И ван Иванов и съпругата му от Чипровци рядко остават до края на деня на Фермерския пазар в сряда пред Министерство на земеделието. Обикновено в два следобед те са готови да си тръгнат за Чипровци. Просто защото по това време вече са продали всички яйца, които са донесли за продан.
Иван Иванов и съпругата му от Чипровци рядко остават до края на деня на Фермерския пазар в сряда пред Министерство на земеделието. Обикновено в два следобед те са готови да си тръгнат за Чипровци. Просто защото по това време вече са продали всички яйца, които са донесли за продан.
Гигантски
От сутринта пред щанда им се тълпят столичани, за да се сдобият с големите, с яркооранжев жълтък яйца. Понякога дори се карат, ако някой клиент мераклия реши да купи повече.
Просто защото няма да остане за цялата опашка. Имало е случаи, в които по-заможни хора си поръчват и са готови да предплащат по 50-60 бройки, разказват двамата със съпругата си. С две думи, гладът за прясно „коко“ , снесено от свободно отглеждани кокошки, е ненаситен.
Столицата
Първоначално реализират продукцията основно на пазарите в Чипровци. Когато научават за Фермерския пазар пред агроведомството в сряда, пробват с малко яйца. Стоката още първия път се изчерпва много бързо. И се стига до там, че вече ако поискат, могат да си позволят да работят само за постоянните си клиенти. София поглъща всичко, което не е индустриално отгледано, обобщава със смях Иван Иванов.
Предприемачески дух
Иван Иванов е земеделски производител. През 2014 г. се регистрира по Наредба 26, но преди това предприемаческият му дух е минал през какво ли не. Работил е тринайсет години на електроцентарала в Чипровци, където управител е бил баща му. През деветдесетте години със съпругата му, която е украинка и учителка в планинското градче, правят чипровски килими и ги продават. Двамата боядисват преждата. Съпругата му, която е биолог, изследва и взема рецепти от местните и свекърва си начина на оцветяване с природни бои. Така зеленото получават от копривата, червеното от червено цвекло, топлите охри от лучени люспи. Готовата прежда дават на жени, които владеят умението да тъкат прочутите чипровски килими. След това ги продават, включително и на контрагенти от Шуменско и Харманлийско.
Олиото
На въпроса безработицата ли го е накарала да се захване с толкова разнопосочни дейности, той отговаря с бодър смях. О, работа има за целия български народ, стига да иска някой да я върши. Той обяснява, че в Чипровци например почти никой не работел. Причината били високите миньорски пенсии, които обезпечават семействата. Младите хора пък заминавали за София. Просто духът му е неспокоен и предприемчив. Преди кокошките и килимите, регистрирали фирма със съпругата си за преработка на слънчоглед. Направили цял цех, за студена преработка на семките и производство на нерафинирано олио. В първата десетдневка на този век внасят машини от Украйна. От 2006 до 2008 г. бизнесът върви повече от успешно. Купуват слънчоглед, чистят го, белят го. Правят студено пресовано олио, дават го на големите преработватели като вид суровина и получават рафинирано, което после продават. Когато слънчогледът стига цената от 500 лв. за тон, бизнесът им става безпредметен. Печелехме, когато тон струваше 450 лв. тона, а цената на олиото 2,20 лв кг. После в магазина цената стана 2 лв., а на едро търговците можеха да си го купят по 1,30 лв. за кг, обясни краят на бизнесът със слънчоглед Иванов.
Кюспе
Въпреки това настоящият земеделец отговаря уверено защо днешното олио е като вода и няма никаква плътност като това отпреди 15 г. Ами, защото тогава олиото се правеше от слънчоглед. А сега екстракцията от кюспе се разрежда с основното олио и това е. Екстракцията се прави с бензин и киселина. Тази фабрика, която прави 20 т олио, прави и 57 тона кюспе, а от него изкарва още 4 т олио, обясни нагледно за какво става въпрос Иван Иванов.
Чело -дясна страница
Залудо работи, залудо не стой
Оранжевият жълтък не бил само от царевица
Ломан Браун рови из двора и кълве кюспе и трева
Крахът на бизнеса с олио ни най-малко не ги отчайва. Иван Иванов си спомнил за най-богатия човек на Харманли, който в зората на демокрацията му разкрил тайната на успеха си. „Залудо работи, залудо не стой“. И той така и решил да направи. Купува си кокошки носачки Ломан Браун и се регистрира по Наредба 26, която му позволява да отглежда 100 кокошки във ферма и да продава определени количества яйца от тях.
Породата е такава, че снася по 240-250 яйца дневно. Когато във времето носливостта им падне на 90 яйца, продават птиците. Обикновено това са хора, които си купуват носачка за семейството, но не държат да прибират яйца всеки ден, обясни той.
Люцерна
Фермата се намира в село Железна до Чипровци, а гората е до нея. Заградени са и се охраняват с куче. Ровят из двора, кълват червейчета и всякакви зърна, които им дават. Нямат петел, защото веднъж, когато стопаните са пуснали, те са го разкъсали. Не разбрах защо, но още ме е яд, беше много красив петел, вдига рамене фермерът.
Птиците се хранят с трева, люцерна. Дават им смески, които са сертифицирани - царевица, жито, кюспе, олио.
Разград
Иван Иванов обаче отказа да каже пълната тайна на оранжевия жълтък на яйцата си. Не, не е само царевицата, клати енергично глава той. С възмущение отрече да слагат готови прахчета за цвета в храната на кокошките. Ние не сме индустриални фермери, ядоса се той. Хората купуват от нас две години поред и ние гарантираме качество на яйцата си, каза той.
Накрая леко повдигна завесата на тайната на ярките жълтъци на яйцата си. „Образно казано стават толкова жълти, защото им даваме производни на царевицата. От нея се вади нещо, което е най-силно и се продава с тирове, прави се в Разград. Това нещо прави цвета и вкуса на яйцата, плюс люцерната“, приключи урока по отглеждане на носачки кокошки за вкусни яйца фермерът от Чипровци.
Картофи за печене, варене и пържене
Иван Иванов подчерта, че има железен принцип. Никога не е получавал субсидии и с държавата не работи. Защото, каза той, не работя с това, което го няма. Той се аргументира със следния пример. „Има фермери, които получават субсидии за картофи, насадили 15 дка от тях, а аз от три декара изкарвам повече от тях.“
Семейството отглежда три декара картофи. Сортът става за всичко - за печене, варене, пържене и готвене, увери стопанинът. Ще ги вади след август и ще ги предлага на пазара. Първо обаче ще има дегустация, увери той, за да знаят клиентите какво си купуват. В двора си в Железна отглеждат и 100 стръка домати за лично ползване.
Монитор
