Кочината от тухла, подът – бетон

Кочината от тухла, подът – бетон

Ако сме решили да направим нов дом за домашните свине, ще бъде от полза да се придържаме към някои правила, тъй като добрите условия, в които отглеждаме животните, съдействат за трупането на по-голямо тегло и понижават в значителна степен риска от заболявания, а могат да улеснят и обслужването на прасетата, пише „Синор“.

Най-добрият вариант е, ако разделим мястото, където ще гледаме свинете, на 2 части, като направим кочина за зимата и нещо като кошара за извеждане на животните на открито през лятото. Ако през цялата година свинете живеят в затвореното помещение, то бързо ще се амортизира и ще е трудно да бъде ремонтирано, тъй като ще трябва през това време животните да бъдат закарани някъде другаде.

Обшивка

Стените на кочината е добре да са от тухла или дърво с обшивка от здраво и дебело дърво отвътре, тъй като е известно, че свинете обичат да гризат и рият всичко, което им се изпречи.
Идеалният покрив за кочината е едноскатният, тъй като ще предотврати натрупването на излишна влажност, миризма и гниене вътре. Задължително трябва да се предвиди вентилация под формата на тръби, излизащи през покрива.
Най-добре е подът да се направи от бетон – за разлика от дървения той улеснява поддържането на хигиената, а и ще издържи по-дълго. Всички други подове и най-вече тези от обикновена земя ще бъдат разровени веднага от прасетата.

Правила

Ако обаче не желаем бетонен под заради това, че е студен, може да се направи дървен при спазването на някои правила. Дъските за него трябва да са с дебелина 50 милиметра, добре струговани, прилепнали плътно една до друга и на около 10 сантиметра от земята.
Под настилката могат да се направят канавки за оттичане на нечистотиите извън помещението, което ще улесни живота на свинете, а и на стопаните, избавяйки ги от излишната влага и миризмата.

Площ

За оптималното отглеждане на прасетата трябва да осигурим площ от 5 квадратни метра на всяко. Отвътре помещението се разделя на клетки, като за целта се използват греди и дебели пръти, като се оставя пътека, за да може да се стига до животните, както и за почистване. До задната стена на всяка клетка се слагат коритата за хранене.
Що се отнася до осветяването, трябва да се има предвид, че силната светлина действа възбуждащо на свинете, затова прозорците не трябва да са много – общата им площ не трябва да надхвърля тази на пода. За новородените прасенца обаче е необходима температура до 30ºC, така че над клетката, в която ги гледаме, се монтира лампа с мощност до 200 вата.

За лятната кошара най-добре е да се използват дебели летви, набити плътно върху здрави греди. И да не забравим да монтираме и приспособление, което прасетата ще ползват за чесане.

Правила

Всеки стопанин, който гледа или има желание да отглежда прасета за лична консумация трябва да бъде регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, припомнят от Българската агенция за безопасност на храните пред „Телеграф“. Предвидено е те да могат да отглеждат до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези. За регистрация на обекта е разписана облекчена процедура в помощ на стопаните, в която активна роля имат и представителите на местната административна власт. Самата регистрация на животновъдните обекти тип лично стопанство е безсрочна и за нея не се събира такса.

Заявление за регистрация - чрез кмета

Заявление по образец за регистрация на обекта, където ще гледаме прасета за лична консумация, се подава до директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) чрез кмета или кметския наместник. Той е длъжен да предоставя постъпилите заявления на ОДБХ на всеки 10 дни. В 7-дневен срок от получаване на заявленията, директорът на ОДБХ със заповед определя комисия за извършване на проверка на личните стопанства за спазване на ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. До 7 работни дни от приключване на проверката, комисията представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или за отказ. Когато при проверката се установи, че личното стопанство не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя и определя срок за отстраняване на пропуските. След отстраняване на пропуските, собственикът на обекта писмено информира ОДБХ отново чрез кмета или кметския наместник. В срок до 7 работни дни комисията извършва повторна проверка на обекта. За резултатите се съставя протокол, който се представя на директора на ОДБХ. В срок до 3 работни дни от представяне на становището или на протокола директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на нормативните изисквания. Към момента регистрираните подобни обекти са около 7000.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.