Още Карл фон Вебер е усетил тяхната мощ. В блестящата си опера „Вълшебният стрелец“ композиторът впечатлява със забележителния „Хор на ловците“.

Дума да няма - авджиите винаги са звучели в почти музикален синхрон. Те са повече от армията, по-сплотени са от спортните тимове и по-палави от балерините на „Крейзи хорс“.

Заради това синхронно звучене и хората, пишещи музика, често се сещат за тях. Някога и фолпевецът Валдес написа текста и музиката на парчето „И ловец съм, и рибар съм“, но понеже в него тегли една псувня на закона, прокуратурата се самосезира, посъветва го и той бързо промени спорните думи.

Ловците са армия, която не се спира пред нищо, дори и пред перспективата членовете й да станат лаборанти. Експерти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са предвидили в местните дружинки да бъдат обучени поне по двама, които да взимат проба от всяко отстреляно диво прасе, за да няма зараза от опасния вирус на чумата по прасетата (стр. 6).

Ето една истинска практична стъпка. Тази огромна маса от хора може да помага в борбата с опасни зарази, но не само това. Последователите на този вечен мъжки инстинкт – ловът, ще бъдат полезни в много други трудни ситуации. Още повече, че това са хора на честта и винаги са готови да отзоват. Никой не трябва да подценява наличието на много мъже с пушки. Само лаборантството не им прилича. На тях им трябва изява на мъжка сила и чест. И който им измисли многофункционално приложение, само ще спечели.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.