О пределят я като „най-лошата година в историята”. Това не е 2020 г., нито пък някоя от ужасните години на двете световни войни. Нещата, които се случват през 536 г. предопределят развитието на човешката цивилизация за следващите поне 1000 години. Те дават началото на т. нар. „тъмни векове”.
Определят я като „най-лошата година в историята”. Това не е 2020 г., нито пък някоя от ужасните години на двете световни войни. Нещата, които се случват през 536 г. предопределят развитието на човешката цивилизация за следващите поне 1000 години. Те дават началото на т. нар. „тъмни векове”.
Защо 536 г.? Със сигурност 1918-а, последната от година от Първата световна война, когато испанският грип убива десетки милиони души по света, е ужасна. През 1944 г. почти цяла Европа е разрушена, а военните действия обхващат света. Или пък 1349 г, когато Черната смърт заличава цели градове.
536 г. обаче е в собствена категория, посочва историкът от Харвардския университет Майкъл Маккормик.
Всичко започва с вулканично огромно вулканично изригване. Учените не знаят къде точно е станало то – вероятно Исландия, но са сигурни, че се е случило. Това доказват следи в датиран лед от ледници в Гренландия и Швейцария, както и изследвани пръстени на дървета от планината Алтай.
Пепелта, изхвърлена от вулкана, закривала слънцето в продължение на 18 месеца над Европа, Близкия изток и голяма част от Азия.
Византийският историк Прокопий пише: „Защото слънцето даваше своята светлина без яркост, подобно на луната, през цялата година”.
Касиодор, римски политик пък пише, че слънцето има „синкав” цвят, луната няма блясък и „сезоните изглежда са се смесили”.
Хората не виждали сенките си дори по пладне, започнало най-студеното десетилетие за последните поне 2300 години, настанал масов глад. В Италия майки изяждали собствените си деца, за да оцелеят. В Ирландия не е било възможно да се произвежда хляб от 536 г. до 539 г.
Блестящата цивилизация на Византия, откъдето Юстиниан Велики бил на път да възстанови Римската империя, внезапно пропаднала в криза.
Последвала т. нар. Юстинианова чума. Историците не са сигурни каква е точно връзката между пандемиите и вулканичните изригвания, но е ясно, че такава има. Най-простото обяснение е, че заради глада имунната система на големи групи от населението на Европа и Азия била отслабена и това позволило на чумната бактерия да се разпространи сред хората.
Пандемията избухнала през 541 г. сложила край на демографския прираст като цяло на населението на света. Жертвите вероятно били между 50 и 100 млн. души, от които 25 млн. в Европа.
Странното е, че има доказателства за климатични феномени от същия период, засягащи части от Южна Америка, което трудно може да се обясни с вулканично изригване.
Ясно е обаче, че необичайно студеното време и слабата слънчева светлина довели до извънредно ниски земеделски добиви от Ирландия, до Китай. Не са знае колко души са загинали от последвалия глад. Той, заедно с първата известна чумна епидемия, хвърлили Европа в т. нар, „тъмни векове” на средновековието, продължило до XVI век.
Източник: vesti.bg
Монитор
