Костов наля допълнително масло в нагорещения тиган на обществените страсти с книгата си „Свидетелствата на прехода”.

В деня на премиерата, той първо  се появи в телевизионния ефир, за да припомни успехите на собственото си управление. Но не пропусна случая, за да намигне на президента с „демокрацията е в упадък”, да спаси Нинова за „Техноимпекс” с „не я познавам” и „питайте Валентин Василев”, да клъвне Борисов с „ние сме в регрес” и да посочи основния си враг - Доган. Призна дори 3 свои грешки - неуспешната декомунизация, въвеждането на валутния борд и предателството срещу братския сръбски народ. По-късно пък събра овации в препълнената зала на Военния клуб с призива: „Демокрацията има нужда от защитници, направете го заради децата и внуците ни”. А след  това, часове наред даваше автографи на екзалтираните си фенове, които го гледаха като новия стар месия. Може би и защото луксозното издание от над 400 страници се раздаваше безплатно на премиерата – подарък от фондация...

Трогателната сбирка върна усмивката на  Командира, но  в същото време даде емоционален старт на предизборната кампания на градската десница.

Радан Кънев и ко. имат спешна спешна нужда от рамото  на покровителя си

Защото последните прогнози са доста отчайващи. 2,9 процента са далеч от изборната летва и по-надолу дори от очаквания резултат на Веселин Марешки. Макар Костов с драматичен тон да се оплака, че е уморен от творческия път към тъмното минало и няма сили да се върне в настоящето, внушенията, които остави бяха ясни: подкрепете моите хора: Радан Кънев и Стефан Тафров. Особено втория. Защото за разлика от Радан, който от любим ученик бързо се превърна в разочароващ експеримент, бившият посланик в Лондон  винаги е бил верен и послушен за командите на благодетеля си. Неслучайно именно дипломатът бе сред първите, които зададоха въпрос на Командира, само за да помогне на приятелите си. Все пак това е най-самотният и обидчив експремиер на прехода. Затова и появата му има друг смисъл. Нека да поразсъждаваме.

Иска да се върне в политиката? Не пожела да отговори на въпроса от залата. Но вместо него се произнесе конферансието Захари Карабашлиев с театрален глас: „Да не го питаме, приятели, защото никой от нас не иска да чува отрицанието му...”.

Но ако  мераците му за политическо бъдеще са неизвестни, то вече е ясно,  че претенциите му към  миналото на прехода са огромни. С какво от вашето управление искате да ви запомнят,  попита Антон Хекимян. Със свидетелствата на прехода, скромно отговори Командира. Като опитен политик Костов знае отлично, че

преходът свършва и идва времето за разплата

След кумгейт и апартаментгейт се задава и  преходгейт. И то още тази година, когато  еуфорията за 30-годишния юбилей ще се примеси с гнева от гигантските кражби - приватизация, пирамиди, данъчни измами, еврофондове, които ограбиха народа и позлатиха новобогаташите.  В опита си да изпревари събитията Костов бърза с своя прочит на историята. В който несправедливата приватизация е само масовата, на червените. А той е възкресителят на  същинската  демокрация, впоследствие, изродила се в полуконсолидирана.

Истината му звучи фалшиво. Защо?

Един от големите грехове на Костов е точно СДС, създаден като съюз на различни гледни точки за демокрацията.  Десетките организаци, които формираха синята идея, направиха възможно Костов да е премиер. Той обаче зачеркна идеологията на СДС като съюз на многообразието и пресичането на разнопосочни мнения в общо решение. Приватизира коалицията и я превърна в ЕООД, в което място за инакомислещи няма. Това сложи началото  на най-голямото разочарование на демокрацията. А  компрометрирено й започна точно от Костов и неговия модел на  командирска партия с тесен кръг съмишленици и огромен брой врагове. Която с раждането си започна да контролира цялата държава.  Финалът го знаем - подмяната на синята идея с едноличното управление

предизвика втората голяма вълна емигранти

Омерзението от самовлюбения Костов пък докара в България месията Симеон.

Днес Командира хвърля върху червените цялата вина за масовата  приватизация.  Има право да я нарече бандитска. Но няма да право да сваля отговорността си за касовото раздържавяване. Още по-малко да напада авторите на фразата „продадоха 30 милиарда  активи за 3 милиарда”. Защото  оправданието му, че предприятията били затънали в дългове и декапитализирани, звучи убедително само за новите им собственици. И не е аргумент нито защо продаде  „Нефтохим” за 101 милиона долара, нито защо хариза  „Техноимпекс” за под 1 милион.

Издиша и тезата му, че валутният борд е грешка на прехода. Освен ако изказването му няма за цел да затрудни финансовия министър Владислав Горанов да завърши преговорите за влизане в еврозоната. Иначе, думите  му, че фиксираният курс ограничава БНБ в паричната й политика звучат от неговата уста като смешен плач. Защото именно той лиши държавата от кръвоносната й система като продаде всички големи банки на чужденци

Апропо, валутният борд го въведе кабинетът на Софиянски.

Равносметката за прехода може да се окаже по-болезнена дори от най-трудните моменти,

които сме преживели в него. Кой ще плати цената е рано да се каже, но  има нещо, което отсега е ясно - че  истината няма как да се приватизира. И да не забравяме, че независимо от нивото на демокрацията в обществото, единственият съдник, който открай време раздава присъдите и индулгенциите, е историята. И само тя ще  реши  дали мемоарите на Костов са свидетелства за прехода или ще е необходимо да пише и показания.


* Препечатваме коментара от в. Стандарт. Заглавието е на редакцията.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

На болен гръб и сто тояги са малко

Изненадващо предложение на Националната здравноосигурителна каса за ограничаване броя на изписваните и плащани от нея лекарства за едно заболяване в новия рамков договор с лекарския съюз е на път да отключи обществено недоволство.

Защо никой не вярва в съдебната реформа?

Никой у нас не вярва, че съдебната реформа се случва. При гражданите това се дължи на факта, че вярват във фалшивите новини доста по-често, отколкото трябва, или пък доста по-рядко, отколкото заслужават, срещат справедливост.

Родителски неволи

Свикнали сме да чуваме как родители се жалват, че детето им не е прието в ясла, детска градина или първи клас. Сагите тогава са големи. Да не говорим, че имаше времена, в които за елитно училище майки, баби и татковци се редуваха по цели нощи в колите, за да се уредят с място.