„Кой се бои от Вирджиния Улф“ е някаква забавна игра, шеговита мантра, която персонажите в едноименната пиеса на Едуард Олби повтарят подпийнали след поредния академичен купон. Играта, която съпрузите Марта и Джордж са си измислили и към която са се пристрастили в живота, обаче не е шега, тя е твърде страшна и опасна – като танц върху острието на бръснач, и след последното й „представяне пред публика“ може да има труп. Или няколко. Макар и не точно в буквалния смисъл.
„Кой се бои от Вирджиния Улф“ е някаква забавна игра, шеговита мантра, която персонажите в едноименната пиеса на Едуард Олби повтарят подпийнали след поредния академичен купон. Играта, която съпрузите Марта и Джордж са си измислили и към която са се пристрастили в живота, обаче не е шега, тя е твърде страшна и опасна – като танц върху острието на бръснач, и след последното й „представяне пред публика“ може да има труп. Или няколко. Макар и не точно в буквалния смисъл.
Доста от ценителите на силния психологически театър си спомнят най-известната пиеса на доскоро живия американски класик с участието на Илия Добрев и Нина Стамова в главните роли, с Бойка Велкова и Ивайло Христов, а някои, казват – дори с Иванка Димитрова и Любомир Кабакчиев. Превъплъщенията на Ирини Жамбонас и Малин Кръстев в премиерния спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“ със сигурност, образно казано, ще бъдат записани с много големи златни букви в богатата сценична история на тази творба у нас. Режисьор е Стоян Радев – проникновено, без ексцентрични фльонги, в тази своя постановка той е показал
най-доброто от онова, което виртуозно умее
– деликатната работа с актьорите. Тук дори декорът на сценографа Никола Тороманов не е екстравагантен и концептуален: той ни въвежда в един обикновен хол – територия на семейни войни и нежности, „пуска“ ни в самия живот.
Подобно на антична трагедия, „Кой се бои от Вирджиния Улф“ е създадена с единство на време, място и действие: историята, която ще свали всички благоприлични маски и ще покаже белязаните от недоволство и страдание лица, се развива в една-едничка нощ в апартамента на съпрузите Марта и Джордж в престижен университетски кампус: тя е дъщеря на университетския президент, а той – преподавател в историческия факултет. По никое време след партито те са завлекли в дома си нов колега с младата му съпруга (стабилен и обран както обикновено Владимир Зомбори и Каталин Старейшинска – изключително естествена, свежа и забавна в този образ). Във вече нажежената атмосфера у домакините, вместо любезен светски брътвеж разговорът бързо се изражда в
размяна на словесни удари под пояса
Избухва трупано с години напрежение между съпрузите, а то се предава и на гостите. Особено грубо играят Марта и Джордж, вплетени в сложен възел на любов-омраза. В началото закачливи, с бляскаво чувство за хумор (диалогът при Олби е винаги превъзходен), а после саркастични и брутални, те буквално се опитват да се смажат взаимно заради излъгани надежди, разочарования от житейската концепция на другия, маневри за доминация над него... Няма да бъдат пожалени и посетителите им: те ще си тръгнат с натрапчивото усещане у зрителя, че са обречени да повторят съдбата на своите „ментори“. Дали имат шанс да спасят любовта си? Кой знае... А Марта и Джордж ще се вкопчат пак един в друг, след като са убили публично илюзията, която крепи съюза им. Дали сега ще се мразят още по-силно? Навярно да. А дали ще се обичат малко повече? Вероятно също да. Сложно нещо е съжителството и Олби, както и режисьорът Стоян Радев са проникнали много дълбоко, за да анализират най-причудливите му проявления.
Монитор
