Когато Сорос удари, как ехото заглъхва…при Прокопиев

Когато Сорос удари, как ехото заглъхва…при Прокопиев

40. Толкова е броят на книгите за Доналд Тръмп само за времето, откакто бе избран за президент на САЩ. Повечето от изданията са обективни биографии, други – откровено атакуващи Тръмп, а като цяло бройката е внушителна. При това тези 40 книги са само част от десетките издания, публикувани през годините за настоящия US-президент и кандидат за втори мандат в Белия дом на изборите през ноември.

Ако отворите изданията от мейнстрийма на подсъдимия разградски олигарх Иво Прокопиев обаче ще останете с впечатлението, че книгите са само няколко. И то точно тези, които са част от директната кампания срещу US-президента. Така, след като само преди две седмици окупираната все от бивши кадри на Прокопиев (анти)българска секция на „Свободна Европа“ направи откровено тенденциозна реклама на книгата на бившия съветник на Тръмп Джон Болтън, без дори да спомене позицията на US-президента, че авторът е „лъжец“, днес „Дневник“ продължава в същия дух, като отразява също толкова „обективно“ следващия епистоларен удар срещу държавния глава на САЩ. Този път с автор племенницата му – Мери Тръмп, която според рупора на машината за манипулации на Прокопиев – „Дневник“, е написала „портрет на отровното семейство“, описващ „кошмарни травми, унищожителни отношения и трагична комбинация от пренебрежение и насилие“.

За какво всъщност става въпрос? В случая с Мери Тръмп - за семейна война, както става ясно от очерците в американските медии. В тях детайлно е описано, че разривът между 55-годишната дъщеря на починалия брат на Доналд Тръмп-Фред и остатъка от фамилията настъпва през 1999 г., когато тя остава недоволна от разпределението на имуществото на дядо й. Затова започва с брат си съдебна битка срещу остатъка от семейството, приключила през 2001 г. с вътрешно споразумение, с подписването на което впрочем Мери, според разкрития на самия Доналд Тръмп, е поела ангажимент да не придава публичност на никакви подробности от живота на фамилията. Е, по всичко изглежда, че меркантилната опция да натрупа печалби в предизборната кампания срещу чичо си, е надделяла над дадената тогава дума, защото книгата предстои да бъде издадена в края на юли.

Това обаче са подробности, които няма да прочетете в рекламата на творението й в „Дневник“. А ако се питате защо изобщо българското издание се занимава с епистоларната война срещу Тръмп, то, колкото и да звучи нелогично за родния читател, обяснението отново се крие в предизборната кампания в САЩ. Казваме „нелогично“, защото наистина няма нормално етично обяснение за нездравия интерес и откровено пристрастие на българския „бизнесмен“ Прокопиев, заставящ изданията си да публикуват опорки, с които вземат страна в спор, водещ се през океана. Дори напротив – звучи смехотворно.

В случая с Прокопиев обаче етиката отдавна е наритана в ъгъла, за да бъде изместена от използване на медиите, дирижирани от него, за обслужване на частните му интереси. А те са обвързани с един от основните противници на американския президент и ключов спонсор на демократите в САЩ – милиардера-спекулант Джордж Сорос. Не е тайна, че подсъдимият за финансови престъпления разградски бос, представящ се за „бяла якичка“ е основен последовател и реализатор у нас на политинженеринга, реализиран от Сорос в световен мащаб. И основен бенефициент на грантовете, раздавани от НПО-мрежата на милиардера-спекулант. И в криворазбран слугинаж, задава команди на медиите от мейнстрийма си да прокламират всичко, обслужващо Сорос във войната му срещу Тръмп, станала особено кървава в последните месеци заради стартирала предизборна кампания в САЩ. Явно явно търсейки индулгенция и надявайки се, че за пореден път ще успее да избяга от възмездието за престъпленията си.

И докато търсим отговор на въпроса какво подхранва звучащи нелогично надежди, предвид факта, че Прокопиев е подсъдим за финансови престъпления по едно дело и обвиняем за пране на пари по друго, а КПКОНПИ поиска конфискация на негово имущество за над 200 млн. лева, тъй като няма законен произход, няма как да не отбележим, че в упорството си да се „намаже“ на ментора си Сорос разградският бос постигна нови висини в абсурдността. Като даде команда дори на окупираната от негови кадри, но финансирана с пари на US-конгреса медиа „Свободна Европа“ да участва в кампанията срещу Тръмп. Същият този Тръмп, който е демократично избран от американските избиратели, от чийто джобове всъщност идват милионите за издържането на мрежата на „Свободна Европа“ по света. Звучи абсурдно, нали? Но е реалност. При това грозна реалност, защото според етичната харта на всички медии, финансирани от US конгреса, в това число и „Свободна Европа“, журналистите им трябва да предоставят на читателите си обективна информация, представяща всички гледни точки. А не да отразяват тенденциозно битките на демократите срещу републиканците в САЩ, представяйки само гледната точка на първите. Както и пристрастно да пробутват най-вече гледната точка на подсъдимите олигарси при отразяването на битката на българското общество да се отърси от задкулисието у нас, както прави откакто бе рестартирана и (анти)българската секция на „Свободна Европа“ у нас. Поредният пример е от днес, когато в редовния си подкаст човек от екипа на БГ секцията и бивш кадър на издание, пряко свързано с Прокопиев, пробутва именно неговата опорка, че бил съден за „изказване“ по аферата EVN и ако получи присъда това щяло да е удар по свободата на словото. Говорим за същата тази афера, за която експертите дадоха доказателства в съдебната зала, че е ощетила бюджета на държавата с десетки милиони, защото фирма-собственост на разградския бос, е манипулирала продажбата на миноритарния дял на държавата в EVN, занижавайки цените в полза на купувача. Финансово престъпление, което няма нищо общо със свободата на словото. Освен факта, че Прокопиев използва именно свободата на словото като щит срещу далаверите си. Далавери, които костват на джоба на всички ни милиони заради надутите цени на тока, а на някои костваха и живота им. Само вижте Меричлери.    

Само че екипът на т.нар. БГ секция на „Свободна Европа“ явно не желае да види нито Меричлери, нито останалите афери, в които е забъркан босът им. И сляпо следва опорките му. По подобие на останалите рупори на мейнстрийма на разградския олигарх. Което обаче няма нищо общо с обективната журналистика, а е ни повече, ни по-малко ехо на защитни тези, повтаряни от задкулисни играчи, издаващи медии, за да ги използват като смокиново листо и инструмент за лобизъм.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.