Код ще пази БГ розовото масло от ментета (ТЕМАТА)

Под половината от стопаните с договори за изкупуване

Код ще пази БГ розовото масло от ментета (ТЕМАТА)

Нелегален износ на разсад стимулира конкурентите ни от чужбина

Митнически код ще пази българското розово масло от ментета и от нелоялна конкуренция. Това обясни за „Монитор“ Гергана Андреева - изп. директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ (БНАЕМПК).

По думите й кодът, който в скоро време трябва да бъде въведен, ще може да се проследява и дали има потенциално смесване на българското розово масло с други и да се защитят интересите ни. Тя припомни, че по Закона за посевния и посадъчния материал е забранен износът на разсад от маслодайна роза не само за трети страни, но и въобще за други държави. Забраната е за култури


ендемити, които са с национално значение.

„Обаче има незаконен експорт през други страни от ЕС. Камионът, ако мине през страна на Евросъюза, а оттам товарът продължи другаде по света, никой няма да разбере. Това е манталитетът на някои производители на разсада. Митниците не могат да засекат износ към страни от ЕС. Затова е много важно розовото масло и другите продукти и разсадът да бъдат с отделни митнически кодове в европейската тарифна система и в Евростат“, подчерта Андреева.

Според нея най-големите ни конкуренти, които ни подбиват цената на розовото ни масло, са Турция и Мароко. „В последните години към тях се присъединиха Азербайджан, Иран. Причината е, че там ЕС помагаше да бъдат заменени насажденията с опиумен мак с други култури. Те произвеждат големи количества, защото имат силно държавно субсидиране с поемане разходите за труд по време на беритбата. Така себестойността на продукцията им излиза по-ниска от нашата“, обяснява изпълнителният директор на браншовата организация.

„За радост най-скъпите и известни марки парфюми на Запад се правят само с българско розово масло“, припомня тя. „Голямото предимство на българското розово масло е оптималното съотношение на концентрацията на различните съставки, което е много важно за производителите на луксозната козметика. Луксозният сегмент на световната парфюмерия обаче


не може да поеме цялото количество, което произвеждаме.

Другият ни пазар са хранителните добавки, ароматерапията, където могат да се правят компромиси с качеството и имаме конкуренция от другите производители в света с по-ниски цени. Те продават и много розова вода, розов конкрет“, пояснява Андреева.

По думите й в последните години е имало големи разлики в цените на нашето розово масло на международните пазари, достигащи до 30%. „Една година го продавахме на 8000 евро/кг, след това през 2018 г. скочи до 20 000 евро“, уточнява тя.

По информация от собственик на дестилерия, пожелал анонимност, през миналата година цената е паднала до 6500 лв. за кг, а розоварни в момента държат по 200-300 кг непродадено розово масло. Сега пък се очаква 30-40% от реколтата да не бъде прибрана, като една от причините е липсата на работна ръка.

Петър Симеонов, зам.-председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България” (ПАРБ), каза за „Монитор“, че засега само около 46% от стопаните, отглеждащи рози, имат договори в общинските служби по земеделие с дестилериите за изкупуване на цвят. „Всички останали


рискуват да не им бъде изкупена продукцията.

По-големите розоварни оферират изкупна цена от 1,60 лв./кг. Има обаче и предложения по 1,20 лв., които са от прекупвачи. На по-ниската изкупна цена обикновено се съгласяват стопаните, имащи малки ниви с рози до 5 дка, които си ги берат сами. Успяхме да уредим държавна субсидия от 30 ст. за кг за преработвателите. Тя обаче няма да може да се ползва от повечето тях, защото има условие да изкупят поне 70% от количеството, което са преработили през миналата година. Може би само 2-3 от розоварните ще използват тази мярка. Общо дестилериите в България са 48. Някои от тях, може би около 5, няма да работят през тази кампания. Други пък


ще са натоварени много по-малко - на 30-40%,

защото имат застояла продукция. Никой обаче не знае колко е непродаденото розово масло“, обяснява браншовикът и добавя, че в следващите дни ще се опитат да се срещнат със служебния министър на земеделието проф. Христо Бозуков, защото не се знае какво ще правят хората без договори за изкупуване.

