Когато историята се повтаря, но само като трагедия

Когато историята се повтаря, но само като трагедия

Понякога има истории, които те карат да крещиш от безсилие. Да си хапеш устните от гняв, дори да удряш с юмруци по масата, защото няма как да приемеш. Като журналист с вече сигурно 15 години опит съм виждала какво ли не.

Казват, че в нашата професия няма какво да ни учуди. Като майка обаче не мога да съм безучастна. А и винаги трябва да погледнеш на една история повече като човек, пък ако щете, приемайте това за непрофесионално. Признавам си, че този път отново направо крещях и обезумях - от мъка, от гняв, от болка. И едва ли има човек, който не е настръхнал, ако е гледал клипа с удряното от собствената си майка детенце. Едно хлапе, само на три годинки, и за което все още майка му е целият му свят. Гледаш и не можеш да повярваш. Самият ти се чувстваш безсилен и гневен дори не само на тази жена, ами и на хората, които досега са мълчали. Типично по български, нали! И да гори къщата на съседа, важното е, че не е твоята. Винаги сме били така, докато болката не застигне самите нас, си траем. В същото време имаше призиви на колеги да не разпространяваме клипа, който наистина е изключително тежка гледка. И се питаш кое е правилното в случая, как трябва да постъпиш, че да защитиш здравето и дори живота на едно мъничко човече. Самите ние отглеждаме деца, възпитаваме ги и се опитваме по всякакъв начин да ги предпазим от отровната външна среда. Или по-скоро ги учим те самите да се научат да се пазят. В същото време се оказва, че понякога децата трябва да бъдат защитавани дори в собствения си дом. Парадоксално, нали!

Знаете ли, още помня историята на малкия Цецко, който беше малтретиран у дома. Беше с измръзнали пръстчета на краката и се наложи ампутация. Помните ли? Това се случи преди седем години, но виждате ли колко е актуална неговата съдба. Тя е съдба на десетки, а може би и стотици други деца у нас. Деца, които сигурно молят за защита. Вярно е, че няма как да има нито полицай, нито социален работник пред дома на всяко семейство. Но понякога се чудя защо ние като общество стоим и си траем, не сигнализираме. Все гледаме да не се бъркаме в чуждата паница. А знаете ли колко деца сигурно можеха да бъдат спасени. Можеха да имат семейство и да получат любов и грижа. В случая не знам кой има по-голяма вина - майката, която очевидно има проблеми и избива комплексите си върху детето. Да не говорим, че явно е част от секта и тук наистина се изкривяват разбиранията за религия. Защото вярата в Бог е нещо съвсем различно. Тя е и любов към семейството, към детето. Тя е грижа за другия. Вина обаче носят и другите, които са премълчали. Жалко за едно мъничко човече. Човече, което целува ръката на майка си, докато тя го удря. И я моли да спре...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.