Композиторът Георги Костов: Свалиха ме от ефир заради минижупа на Лили

Композиторът Георги Костов: Свалиха ме от ефир заради минижупа на Лили

Емил Димитров не ми даде парите от Полша за оркестрацията на „Арлекино“

Дъщеря ми написа книга за моя юбилей! Инсулт и Ковид-19 ме удариха за ЧРД! Панчо Владигеров два пъти ме ожени и веднъж разведе! Това разкри в интервю за "Телеграф" големият композитор проф. Георги Костов в навечерието на 80-годишния си юбилей, който ще отбележи на 21 януари.

- Проф. Костов, след броени дни навършвате 80 години. Как посрещате този юбилей?
- С противоположни чувства. От една страна, че остарявам, а от друга страна – се радвам, че съм жив, че съм изживял тези 80 години. Няма да има никакви тържества заради епидемиологичната обстановка. Изживявам и аз този момент, че ние сме откъснати един от друг с публиката, което е най-важното за нас. Лично аз пиша музиката за хората. Изолацията ме смущава, но да се надяваме, че ще го преодолеем по-скоро.
- На предишните си юбилеи винаги сте представяли нови произведения на сцената. Сега написахте ли?
- Произведения има, но сцените са затворени в момента и съм казал, че авторският концерт ще бъде най-рано през октомври, защото за мен това ще е реалното време за слушане на музика, на по-спокоен начин за възприемане на музика и без напрежение. Дано да съм жив до септември.
- Какво да очакват почитателите ви?
- Пиша всякакъв вид музика, затова ще започна със симфоничното си произведение „Симфониета“ – това значи малка симфония, ръченица. Ръченица е за това, защото и трите части са подчинени на ритъма 7/8. Първата част е в първо удължено време, втората – във второ, а третата е същинската ръченица. Написах едно произведение и за камерен струнен оркестър, а названието му е малко ексцентрично - „Огледални отблясъци“. В музиката има огледало – до-ре-ми, ми-ре-до и на тази тема има много творби от Бах и други майстори на полифонията, но реших и аз да напиша едно произведение в такъв стил, със старинни средства, които малко са позабравени днес, пък аз ги припомням. Последното си произведение написах на 31 декември по стихове на поета Ангел Симеонов и се казва „Една соната“. Текстът е много приятен – сантиментален, природен, човешки и ме развълнува. Реших да поверя песента на група „Сигнал“ и така да отбележим 40-годишнината на „Да те жадувам“. Вече дадох нотите на Данчо Караджов и след карантината ще я запишат. Надявам се да има поне половината от успеха на „Да те жадувам“...
- Каква е историята на една от най-популярните ви песни?
- С Любо Левчев бяхме приятели и решихме да направим нещо заедно. Отивам на среща с него, а портиерът не ме пуска, защото го няма - извикали го на някакво заседание. Беше ми оставил с автограф една книга с негови стихове. Започнах да разлиствам книгата и стигнах до едно произведение „Недопустимост“. Но това име не върви за песен, та аз измислих заглавието „Да те жадувам“, Любо го хареса, а влюбените започнаха да го търсят. Преди време имахме известни проблеми за това кой е автор на песента и един ден Данчо ме закача по телевизията, че влюбените се оплакват, че не трябва да я спираме, защото на нея се създават деца. И аз отговорих – щом ще попреча на приноса за нови граждани на нашата страна, се отказвам и няма да я спирам. С Любо Левчев после направихме цял мюзикъл „Сантиментално пътешествие“ в Музикалния театър. Но трябва да ви кажа, че той е най-трудният автор за писане на музика по великолепните му стихове. Сега ще ви кажа една моя тайна. Написах „Казанова“ за Музикалния театър, който се игра на много места – и в Русе, и в Стара Загора. За Казанова каква тема е по-подходяща от песента „Да те жадувам“, естествено, в друга разработка. Така че ето къде намери място песента. Виждате, че имам нарушения в говоренето, за което се извинявам.
- Каква е причината?
