Здравейте, хора. Отново съм аз-Лудото Майче. И продължавам да ви разказвам историите си. Истории, в които сигурно много от вас ще се разпознаят. И могат да получат съвет. Нали народът е казал-не питай старило, а патило. Та един важен период за нас е порастването на нашите деца. Спомням си, сякаш беше вчера, изпитанията, през които преминах като майка, докато момиченцето ми растеше.

Признавам си, че когато дъщеря ми влезе в пубертета, аз не бях готова. Бях чела и слушала, че това става изведнъж, неочаквано и често шокиращо. Теоретично бях наясно какво ще се случва и го очаквах. Някак не можеш да си представя обаче как малкото ми момиченце, толкова привързано и буквално „залепено“ за мен, един ден ще пререже връзката помежду ни. Надявах това да ме подмине, което не се получи, разбира се.

През лятото между 6 и 7 клас 14-годишната ми тийнейджърка започна да излиза сама из града и да се се среща с многобройна група приятелки. Реших, че ще съм либерален родител, който ще позволи детето му да общува и трупа опит. За да не губя връзката обаче, се превърнах в диспечер на нейното движение. Контролирах с кого е, къде е, звънях, разпитвах. На телефона си имам програма, с която можех да я следя къде се намира. И да призная, често използвах това приложение. След работа задължително я прибирах с колата от всяка точка на града, където „спонтанно“ се беше озовала. Опознах южните райони на столицата, знаех имената на десетки тийнейджърки. Имах запаметени на телефона имена на деца и родители, с пояснителни бележки, за да не забравя кой кой е.

Трафикът на дъщеря ми се оказа доста интензивен. Аз обаче стоически приемах всяка нова дестинация от която и до която я возех. Повтарях си, че така мога да забележа веднага появата на някои вредни навици, които се зараждат в тази възраст – първи опити с цигарите и тревата, първите бири... Е, забелязах, но се надявах, че точно с моето дете това няма да се случи.

В края на лятото мечтаех да започне учебната година час по-скоро, а дъщеря ми да се дразни, че непрекъснато й говоря за вредата от цигарите, алкохола и т.н., но най-вече - че я прибирам пред очите на всичките й приятели. Започнах да преосмислям либералното родителство, а идеята за някои възпитателни рестрикци и никак не ми беше чужда.

Тогава тя ме хвана, че я следя и веднага ме блокира навсякъде в мрежата. Събудих се една сутрин и моето малко момиченце вече имаше тайни и изобщо не искаше да имам достъп до тях. Уж всичко беше принципно същото, но се оказа неповторимо различно.

Двете минахме през доста труден и сложен 5-годишен период. С променлив успех се отдалечавахме и приближавахме една към друга. Тя стана самостоятелен голям човек, а аз трябваше да преглътна отхвърлянето. Е, настойчиво се включвах с някой друг съвет. Съветите привидно не се приемаха, но все пак се надявах, че остават някаква следа в съзнанието на детето. Убедих се, че е така и че каквато и да е реакцията на тийнейджъра, той все пак чува и запомня какво му се говори.

Ето и няколко изпробвани закономерности, които се надявам, че дъщеря ми е приела:

1.Бъди усмихната и любезна. Това помага и в най-заплетените ситуации.

2.Излизай чиста и добре облечена от къщи. Това показва, че ти уважаваш и себе си, и другите.

3.Не избухвай. Така наказваш себе си за грешките на другите.

4.Отивай навреме на срещи. Това респектира.

5.По-добре попитай, ако нещо не разбираш, вместо да се правиш на посредствен всезнайко.

6.Стой далече от наркотиците. Дори елементарната марихуана води да нежелани последствия при системна употреба.

7.С алкохола също не трябва да се прекалява.

8.Спортувай. Дори няколко километра ходене на ден са полезни за духа и тялото.

9.Чети, каквото и да е, важното е да на хартия.

10.Дръж на приятелите си, но знай, че хората, които винаги ще са до теб, са родителите ти.

Напоследък се улавям, че съм започнала да й давам съвети за мъжете. Дъщеря ми вече е пълнолетна и за мен настъпи още по-отговорен период период – този на гаджетата й. За тези нови реалности обаче – следващия път.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

16 436 дни платено майчинство за „третото дете“ - на свекървата

Юху, тук ли сте? Ето ме и мен – Лудото майче. Аз съм онази, дето свекървата й снесе като кукувица в гнездото едно трето дете, допълнително. Помните ме, нали? Нахална съм като конска муха, но ще ви досадя пак. Малко ме е грижа, че ме вземате за върла селянка. Знам си гражданските права и стриктно си ги съблюдавам. И ще ме слушате, когато говоря!

Разсъжденията на малкия мъж

Ивайло е вече на почти 4 години. Всеки ден нещата се променят, научава повече неща и е все по-любопитен за света. Зима е и рано се стъмва. Аз приготвям вечеря, а той си бръмчи с количка с хиляди звуци и светлини, която се опитва да не чувам. До тук добре – почти идилия.

Виваааа Лас Вегас! (за пубертетите, казината и проститутките)

“Мамииии!”. Малко са нещата, които могат да ме събудят от раз в 3.48 часа през нощта. Едното беше земетресението в Перник, за което известно време вярвах, че е бомба, взривила се току до блока. Второто – това незабравимо фалцетно изпълнение по телефона. Автор - отрочето. Тук е моментът да уточня, че когато получих обаждането й по месинджъра, кротко си спях енти сън, убедена, че се забавлява някъде из Щатите. До този миг обаче дори и не подозирах какви измерения могат да имат забавленията, когато в тях са намесени 26 тийнейджъри, а игралното им поле е Лас Вегас.