Когато хоумът ми е офисът и офисът ми е хоумът

Когато хоумът ми е офисът и офисът ми е хоумът

Или какво е да живееш онлайн

Живеем в объркани времена. Ако някой ми беше казвал да внимавам с пожеланията за дългите уикенди и престоя вкъщи в късметите в баницата, щях да се изсмея.

Е, вече не ми е смешно. Здравейте, хора! Това съм аз-Лудото Майче. Онова, дето вече не знае кой ден сме от седмицата. И детето не знае. Пълен ужас. Вирусът определено промени ежедневието ни. Ако не ни разболя физически, то го направи душевно. И как да е другояче.

Лягам и ставам с генрала. Мутафчийски имам предвид. Общо взето положението е - делим един мъж в спалнята. Имам чувството, че всички жени го сънуват. В същото време детето заспива в 3 през нощта. От уроците от дистанция или както искате го наричайте. Да ви кажа, това дистанционно обучение ми разказа играта. Моля се някоя оправна майка най-сетне да вземе да изпревари учените и да измисли ваксина. Иначе не се търпи. А можеше да ги изпратим при бабите! Ама няма, генералът тъй рече. В същото време хоумът ми стана офис и офисът хоумът. Вече и в двете не спя. Не можем да сварим да средим новините за коронавируса. Непрекъснато ми се налага да работя, в същото време детето има уроци. Класната ту изпраща по вайбър, ту видео уроци, ту са в час онлайн. И вече всичко ми се губи. Всеки ден ми е един и същ. Сутрин не мога да смогна с нищо. Първо едва будя детето. После едва го кандаръдисвам да учи и да пишем домашното, което трябва да изпратим в Школото. В съгото време там валят съобщения от учители. Иде ми да ревна, чудя се кое първо да свърша. то са регистрации за платформи, съобщения по вайбър, отчети. В същото време децата, зажадняли за социален контакт, само чакат учителката да приключи с урока, и го удрят на лаф моабет. Аз пък трябва да свърша поредната задача за работа.

"Мамоооо, мамооо, тук не разбирам. Трудно ми е, помогни ми!", вика за помощ клетата второкласничка.

"Аааа, айде стига, писна ми! Не мога все да съм до теб. Имам работа, чакат ме, трябва да изпратя това до 10 минути. Моля те, остави ме", отвръщам ядосано.

"Ама аз не съм виновна, че удължиха оново положение-извънредно ли беше, не знам какво. Ето защо никога не съм харесвала китайците", казва дребното.

След малко идва мъжът. Заради кризата, и те работят на нов график и са през ден.

"Жена, дай да хапна нещо, умрял съм от глад"!

"А бе, хорааа, вие май нищо не схващате, на работа съм. Все едно ме няма в момента, ясно ли е! Ама аз ще откача така, по-добре да съм в офиса. Нямам сто ръце! Да работя от вкъщи, да готвя, да учим с детето. Тва не е живот. да се приключва вече. По-добре да съм там!", изреждам набързо една проповед. Мисля си, че ако тази карантина не приключи скоро, ще предам Богу дух. А тия деца, не знам какво ще ги правим. Образоват се вкъщи и с телевизионните канали. После ще ги питат къде а завършили. Ми как къде-по TV-то. Имам чувството, че всичко е онлайн. не изключвам телевизора, лягам и ставам с новините за заразени. И съвсем се облъчих. Имам чувството, че накрая ще се довършим, ама няма да от вируса. По-скоро от дистанционното обучение.

Та скъпи майки, сигурно сте много като мен. Дано издържим. Но моля, ако някоя има идеи за ваксина, да сподели. Защото наистина полудяхме. А аз още отсега искам да заявя на майка ми, че ще получи внучето си за цяло лято. Като компенсация за извънредното положение. За да помогне на бедстващата си дъщеря. Ще намер начин да изпратя детето, да не се притеснява!                                       

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.