„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.

Защото както показва статистиката, точно заради превишена скорост и превисока самонадеяност всяка година в България губят живота си стотици, а хиляди са инвалидизираните.

Само за първата половина на януари тежките катастрофи са 173. Загинали са 13, ранени са 200 човека.

Все по-чести са и инцидентите с млади шофьори с нищожно малък стаж зад волана. Последният такъв е на 18-годишно момиче с шофьорска книжка едва от шест месеца. За това време девойката е извършила четири тежки нарушения, като дори е карала след употребата на амфетамини. Преди броени дни бургазлия реши да покаже „мускули“ с мръсна газ из Пловдив със 127 км/ час и отнесе глоба от 1450 лева.

Това е само един от последните драстични случаи, но не е единствен.

Данните на Евростат показват, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили с 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от най-ниското съотношение в Малта - 11. Средният показател за Европейския съюз е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили.

Това са част от ужасяващите данни, които се преповторят без особена разлика от година на година. Какво се прави?

Може да се каже, че глобите, налагани от Пътна полиция голям ефект нямат. Тук в сметките не влизат традиционните кампании на БЧК, от които кой знае какъв ефект няма. Нямат голям ефект и стряскащите кадри, които се въртят във фоайетата на КАТ, където младите шофьори чакат ред да си вземат книжките, няма ефект и от смачканите автомобили, инсталирани край пътищата. Което идва да каже само едно, а именно превенцията срещу безотговорното шофиране не е достатъчна. Колкото до санкциите, редно е да бъдат не само завишени, но и да се отнемат шофьорски права при рецидив, например, при превишаване на скорост така, както се практикува сега: когато водач с условна присъда бъде заловен отново да кара след употреба на алкохол, влиза в затвора.

За проблемите на пътя впрочем не всякога са виновни само водачите. Вина носят и пешеходците. Представете си само как се чувства шофьор на оживен булевард, когато неочаквано през мантинелата пред колата му изскочи някой бързак. Или пък дядото, който решава, че щом има пешеходна пътека, е с предимство въпреки червения светофар. За тези нарушители санкциите са много ниски – 50 лева. Друг е въпросът, че никой не си прави труда да ги глобява, което ги кара да си мислят, че могат да се преборят и с най-бързия автомобил.

Ясно е, че докато няма взаимно разбиране и дисциплина на пътя и от двете страни ПТП-та с жертви и инвалидизации ще има. Така ще бъде, докато не се приеме национална програма за безопасност на пътя, по която да се обучават дори децата в началните класове.


 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Covid-19 донесе третата световна грипна пандемия

Коронавирусът-числа, факти, последствия

Covid-19 донесе третата световна грипна пандемия

Преди по-малко от месец вестникът ни беше един от първите не само у нас, а и в света, който публикува тогавашните верни числа и факти около новия китайски коронавирус, който днес носи невинното наименование Covid-19. Този именно вирус вече донесе и третата световна грипна пандемия, или поне третата в историята на моето поколение.

Прецаканите пенсионери

Пенсионерите като цяло са прецакани. Мисля, че по този въпрос едва ли някой ще възрази. Хората, на които им предстои да излязат в заслужен отдих (така се казва), обаче са двойно прецакани. Един път, защото трябва да си платят липсващия стаж и втори – точно защото този стаж им липсва, размерът на пенсията не е финансов фундамент.

Студенти на терен

Като се каже хайделбергски студент, се разбира вечният бохем, за когото ученето е само претекст за десетилетия волен живот.