Костов наля допълнително масло в нагорещения тиган на обществените страсти с книгата си „Свидетелствата на прехода”.

В деня на премиерата, той първо  се появи в телевизионния ефир, за да припомни успехите на собственото си управление. Но не пропусна случая, за да намигне на президента с „демокрацията е в упадък”, да спаси Нинова за „Техноимпекс” с „не я познавам” и „питайте Валентин Василев”, да клъвне Борисов с „ние сме в регрес” и да посочи основния си враг - Доган. Призна дори 3 свои грешки - неуспешната декомунизация, въвеждането на валутния борд и предателството срещу братския сръбски народ. По-късно пък събра овации в препълнената зала на Военния клуб с призива: „Демокрацията има нужда от защитници, направете го заради децата и внуците ни”. А след  това, часове наред даваше автографи на екзалтираните си фенове, които го гледаха като новия стар месия. Може би и защото луксозното издание от над 400 страници се раздаваше безплатно на премиерата – подарък от фондация...

Трогателната сбирка върна усмивката на  Командира, но  в същото време даде емоционален старт на предизборната кампания на градската десница.

Радан Кънев и ко. имат спешна спешна нужда от рамото  на покровителя си

Защото последните прогнози са доста отчайващи. 2,9 процента са далеч от изборната летва и по-надолу дори от очаквания резултат на Веселин Марешки. Макар Костов с драматичен тон да се оплака, че е уморен от творческия път към тъмното минало и няма сили да се върне в настоящето, внушенията, които остави бяха ясни: подкрепете моите хора: Радан Кънев и Стефан Тафров. Особено втория. Защото за разлика от Радан, който от любим ученик бързо се превърна в разочароващ експеримент, бившият посланик в Лондон  винаги е бил верен и послушен за командите на благодетеля си. Неслучайно именно дипломатът бе сред първите, които зададоха въпрос на Командира, само за да помогне на приятелите си. Все пак това е най-самотният и обидчив експремиер на прехода. Затова и появата му има друг смисъл. Нека да поразсъждаваме.

Иска да се върне в политиката? Не пожела да отговори на въпроса от залата. Но вместо него се произнесе конферансието Захари Карабашлиев с театрален глас: „Да не го питаме, приятели, защото никой от нас не иска да чува отрицанието му...”.

Но ако  мераците му за политическо бъдеще са неизвестни, то вече е ясно,  че претенциите му към  миналото на прехода са огромни. С какво от вашето управление искате да ви запомнят,  попита Антон Хекимян. Със свидетелствата на прехода, скромно отговори Командира. Като опитен политик Костов знае отлично, че

преходът свършва и идва времето за разплата

След кумгейт и апартаментгейт се задава и  преходгейт. И то още тази година, когато  еуфорията за 30-годишния юбилей ще се примеси с гнева от гигантските кражби - приватизация, пирамиди, данъчни измами, еврофондове, които ограбиха народа и позлатиха новобогаташите.  В опита си да изпревари събитията Костов бърза с своя прочит на историята. В който несправедливата приватизация е само масовата, на червените. А той е възкресителят на  същинската  демокрация, впоследствие, изродила се в полуконсолидирана.

Истината му звучи фалшиво. Защо?

Един от големите грехове на Костов е точно СДС, създаден като съюз на различни гледни точки за демокрацията.  Десетките организаци, които формираха синята идея, направиха възможно Костов да е премиер. Той обаче зачеркна идеологията на СДС като съюз на многообразието и пресичането на разнопосочни мнения в общо решение. Приватизира коалицията и я превърна в ЕООД, в което място за инакомислещи няма. Това сложи началото  на най-голямото разочарование на демокрацията. А  компрометрирено й започна точно от Костов и неговия модел на  командирска партия с тесен кръг съмишленици и огромен брой врагове. Която с раждането си започна да контролира цялата държава.  Финалът го знаем - подмяната на синята идея с едноличното управление

предизвика втората голяма вълна емигранти

Омерзението от самовлюбения Костов пък докара в България месията Симеон.

Днес Командира хвърля върху червените цялата вина за масовата  приватизация.  Има право да я нарече бандитска. Но няма да право да сваля отговорността си за касовото раздържавяване. Още по-малко да напада авторите на фразата „продадоха 30 милиарда  активи за 3 милиарда”. Защото  оправданието му, че предприятията били затънали в дългове и декапитализирани, звучи убедително само за новите им собственици. И не е аргумент нито защо продаде  „Нефтохим” за 101 милиона долара, нито защо хариза  „Техноимпекс” за под 1 милион.

Издиша и тезата му, че валутният борд е грешка на прехода. Освен ако изказването му няма за цел да затрудни финансовия министър Владислав Горанов да завърши преговорите за влизане в еврозоната. Иначе, думите  му, че фиксираният курс ограничава БНБ в паричната й политика звучат от неговата уста като смешен плач. Защото именно той лиши държавата от кръвоносната й система като продаде всички големи банки на чужденци

Апропо, валутният борд го въведе кабинетът на Софиянски.

Равносметката за прехода може да се окаже по-болезнена дори от най-трудните моменти,

които сме преживели в него. Кой ще плати цената е рано да се каже, но  има нещо, което отсега е ясно - че  истината няма как да се приватизира. И да не забравяме, че независимо от нивото на демокрацията в обществото, единственият съдник, който открай време раздава присъдите и индулгенциите, е историята. И само тя ще  реши  дали мемоарите на Костов са свидетелства за прехода или ще е необходимо да пише и показания.


* Препечатваме коментара от в. Стандарт. Заглавието е на редакцията.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Последните метри на предизборната кампания силно изнервят задкулисните играчи

Всички (олигарси) срещу Пеевски

Последните метри на предизборната кампания силно изнервят задкулисните играчи

В час по математика влиза инспектор. Прекъсва учителката и казва:
- Сега въпроси задавам аз! В тази стая има 24 ученици, 1 учителка, 1 инспектор, 52 обувки, 1 черна дъска, 28 бели и 11 цветни тебешира, 36 стъкла за прозорци, 18 щори и една гъба. Въпросът е на колко години съм аз?
Гробна тишина. Ръка вдига Иванчо.
- Кажи, момче!
- На 40! - смело отговаря Иванчо.
- Откъде позна бе, младеж?
- Еми вкъщи имам брат на 20 и мама казва, че е полуидиот...

Удобният параван на забравата

Непознаването на закона не е оправдание. Това трябва да се учи не само от студентите по право, а още в училище. За да влезе в главите на всички, а не само на юристите. Защото по закон КПКОНПИ вече има право да проверява всички държавни регистри, както и банковите сметки на лица, които са длъжни да обявяват публично имуществото си. И ето, че заради непознаването на закона лъснаха фрапиращи разминавания между имуществото в декларациите и притежаваното.

Автографи на безхаберието

“Ради, Павчо, 2019 Антов” се появиха съвсем навреме в близост до хилядолетните рисунки на стeната на Магурата. Вдигналият се шум бе глътка въздух за преминалите всички благоприлични граници политически страсти. “Автографите” обаче не са нищо повече от надписа “Само Локо” на онази свещена за японците стена.