Картини на български художници за близо 1 000 000 лева събраха 130 инвеститори и ценители на изкуството на галавечеря във Военния клуб през седмицата. Първият аукцион, организиран от учредения през март инвестиционен фонд Експат Глобално Изкуство, предизвика огромен интерес сред акционери и колекционери.

Изложба от над 100 платна на всепризнати, утвърдени и млади творци, подредени край стените на изящната бална зала, елегантно показа какво стои зад акциите на фонда, а гостите имаха възможност да наддават на таен и на явен търг за част от тях. Димитър Казаков-Нерон, Бенчо Обрешков, Светлин Русев, Дечко Узунов, Генко Генков, Георги Баев, Иван Кюранов, Свилен Стефанов са само част от авторите на творбите...

Преди аукциона „Монитор“ също успя да разгледа произведенията. С

най-висока стартова цена – 48 000 лв.

се оказа едроформатното платно на Атанас Яранов „Окови“, изобразяващо стилизирано в 3D формат човешко тяло, разкъсало веригите. Композиция на Димитър Казаков-Нерон с фигура на „космически“ труженик в абстрактен работен пейзаж имаше начална цена 40 000 лв., а ефирната акварелна негова „Мома със стомна“ – 21 000. Въздействащи пейзажи на Светлин Русев – в синьо, с дървета и зимен, се предлагаха за наддаване съответно от коти 23 000, 15 000 и 13 000 лв., а композициите на мариниста Георги Баев с типичните за него изникващи от земята обгорели вертикални отломки, напомнящи за опожареното му ателие – от 4500. С реминисценции от соца бе представен класикът Васил Стоилов – подписан от него маслен портрет на вожда Георги Димитров бе със стартова цена 7000 лв. На другия полюс като настроение и цена бе младата Алина Папазова: нейната керамична „тухла“ с нарисувана отгоре „въображаема стая“, зовяща за разрушаване на стените и излизане от мисловната клетка, тръгваше едва от 1600 лв.

Много творби ни харесаха, обаче не бяхме готови за наддаването. 20 картини на обща стойност над 170 000 лв. обаче бяха купени от ценители на изкуството същата вечер след тайния и явния търг. Най-висока цена след наддаването беше дадена за картината „Три фикуса“ на Свилен Стефанов. Впечатляващо внимание в наддаването имаше и за творбите „Самолет“ и „Бъкингам“ на Иван Кюранов, който е известен сред познавачите и с новаторските си фотографски техники.

Картините на едно от младите открития на фонда – Петра Димитрова, бяха сред най-атрактивните за гостите. Платното „Казаните“, с което перспективната художничка от Варна спечели националния конкурс на фонда за млади таланти, вдигна цената си 5 пъти по време на наддаването и беше продадено за 10 000 лв. То е вдъхновено от носталгията по духовност в свят, в който материалното ни залива отвсякъде, както и от тревогата за околната среда.

„Това е точният пример как Експат Глобално Изкуство може да печели в полза на своите акционери. Непрекъснато активно търсим добри сделки – стойностни творби с добър потенциал за реализация на пазара, така че да осигурим на акционерите си печалби от покачването в цените на произведенията в средносрочен и дългосрочен план. Това дава възможност и на хора, които не са задълбочени познавачи, да спечелят от инвестициите си във фонда. И в същото време, гласувайки доверие на таланти като Петра Димитрова, да подкрепяме тяхното развитие“, сподели Никола Янков, управляващ партньор на „Експат Капитал“.

Специален гост на събитието бе международният експерт по инвестиции в изкуството Джоу Ла Плака. Собственик на престижна галерия в Лондон, той говори пред родните инвеститори и колекционери за особеностите на пазара и възвръщаемостта на вложеното в произведения на изкуството, както и за смисъла перспективни творци да бъдат подкрепяни. „Важно е да дадете бъдеще на вашите млади творци, с подходяща реклама можете да им осигурите път и по света“, каза в лекцията си пред гостите той. И още: „Заслужава си публиката да обърне внимание на изкуството като отделен клас активи.