Според Симеонов добивът се очаква да бъде между 7000 и 10 000 т и за това от държавата има осигурени за дестилериите по 3 млн. лв. по 30 ст. на килограм. „Най-вероятно обаче субсидията ще бъде използвана за едва 1500 до 2000 т от реколтата. За останалите изкупени количества цената пак ще остане 1,60 лв. Освен това част от дестилериите не са се разплатили за изкупен цвят и за минали кампании. Затова трябва помощ, за да бъдат запазени насажденията“, пояснява той.

По данни на МЗХГ в Националния електронен регистър на розопроизводителите и розопреработвателите са вписани 2894 розопроизводители, които


отглеждат 45 хил. декара с насаждения

с Rosa damascena и с Rosa alba. В страната към момента оперират 51 розопреработватели. От общо произведеното количество маслодайна роза - 14 321 тона, през 2020 г. са преработени 13 523 тона, което представлява 95% от събраната суровина. Средният добив от маслодайна роза през 2020 г. е 315 кг/дка, а средната изкупна цена е била 2,04 лв./кг.

По непотвърдена информация от хора от бранша България произвежда всяка година около 4 т розово масло, но успяваме да продадем не повече от 2,5-3 т.


Беритбата закъснява с повече от седмица

Първите рози ще се откъснат след 20 май, казват розопроизводителите. Масовият розобер ще започне към 25-26 май. На практика закъснението е с две седмици.

Доц. Ганка Баева, директор на Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък, каза, че розоберът тази година ще започне по-късно, вместо както обикновено в средата на май. „Очаква се кампанията да бъде късна и къса. Засега състоянието на розите е добро, но заради студеното време се развиват по-бавно. Тя предполага, че ще има по-голямо предлагане на цвят и разкопаване на насаждения. Около 50 000 дка са площите с маслодайна роза в цялата страна. Основният сортове са „Роза Дамасцена“ и „Роза Алба“, поясни тя.

Според Петър Симеонов от ПАРБ голяма част от насажденията не са в добро състояние. „Поне 70% от стопаните не са имали пари да правят есенно наторяване на нивите си. Хората не са имали пари да ги подрязват. Има и ръжда по тях. Затова и насажденията масово се изоставят, което крие рискове от спад на добивите и понижаване на качеството на розовото масло. От 50 000 дка официално регистрирани площи с маслодайна роза едва 10 000 са подновени. Останалите стопани чакат как ще мине тазгодишната кампания, която ще бъде по-трудна от 2020 г. Колеги се шегуват да не станем от страна на розите - страна на бодлите“, добави браншовикът.


Посадъчният материал без сертификат разрешен до края на декември

През януари миналата година бе обнародван в Държавен вестник приетият от 44-тото народно събрание Закон за маслодайната роза.

В чл. 8, ал. 1 е записано, че насаждения от маслодайна роза се създават от сертифициран посадъчен материал, който отговаря на изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал. В член 5 на допълнителните разпоредби на Закона за маслодайната роза обаче е записано, че той влиза в сила от деня на обнародването му с изключение именно на въпросния чл. 8, ал. 1, който влиза в сила от 1 януари 2022 г. или с почти година закъснение.

В административно-наказателните разпоредби е предвидена глоба от 500 до 1000 лв. за лицата, произвеждащи цвят от маслодайна роза като стопанска дейност, без да са вписани в публичен национален електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насажденията от маслодайна роза, поддържан на сайта на земеделското министерство. Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, са трикратен размер. Който преработва цвят от маслодайна роза като стопанска дейност, без да е вписан в регистъра, отнася глоба от 3000 до 5000 лв. за юридическо лице, в случая имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. И за нелегалните розоварни при повторно нарушение има утрояване на глобата и имуществената санкция.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.