Код червено за Спешната помощ

Код червено за Спешната помощ

Как е възможно в 21-ви век да се случва това? Въпросът вече е тотално клише, защото се задава по хиляди разнопосочни теми и вероятно ще му отговорят хората от 22-ри век. Но! Как е възможно млад мъж да почине, след като е чакал 12 часа линейка? Ето по този въпрос трябва да получи отговор не само майка му, но и цялото обществото.

 

Тепърва ще има хиляди обяснения от Спешна помощ, от здравното министерство, от всякакви експерти. Топката ще се прехвърля между различните участници в случая с трагична развръзка. Да погледнем на него обаче с крачка встрани, защото, колкото и да се вглеждаме в детайлите, те няма да дадат справедливост на роднините на починалия, нито оправдание на спешните медици, които отдавна са преминали прага на човешката издържливост в пандемията и продължават да работят.

Та става дума за спешната ни помощ, но не само в качеството си на най-бързото отзоваване при тежко болестно състояние или травма, а и като част от системата за първи преглед и транспортиране на болните от COVID.

За реформа в Спешната помощ се говори точно от 10 години. Всъщност здравната реформа като цяло обхвана доболничната помощ и след това катастрофира, но това е друга тема. А преди пет години се предложи да се изготвят протоколите, според които обажданията на тел.112 се прехвърлят на спешните медици. Според тях нуждаещите се трябва да се сортират с три кода – червен за критичните случаи, жълт за нестабилните и зелен за стабилните пациенти. В зависимост от кода линейките трябва да пристигат на място между 8 и 20 минути, като 8 са минутите за код червено. За така наречените стабилни пациенти отзоваването е между 20 и 120 минути. Дали починалият е бил определен като код жълто или зелено, а той да е берял душа в червената зона, надяваме се да стане ясно от проверките. А за реформата имаше и други радикални идеи, като например с линейките да се движат само парамедици. Между другото тази идея може и да е радикална за нас, а в някои други напреднали страни е нормална практика.

Дойде COVID и върху нереформираната система се стовари и пандемията. Една година само се говори за мъжеството на лекарите, което е неоспорим факт, както и за всякакви кризисни координации за търсене на свободни легла в болниците. В крайна сметка обаче май си останахме да разчитаме само мъжеството, една любима дума в едни други времена, а това е тотален нонсенс.

Именно спешните звена изнесоха на гърба си много от несгодите на прехода. Екипите с линейки продължават да бъдат най-лесният и бърз начин за приемане в болница. В тежките времена на COVID вълните немалко хора засилват симптомите си, за да викнат линейка. Това, разбира се, не е редно, но паниката е естествена човешка реакция. Да не говорим за това, че най-важното животоспасяващо решение за българина продължава да е търсенето на роднински и всякакви други връзки в болниците от лекар до сестра и санитар за осигуряване на място и лечение.

С две думи код червено трябва да се обяви спешно за спешната ни помощ, но и за здравната ни система като цяло. Дано само, докато тя се реформира, да не си тръгваме от този свят нелепо и предсрочно.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.