- Аз получих удар от отношението на моите колеги от Управителния съвет на Музикаутор към мен, точно заради „Да те жадувам“. Написах „Симфониета“, беше оценено от комисията най-високо, но изведнъж спряха подпомагането на реализацията му. Оказа се, че е заради това, че съм се отказал от авторските си права на „Да те жадувам“ Данчо Караджов да я изпълни на три благотворителни концерта. Като разбрах причината, извадих от джоба си да платя загубата от авторските ми права, която се оказа 10 лева и 50 стотинки. Поставих въпроса си на Управителния съвет миналата година, те пък казаха, че ще се реши на Общо събрание, но и до днес не е изяснен.
- Какво точно се случи?
- Получих инсулта точно в нощта на рождения си ден 20 януари миналата година. Оттам са дефектите в говора и в паметта ми. И заради тези 10,50 лв. вдигнах кръвно 187/80 и температура 37,7. След това изкарах на крак и тази болест, с която всички се борим. Имам силен имунитет, затова с коронавируса се преборих по-лесно, не се наложи да влизам в болница, но от инсулта още имам последствия.
- Как поддържате форма?
- Поддържам я, ходя, нямам никакви физически проблеми. Но имам проблеми в мисловната си дейност. Иначе и досега спортувам. Още навремето играех футбол с моите студенти в Музикалната академия. Сега в момента вкъщи имам гири, с които имам определен комплекс упражнения, които правя.
- Да се върнем пак към творчеството ви и първата песен, която сте написали за Лили Иванова - „Без радио не мога“. Как стана?
- Не е първата, може би първата популярна. За „Без радио не мога“ има един доста пикантен случай. Песента фигурира в „Мелодия на годината“ за май месец 1967 г. През юни излезе голямото писмо на Тодор Живков до четиримата директори – на „Балкантон“, на Концертна дирекция, на радиото и телевизията, че не може с къси поли жените да се явяват и мъжете с дълги коси. А Лили вече е заснела песента ми с един минижуп. Леда Милева е генерален директор на телевизията. Звъни ми секретарката й и ми казва – другарю Костов, моля ви в еди-колко си часа да бъдете в студиото на телевизията, където ще прегледаме вашата песен. Естествено, аз млад, непознат, 25-годишен композитор, отивам там. Наредени всичките началници гледат един, втори, трети път. Имам чувството, че по сантиметри следят колко е къса полата на Лили Иванова. И накрая заключението беше, че в този си вид тя не може да бъде показана. Свалиха я от ефир и съобщиха на зрителите на „Мелодия на месеца“, че поради засиления интерес към Лили Иванова в Съветския съюз, тя не може да се прибере, за да я заснеме отново, затова ще я видят следващия месец.
- А как се роди?
- Бяхме приятели с Милчо Спасов, който беше контрабасист в оркестъра на БНА. Баща му е композиторът Георги Спасов, „Високи сини планини“ е от него. Той правеше преводните песни на много музиканти и пишеше стихове. Така ми даде един негов текст. В него имаше един стих „Ще отидем на пъстрото хоро“. Казах си, че тук явно трябва да има хоро. И въведох за пръв път народна песен в поп музиката. После го направи и Стефан Димитров, и много други. Песента стана шлагер, във видеото Лили храни кокошки, после заигра хорце и стана много приятно. Изпълни я на 9-ия световен младежки фестивал на стадиона, качиха я на един електрокар и обикаля пистата на „Васил Левски“ и пее „Без радио не мога“. В Съветския съюз бяха издали плоча с песента, но изпълнена от руски певци.
- Вие ли й предложихте тази песен?
- Аз я предложих на Иван Пеев, който тогава й беше съпруг и диригент на оркестъра. Работех в Концертна дирекция и те идваха при мен за своите предстоящи турнета. Един ден им казах, че съм написал тази песен и предложих да я чуят. Ванко каза: „Няма да я слушаме, дай нотите“ и направи приятен аранжимент. Песента е запеваема, влезе в учебниците по музика. Лили е изпяла доста мои песни. Имаме първа награда на „Златният Орфей“ с нея. Лили е много уважавана певица от мен. Радвам й се винаги. Благодарен съм й, че когато бях господин никой, тя взе песен от мен и я изпя. За мен тя е голяма певица. Имам още една първа награда от „Орфея“ и с Емил Димитров.
- Разкажете за работата си с поп краля!
- С Емил Димитров пак в Концертна дирекция се запознахме. Аз бях студент тогава. Занимавах се с естрадната музика, защото преди мен шеф беше Борис Карадимчев. И Емил, и Васил Андреев идваха там. Един ден Емил ми звъни по телефона – искаш ли да ми оркестрираш моите песни, защото ще се явявам на конкурс. Едната песен беше „Арлекино“. Направих я за голям симфоничен оркестър. Взеха я, изпяха я. В Полша получи първа награда. Аз съм сигурен, че е имало награда и за аранжимент. Който взима за текст, взима и за аранжимент. Текстът беше на Васил Андреев. Не ми дадоха никакво възнаграждение. С Емил сме приятели, той ми е изпял пет-шест песни. Аз го уважавах много Емил. Той беше много интересна личност.
- Какво не знаят хората за него?
- Знам, че той правеше декори за представления. И много често от кибритени клечки. Това беше негово хоби. Свиреше великолепно на акордеон, на пиано. Оказа се, че той е кандидатствал заедно с мен в Музикалната академия, но са го приели във ВИТИЗ. Не знам дали е завършил. Тогава се ожени за първата си жена Грета Ганчева и тръгнаха двамата, тъй като и тя пееше. Той направи много голяма кариера. Неговата песен „Моника“ беше световен шлагер. Емил беше много възпитано, свястно и културно момче. Бяхме много добри приятели. Имаме филм при гостуване в дома му как си играят неговият син и моята малка дъщеря.
- И двете ви наследници тръгнаха по вашия път. Доволен ли сте от това?
- Те тръгнаха по пътя на майките си, защото и на двете майките са музикантки. Така че не мога да кажа, че са само по моя път. Обикновено семействата са музикантски. И мъжът, и майките, после и децата. Лилия е навлязла сериозно в музиката. Тя стана академичен преподавател, вече доцент и доктор. Сега е написала книга за мен по случай юбилея ми, разказва живота ми в 85 страници със снимки. Весела завърши оперно пеене, но повече пее джаз, играеше и в Народния театър.
- Тя за малко да ви доведе за зет световна звезда – Освалдо Риос...
- Не мога да се бъркам в личния живот на дъщерите си. И аз не съм послушал баща си, когато ме е съветвал да не се женя...
- А вашият учител в музиката Панчо Владигеров давал ли ви е съвети по тези въпроси?
- Панчо Владигеров ми е два пъти кум и един път бракоразводен свидетел. Нашите истории са по-скоро за хумористично предаване. Но мога да кажа заветът на моя професор в музиката – за да бъдеш добър композитор, трябва от един такт на твоята музика да разберат, че си български композитор.
- Успяхте ли да го изпълните за тези 80 години?
- Мъча се да го изпълня. Във всичките ми произведения има нещо българско. И в новата песен използвам стари ладове, които са характерни за нашите народни песни.
- А направихте ли си равносметка?
- Аз мисля да изчакам още малко. И на петдесет да правя равносметка. Тоест, да доживея до сто. Разбира се, че се шегувам. Каквото е писано. Аз не пия и не пуша, спортувам и това ме е спасило в онзи лошия момент.

Това е той:

Роден е на 21 януари 1941 г. в София

Завършва Българската държавна консерватория през 1966 г. със специалност „Композиция“ в класа на проф. Панчо Владигеров

Още веднага започва и да преподава, като през 1977 г. става доцент, а от 1985 г. е професор по хармония и композиция

От 1989 до 2008 г. е ректор на Музикалната академия, а през 1995-96 е министър на културата

Автор е на повече от 1000 песни, на оперите „Манастирски неволи“, „Жената със златния косъм“ и „Нещастие“, балета „Вълшебствата на Тотобан“, мюзикълите „Четиримата близнаци“ и „Казанова“, кантати, произведения за различни видове оркестри

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.