Когато човешкото надделее

Когато човешкото надделее

Знаете ли, понякога се връщам с носталгия във времето на извънредно положение. Не се шегувам, колкото и да ви звучи странно. Помните ли онези месеци, в които бяхме затворени вкъщи, но като че ли бяхме по-обединени от всякога. Приехме случващото се със смирение.

Казвахме си, че пандемията ще ни направи по-добри, че явно природата е имала нужда да си почине от нас и че най-сетне имаме възможност да отделим повече време на семействата си. Нещо, от което отдавна имахме нужда. Помагахме си един на друг. Всеки с каквото може. Пандемията ни показа, че когато сме обединени, можем да се справяме с трудности. Да надмогнем егото си и да сме просто човеци. Артисти и певци останаха по домовете, но продължиха да правят изкуство и да радват феновете си. Ключовата дума стана дарение. Дарявахме предпазни костюми, маски, събирахме средства за лекарите, които са на първа линия. Искахме да изразим благодарността си към тях. Като че ли най-сетне ги оценихме. Не можехме да ходим на опера, но работещите там не се отказаха да са в полза на другите. Не шиеха костюми, но пък изработваха маски. Отново, за да помагаме, и то на чужди страни. Всичко беше солидарност. И тази ситуация показа, че за да оцелеем, можем да трансформираме всичко - дори да заменим професията, навиците си... Май много бързо забравихме всичко това, а си обещавахме, че вече ще сме по-добри. Смятахме, че ще сме по-толерантни към чуждата болка и нищета, сякаш най-сетне израснахме духом. За мъничко поне загърбихме материалното и забравихме за консуматорския свят, в който живеем. За капана, в който попадахме ден след ден и от който сякаш не можехме да излезем. В такива моменти осъзнаваме, че понякога една предпазна маска има по-голяма стойност и от най-скъпата маркова дреха. Защото точно тогава разбираме колко сме малки. Но май бързо забравяме. Някои бързо пренебрегнаха и маските, и всичко останало, защото отново станахме роби на егото си. Докато не ни сполети лошото. Иначе дотогава все си мислим, че нас нищо няма да ни застигне. Така че нека бъдем смирени. Видяхме, че можем да трансформираме дори икономиката си и да заложим на неща, които дори не сме си и представяли, че може да вършим. И това да се окаже спасителен пояс в трудни ситуации. Трябва да го имаме предвид и занапред. И всеки един може да помогне в такива моменти. Независимо дали е певец, шивач или обущар. Можем да използваме уменията и знанията си и да ги насочим към други пътища. Пътища, които да са светлината в изхода на тунела. Там, където се срещат доброто и човечността. Та понякога наистина ми липсват онези моменти, в които бяхме затворени в домовете си и имахме шанса да се замислим за някои мънички, но стойностни неща.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.