджет и как ще се измерва ефективността му. Определено трябва да разглеждаме бюджета за реклама не просто като реклама за туризма, а като подобряване на имиджа на България като дестинация. Трябва да се следва ясна визия по пазари с ключови продукти, показатели за ефективност и едно по-добро публично-частно партньорство в сектора, което ще доведе до един ефективен мултиканален маркетинг и устойчиво развитие на туризма ни.

- Това ли трябва да е основният акцент?

- Проблемът е, че няма ясна концепция за развитие на туризма и за използването на определени рекламни канали. Няма концепции за конкретни ключови пазари, конкретни форми на туризъм, с конкретни измерители дали тази реклама е ефективна. Нямаме и дигитален маркетинг в туризма, а сме вече 2019 година. Къде ни е маркетингът в Инстаграм или Фейсбук, адекватен на ниво държава? Имаме билбордове и печатна реклама. Можем да си говорим за много други неща, свързани с регулациите, инфраструктурата, опазване на историческото наследство, но нека да започнем от някъде.

- С това ли ни изпреварват конкурентите?

- И с това. Те отделно имат финансови механизми, финансиращи чартъри за крилата на сезона. Тогава самата държава финансира чартърни полети. Не само Турция, но и много други държави.

Ние искаме да сме основна, а не алтернативна дестинация за почивка. Трябва да вземем мерки сега, за да може 2020-а да бъде по-успешна от 2019-а.

- В рамките на Европейския съюз са им разрешили такава държавна помощ?

- То е допустимо по евро правилата, но при изключително строги условия. Естествено, че и ние можем да го правим, като например се финансират нови чартърни линии и в началото да има подкрепа, а след това туроператорите да са длъжни да продължат да ги развиват. Въпросът е обаче, когато дойдат туристите в курорта през октомври или ноември, да знаем как ще се погрижим за тях, за да останат доволни. Дали ще има хотели и ресторанти, и различни атракции, които да работят и как да бъдат мотивирани предприемачите да го направят. Така ще можем да се надяваме, че курортистите, дошли през есента на море, ще се върнат следващата година отново. Не бива да забравяме, че туризмът е съчетание от различни услуги и можем наистина да развиваме още по-качествен продукт и през есента.

У нас знаем, че ако отидем в средата на септември някъде по морето, дори в хубав хотел, то няма къде да седнем да се нахраним навън. Това е проблемът. Сезонът ни е по-силен от края на юни до 10 септември и след това ти дори да отидеш в дадения курорт, няма къде дори сувенири да си купиш.


ВИЗИТКА

Константин Занков е роден на 7 ноември 1987 г. в София

Завършва езикова гимназия с изучаване на английски и немски език

Има бакалавърска степен „Туризъм“ и магистърска степен „Бизнес администрация“ със специализация маркетинг управление

Специализира в 12 държави

От 2012 г. е главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма

Има повече от 10 години мениджърски опит в различни бизнес направления, свързани с туризма

Основател е на маркетинг и консултантска компания

Бизнес консултант, лектор и обучител, работил с множество брандове от България, Европа и САЩ

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини