С много приятели сме спорили какво и колко трябва да се пие, кое е най-доброто мезе и по други жизненоважни въпроси за българските мъже.

И вчера изведнъж, представете си, не всезнаещите учени от еди-кой си университет, а експерти на СЗО публикуват информацията, че според Световната здравна организация мярката за умерено пиене е 21 стандартни питиета седмично за мъж и до 14 за жена. Под стандартни се разбира мярка от 25 милилитра алкохол. Това звучи направо трагично, особено като се преброим хората от компанията и по колко пием на сядане.

Ето защо продължавам с един виц, като опит да разведря обстановката.

„Влиза мъж в бар и иска 5 водки. Изпива ги.

Поръчва още четири водки. Отново ги изпива.

Иска още три. И тях гаврътва. И така още два пъти.

Когато надига последната, замислен се обръща към бармана:

- Ето това е парадокс. Колкото по-малко пия, толкова повече се напивам...“

Долу-горе такъв е и нашият парадокс - на когото и да спомена какви са стандартите за пиене според здравната организация ме поглежда със съчувствие, като пропуснал основния курс от лечение в психиатрията.

Независимо че не е правено национално проучване за хората, зависими от алкохола в България, приема се, че е от 3,5 до 5 процента. По данни от 2014 г., събирани във връзка с проект към тази дата, у нас алкохолно зависимите са били близо 500 000 души, а поне три пъти повече пият повече от максимум.

Така че, както ни яде демографската криза и се разширява публиката на алкохолните напитки, осъзнавам, че съм изправен пред угрозата да изпадна в хипотезата на Кристофър Бъкли: „Да разговаряш с пияни винаги е трудно, особено трезвен“.

Ако обаче трябва да подходим държавнически към проблеми, то идва въпросът какво се прави за хората, попаднали под тази зависимост. Обществото със сигурност има интерес да вземе мерки, защото тези хора не могат да се трудят пълноценно, а това са по-малко приходи за икономиката и разходи за бюджета.

В Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолни зависимости в столичния квартал „Суходол“ престоят, всички процедури, психиатрична помощ и медикаментозно лечение за безплатни. Там обаче от близо десет години не се прилага подкожно имплантиране на медикамент, който се предпочита от повечето зависими.

В частните центрове за лечение срещу 3000 евро зависимият може да получи помощ, а неговите близки да бъдат обучени как да продължат грижите си за поддържането на резултатите. Без да цитирам данни за минималната и средната работа заплата, веднага се разбира, че огромна част от тези, които пият без мярка, не могат да си позволят това лечение, а близките им също изнемогват от постоянно инвестираните в алкохол пари. Така точно тези, на които трябва да се помогне, попадат в един порочен кръг от немотия, причинена от пиене и скъпо лечение, което е недостъпно за тях.

Оказва се, че в страната няма и достатъчно психиатри – специализирали в областта на лечението на зависимости, и в момента те са около десетина.

Остава ни да вземем на сериозно препоръките на експертите от Световната здравна организация и да си сипваме по 25 милилитра на тост, а не както се казва у нас: „Сипи сто грама“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ходене по мъките или смяна на документите

Когато и да се наложи да отидеш за смяна на лични документи, никога няма да е подходящо. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета. Зад които се намират по правило вечно намусени и вечно заети с нещо друго чиновници.

Принцове и просяци

Оказва се, че никак не е лесно да бъдеш просяк, когато си бил принц и обратното – да си принц, когато си бил просяк. Марк Твен ни е разказал тази драма още през 1881 г. и оттогава или се играе по театри, или е екранизирана в киното. Доколко са ни останали поуки от тези показвания е друг въпрос.

Вода и национална сигурност

В момента у нас всички са хидролози. Или поне такива са всички, които не ги мързи да се изказват по темите, свързани с водата, с язовир „Студена“ и с един бивш министър на околната среда и водите. И с един нов министър на тези важни неща, дето по собствените му думи се е дал курбан, за да спаси правителството и държавата. Което беше казано на шега, но май не е много далеч от истината. Да му пожелаем успех, впрочем, защото, ако има такъв, той ще е успех за всички. Както и неуспехът му ще бъде общ, да не дава Господ.