Българинът е повече суеверен, отколкото вярващ. Колкото и да твърди обратното. Смята, че вземането на върбово клонче на Цветница и влизането в църква на Великден му дават право да измоли от Бог сполука и благоденствие.

Защото обикновено това правим - палим свещ, и то най-вече като ни се е случило нещо лошо. Дори влизането в църква приемаме за някаква сделка. Даваш и след това получаваш. Никой не влиза в храма, за да общува с Бога. Да остане насаме в мислите си с него. В същото време всеки ден гледаме хороскопа, бягаме, като видим черна котка на пътя, някак си сме приели, че на даден църковен празник не се пере и чисти. Може би така ни е по-удобно. Няма да влезем в храма, но дори и без да сме постили, ще решим, че канонът повелява да сложим седем постни ястия на трапезата на Бъдни вечер. А къде остана вярата, онази истинската и чистата? Но това е само едната част на проблема. Защото другата е, че уж трябва да сме по-близо до Църквата, а пък на места храмове няма. Или още по-трагично е, че са оставени да се рушат. Нито се ремонтират, нито се дават под наем. А след тях има и паметници на културата. Тъжно, нали? А за проблема се пише от години. Хубавото е, че по оперативните програми някои наистина бяха възстановени. Много селища проявиха инициатива и се възползваха от евросредствата, за да вдъхнат живот в малките църквички. Само че едни други сгради остават на произвола на съдбата. Да не говорим, че у нас все още има места, където хората няма къде да отидат и да запалят свещ. Пътуват километри, за да кръстят детето си. Как тогава да насърчим влизането в храма? И без това свещениците не достигат и тези, които имат такъв в местния храм, са щастливци. Та затова си мисля, че разрушаването на църковни сгради е показателно. Метафора. Защото както оставяме да се рушат храмовете ни, така сме нехайни и към вярата. А повярвайте, има хора, за които това е от голямо значение. Такива, за които не е важно само върбовото клонче, а вярата. За тях влизането в църквата не е бизнес. Затова нека не стоим със скръстени ръце и да гледаме как нещо ценно се руши пред очите ни. Едва ли можем винаги да се оправдаваме, дори за пред себе, с липсата на пари. Спомнете си колко добри хора даряваха и събираха пари за местни църкви. Отделяха от ниските си пенсии, но за тях това беше кауза. Когато има желание, всичко се постига. Защото е казано: „Давайте милостиня според силите си. Тогава всичко у вас ще бъде чисто“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Стрескод: Първокласник

Нарушен сън, постоянни промени в телесното тегло, обсебено от проблеми съзнание, непоносимост към останалите хора, променливо настроение, косопад, закърняване на влечението към партньора - това са една малка, но основна част от симптомите, които издават, че тялото и душата са поразени от стрес.

Ценообразуване по нашенски

От 1 февруари 1991 г., датата, на която тогавашният премиер на страната Димитър Попов произнесе прочутата си фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, България се смята за страна с пазарна икономика.