Н а 26 февруари догодина арх. Петър Бакърджиев ще окръгли 72. Роден е в Сливен, но „пътьом“, защото родителите му останали в Града на стоте войводи само 2 месеца. Прекарал е детството и юношеството си в Града на липите. Мечтаел за архитект , но го приели „ПГС“ в някогашният ВИАС. След три студентски години се хванал …хамалин и отново кандидатствал.
На 26 февруари догодина арх. Петър Бакърджиев ще окръгли 72. Роден е в Сливен, но „пътьом“, защото родителите му останали в Града на стоте войводи само 2 месеца. Прекарал е детството и юношеството си в Града на липите. Мечтаел за архитект , но го приели „ПГС“ в някогашният ВИАС. След три студентски години се хванал …хамалин и отново кандидатствал.
На 26 февруари догодина арх. Петър Бакърджиев ще окръгли 72. Роден е в Сливен, но „пътьом“, защото родителите му останали в Града на стоте войводи само 2 месеца. Прекарал е детството и юношеството си в Града на липите. Мечтаел за архитект , но го приели „ПГС“ в някогашният ВИАС. След три студентски години се хванал …хамалин и отново кандидатствал.
Връща се в Стара Загора дипломиран архитект / но „животът на архитекта тогава бе скучен, номенклатурен и панелен”/ и „за разнообразие“ покрай професионалните си ангажименти започва да се занимава с …театър. Бил е актьор, драматург, сценограф и режисьор. Изкушава го литературата – пише проза и мерена реч. Рисува с професионален замах.
Уточнява, че май само в балет не е участвал, но пък единият от синовете му /и двамата са архитекти/ си направил собствена музикална банда.
Събирана почти 4 десетилетия колекция от над 300 фигурки на жаби напъха в кашони старозагорецът арх . Петър Бакърджиев, за да отвори място за…детски книжки с рисунки, отпечатани преди 1950-та година.
Трудното решение било взето в момента, в който потомственият заралия построил нов дом на мястото, където прекарал юношеството си.
Едва що подредил потенциалните „принцеси“ по стелажите и почувствал непреодолима необходимост да препрочете книжките от детството.
Поровил се в специализираните сайтове за антикварна литература, позвънил на приятели – книгомани и библиотекари и след броени дни холът на новото жилище взел да се „пука“ по шевовете.
Сред първите находки се оказала книжицата „Корабът на призраците“ от Вилхелм Хауф, отпечатана през далечната 1932-а под №32 на библиотека „Детска радост“.
Книжката си е направо уникат с илюстрацията на размахващия коса скелет и мрачно усмихнатия череп, коментира притежателят й, след което вади лъскаво издание с рисунки на Уолт Дисни под наслов „Мармаран. Котаракът с чизми“. То пък е от 1946-а и е с автор-преразказвач Пелин Велков.
„Винаги съм изпитвал преклонение пред пъстрия и вълнуващ свят на детството. Ежедневните мънички открития, загадъчният свят зад оградата, магиите на бенгалския огън и разноцветните ракети, шеметните въртележки на панаирите. Всичко това става между кориците на пъстра книжка, с изумителни картинки и едри все по-познати букви. Как няма да протегнеш ръка назад, как би се отказал от изумителното пътешествие във времето?“, коментира арх. Бакърджиев докато подрежда една след друга близо 150-те заглавия от пъзела на детството.
Всяка от находките е вече каталогизирана и подредена, за всяка има поне страничка „обяснителна записка за произход“.
И както казват французите – апетитът идвал с яденето: от няколко месеца е в ход операция за издирването на томче от Иван Хаджимарчев с иначе доста безличното заглавие „Деца герои“ от 1946-а.
Колко би платил за нея ли? Вдига рамене и споделя, че за двутомника на китаеца Ши Най Ан „Речни заливи” буквално изпразнил джобовете си след като ги зърнал сред кашоните на букинист на площад „Славейков“. В детството „изгълтал“ близо хилядата й страници за две вечери под одеялото с фенерче в ръка.
Доста по-късно научил че Мао Дзе Дун се учил на партизанска тактика от това „криминале“.
Покрай издирването на пожълтели от годините книжки Бакърджиев си е наумил да намери и два филма: „Черната овца“ с Виторио Гасман и „Песента на света“ с Катрин Деньов, като по този начин ще окръгли личната си филмотека на 1000 диска.
Квакащата колекция също си има каталог – но той е потънал в някой от кашоните, където под №1 е жабокът Коки, закупен през есента на 1980-а с една – единствена цел: да омилостиви сърцето на бъдещата съпруга.
Пак там са месингово творение на Кольо Карамфилов и оригинална жаба-кикерица , дело на художника от старозагорския куклен театър Емил Иванов.
Всяко хоби с…времето си, коментира домакинът на жабешкия „замък“, който има зад гърба си покрай професионалните ангажименти и …девет книги. Писани през последните десетина години.
Сред тях са „20 000 левги без вода”, „Рикша под дъжда”, „Върху змийската кожа на пътя лежа”, „Хуракан”, „Д-р Ливингстън, предполагам”, автобиографичните „Хардал“ и „Риза на цветя“, и последната засега „На края на света, в края на времето“ от зимата на м.г.
В тях архитектът е разказал по неподражаем начин за пътешествията си по широкия свят, като ги е илюстрирал собственоръчно.
Пресмята, че му остават само още две континента, на които „Ако е дал, Господ!“ се кани да стъпи докато „още ме държат краката“. Съжалява само че малко късничко му се отдало да прескочи границата.Случило се чак през 1981-а, а първата задгранична дестинация се оказал румънския курорт Констанца. Затова пък след години стигнал чак до „края на света“ - градчето Ушуая, столицата на архипелага Огнена земя.
За края на следващата 2019-а планира почти тримесечен воайяж из Океания, който ще е със старт от Нова Гвинея и финал в хималайското кралство Бутан.
Признава, че напоследък отново го „засърбели“ пръстите, но засега отлагал писането на десетата книжка.
Не за друго, а защото се триумял какво да вкара в кориците? Дали да е нещо антологично или пък пътепис от втората разходка по Индия, а защо не и част от разпилените по различни издания фейлетони…
И докато си „триуми“ рисува шаржове за приятели и карти за измислени от двамата му сина игри като пътем прослушва личната си фонотека с няколко хиляди часа записи на музика от 60-те години.
Монитор
