Когато хоумът ми е офисът

Когато хоумът ми е офисът

Ако пандемията беше думата на миналата година, то определено хоум офис е другата, която я характеризира. А уж домът беше нашата крепост-мястото ни за релакс и бягство от служебните ангажименти. Оказа се обаче, че живеем в интересни или по-скоро объркани времена.

Тотално се объркаха и понятията ни и докато доскоро офисът ни беше нещо като втори хоум, защото прекарвахме по-голяма част от времето си там, то хоумът ни вече е и офис. Някак си нездравословно пренесохме работата напълно у дома. И вече загубихме тънката граница между лично пространство и служебни ангажименти. Разбира се, за някои хора това им дойде добре дошло, защото имаха такава възможност и професията им позволи да работят по време на пандемия. На фона на това, че хиляди загубиха препитание по време на пандемията, може би за някои е златен шанс. Сигурно това е така, но на каква цена? Всичко това, свързано с много усилия, стрес, при някои може би със семейни раздори, защото общо взето непрекъснато си онлайн. А това няма как да не повлияе на семейните отношения. Да не говорим, че бяхме изправени пред нови предизвикателства и все още няма регламент за работата от вкъщи. Всъщност такъв може да има след около три години, и то ако бъде приета законодателната инициатива на евродепутати. А дотогава? По-скоро всичко е до съвестта на хората. Ако един служител е свикнел да се покрива и е правил това и в офиса си, ще го прави и у дома. За разлика от други, които винаги се товарят. Лошото е, че у нас винаги сме свикнали да свеждаме всичко до морал и собствената ни съвест, а не до законодателството, което все гледаме да заобиколим.

Ясно е ,че животът ни вече е онлайн. Поръчваме си храна по нета, дрехи и какво ли не. Да не говорим, че често връзките ни са благодарение на интернет. Сега сме принудени и да работим от вкъщи. Безспорно е, че гъвкавите форми на работа тепърва ще се прилагат все повече и работодателите ще ги използват. Въпросът е да има регламент, за да може и двете страни да не са ощетени. Особено във време, в което хората с професии масово страдат от „прегаряне”. А и един работодател няма нужда от депресирани и стресирани служители, а от мотивирани хора. И да разберат, че са един отбор. Само тогава може да има резултати. Другото е игра на котка и мишка. Спомняте ли си репликата „Те ни лъжат, че ни плащат, ние, че работим”. Жалко, нали? А може нещата да стоят по друг начин. Нали се надявахме, че пандемията ще ни обедини и че ще ни направи по-толерантни един към друг. Само че май отново стигнахме до разделението. Сякаш то е в народопсихологията ни.

 

 

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.