Кокошкари никога не тръгват на бунт

Кокошкари никога не тръгват на бунт

Преди няколко години мой познат чужденец бе осъден за наркотрафик в Гърция. Мъжът от далечна Африка попадна в затвор за рецидивисти в южната част на страната. Колкото и да е строг режимът, и там явно важи правилото кой както се уреди.

Моят човек ми звънеше когато се сети по телефона, при това посред бял ден. Хвалеше се, че си готви в килията, тъй като не може да яде гръцките манджи със свинско месо, човекът е мюсюлманин. Мина - не мина известно време и по международните новини се чу, че има бунт в този затвор и осъдените са успели да го превземат. Не се учудих, когато той ми позвъни да ми се похвали как седи на нечие бюро с вдигнати крака. Беше лаконичен как точно са направили бунта, но каза, че е бил в първите редици и обясни, че инициаторите носели маски. Започнах да следя с интерес международните новини, които съобщаваха, че затворът действително е превзет от осъдените, всички служители са го напуснали, но пандизът е здраво заключен, токът и водата са спрени и е обграден от силите на реда. И само след едно-две денонощия полицията влезе вътре и прегази бунта. Айдеее, отиде си моят човек, рекох. Но не. След няколко дни отново ми се обади по телефона възмутен, че след края на бунта надзирателите претърсили сантиметър по сантиметър всичко и всички и му намерили ...8 от 9-те чифта обувки. “Абе за какво са ти толкова обувки в затвора“, попитах аз, но отсреща чух само смях. Притеснено ми каза, че дочул, че някой от осъдените е „изпял“ на управата кои са инициаторите на бунта. Въпреки маските и липсата на доказателства от видеокамерите, започнали разпити.

Мина известно време и знаете ли как приключи случаят? Научих от моя познат, че доносникът бил жестоко изнасилен в килията и се отказал от показанията си с обяснението, че не е сигурен кои са били хората с маските. Инициаторите на бунта не били разкрити и никой не получил допълнителна присъда. Сетих се за този случай по повод оплакванията на осъдените, които изтърпяват наказанията си в българските затвори. Лоши хигиенни и санитарно-битови условия, липса на чаршафи, мръсни тоалетни, нездравословна и мазна храна, лошо медицинско обслужване, лоши съкилийници и прочее. Сигурно е така. Но и претенциите на осъдените в много случаи са хленч, че обстановката не е четиризвезден хотел. Същият този мой познат излежа присъда и в български затвор и няма да забравя как ми казваше, че лежи само с кокошкари, които не спират да се оплакват от какво ли не.

„Трябва да се сърдят на себе си, че са ги заловили и осъдили. Щом човек попадне тук, трябва да стиска зъби и да чака да излезе“, философски клатеше глава този все пак рецидивист.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.