Борбата за първи клас винаги е била безмилостно жестока. Казвам го съвсем отговорно като майка, която мина през този трънлив път. А от практиката си още помня годините, в които родители се редуваха денонощно и спяха в колите, за да запазят ред на отрочето си и да му осигурят място в т.нар. елитни училища.

А доколко вече са такива, или просто още не можем да се преборим с митове, е друг въпрос. Слава богу, това време отмина, но в стремежа уж да се даде живот на кварталните училища дори бяха променени и критериите за прием, като например този за месторабота на родителя. Лично бях засегната от т.нар. реформа, защото точно миналата година по това време дъщеря ми кандидатстваше в първи клас. Като причина за промяната беше изтъкната и злоупотреба от страна на родителите. Какво обаче се получи? Злоупотреби винаги е имало и ще продължава да има. Защото дори водещ при приема да остава адресът на детето, то отново може да се регистрираш в друг район, за да се уредиш с място за желаното училище. Отзвукът от „реформата“ лъсна още повече тази година, когато централни училища в столицата буквално изсмукаха кандидатите и кварталните остават празни. Оказа се, че това е проблем и за други градове, където училища остават без първолаци. И както се казва, „оти ручахме жабетата?“. Нали трябваше да съживим кварталните школа, а в същото време ги обричаме на пустош. В същото време се оказва и че кварталните училища дават наудт план-прием, който пък незнайно защо е одобрен от министерството. Да не говорим, че след промените от миналата година едва ли не родители са принудени да кандидатстват в училища с лош рейтинг, защото попадат в техния район. Да не говорим, че на повечето семейства им е удобно децата им да учат в училище, което е близо до работните им места. Това важи особено за големите градове, където пътуването и задръстванията са голям проблем.

Затова вместо да мислим поредната промяна и след това да си говорим за неслучили се реформи, е по-добре да насочим усилията си към подобряването на качеството на образованието във всички училища. Докато не престанем да ги делим на елитни и квартални, проблемът ще е на дневен ред. А и повечето елитни школа днес са уповават на лаврите от миналото. Или поне да имаме избор, а не по задължение да кандидатстваме в едно учебно заведение. В крайна сметка всеки родител сам преценява кое е най-добро за него и за детето му. Удобството и качественото образование са преди всичко. Само да не се стигне дотам, че след няколко години да се наложи да закриваме училища дори в големите градове. И без това демографската криза оставя своя отпечатък.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

“Алабализмите” на Иван Костов

Не е чудно, че провалилият се бивш премиер и един от манипулаторите на криминалния преход Иван Костов се опитва да омаловажи обвиненията в шпионаж в полза на Русия.

Когато не всичко е черно на бяло

Хиляди български работници били измамени в Германия след обещания за работа в строителството. В началото обещанията са едни, после на място всичко се оказва различно. Оказват се без заплати, но и сами трябва да си плащат квартирата.

Стендове не за здраве

Лекар бе разкрит в тв разследване да слага стендове на здрави хора. Целта е негово, а вероятно и на други хора, облагодетелстване, чрез неправомерно източване на Здравната каса.