Досега се гледаше на него като на декорация

която пълни окото, но вече може да пълни и джобовете“.

Експат Глобално Изкуство е първият в Източна Европа фонд за инвестиции в изкуството и само за няколко месеца натрупа сериозна колекция от активи. Той дава много предимства за акционерите. Сред тях са значително по-изгодните цени за придобиване и продажби на активи в сравнение с индивидуален купувач или продавач на свободния артпазар. Част от стратегията на фонда е да купува изкуство на пазари, където цените са ниски (какъвто е българският, например) и да продава на пазари с установени традиции за колекционерство и в пъти по-високи цени, каквито са тези в Западна Европа и САЩ. Фокусът на фонда е глобалното изкуство: макар неслучайно да стартира дебютния си търг с български автори, управата му не смята да спре до границите ни и скоро ще се насочи и към сделки на международната сцена.

В кулоарите на събитието Диляна Тодорова – един от членовете на съвета на директорите на фонда, сподели за „Монитор“, че най-интересни в дейността им са преговорите с авторите и собствениците на творбите. И разказа, че е имало куриозен случай, когато картина на именития Бенчо Обрешков (1899-1970) е закупена от тях 3 пъти под оценката, на рекордно ниска цена – защото достатъчно убедително са обяснили на продавача, че гледат в една посока и всъщност имат и по-нататъшни цели за постигане заедно. „Ние правим пари за нашите акционери. Има хора, от които просто откупуваме произведенията и те стават наша собственост. С други имаме отношения по механизма на сделките при последващи продажби“, изтъкна тя.

Припомнихме скандала около изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ в галерия „Структура“, където доста от експонатите от частна колекция бяха изобличени като фалшификати. Това се случи точно в зората на учредяването на техния фонд, така че им е обица на ухото.

Как ще се застраховат от подобни гафове

и измами в бъдеще? „Това за съжаление е проблем, който винаги е съществувал в бранша и ще продължи да го има. Това, което ние правим, е да се допитваме до експерти и до независими източници, които да могат да ни посъветват независимо едни от други дали да инвестираме в дадени произведения. При нас нещата се случват много чисто документално, единствено и само по банков път, цялата организация по придобиването на активи изисква огромна документация и административно оформление от страна на нашия екип. Така че всичко е на светло“, подчерта Диляна Тодорова. Сред консултантите им са експертът по изящни изкуства Десислава Зафирова, художниците Иван Кюранов, Свилен Стефанов, Емил Чушев и други не толкова популярни, но не по-малко компетентни специалисти. „Откакто създадохме фонда, доста хора ни пишат. Много автори имат желание да ни продадат творбите си. Но когато се усъмним в нещо, прилагаме ограничения. Например нашите изкуствоведи тактично отклониха един от художниците, когото аз като непрофесионалист харесах, защото предположиха, че творбите, които ни е представил, не са от един автор, не са само негови. Написаха обосновка, че отделните работи в портфолиото му не си кореспондират по стил и имат съмнения, че не са рисувани от един човек. Това беше достатъчно да не инициираме каквито и да било преговори оттам насетне...“, разказа Диляна Тодорова.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Театърът се мести на клубна сцена

Слагаме най-хубавите си дрехи, забравяме за телефона, идваме навреме и пазим тишина, за да можем да се насладим на това, което предстои да се развихри на сцената – с тези писани и неписани правила сме свикнали (а ако не сме, би било хубаво да го направим – б.а.) да се съобразим, когато очакваме пред нас да се случи стихията, наречена театър.

Елена Атанасова и нейното женско царство

Хубавата Елена Атанасова научава, че е сред тазгодишните претендентки за наградата „Икар“ за водеща женска роля, докато репетира нова пиеса в Сатиричния театър, в чиято трупа е повече от година. Добрият телефонен вестоносец е Марий Росен, под чиято режисура в спектакъла „Хаос“ е забелязана от Съюза на артистите. И започва да подскача от радост като топка, точно както номинираната й героиня в Театър 199 – психотерапевтът Джулия, бурно изразява емоциите си, когато се влюби...