Кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов: Санирането е инвестиция с многопосочен икономически ефект

Кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов: Санирането е инвестиция с многопосочен икономически ефект

Над 95% от гражданите са удовлетворени от новата визия на блоковете си и отчитат намаление на месечните сметки

Културният ни календар търпи ограничения, но знаковите фестивали в града ще се състоят, казва в интервю за "Монитор" председателят на НСОРБ

- Инж. Панов, какви са мотивите на кметовете от НСОРБ да поискат рестарт на санирането и какви са вашите очаквания от правителството към бъдещата Национална програма на санирането?

- Рестартирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, по мнението на моите колеги – кметове на общини, е въпрос от принципно значение. Санирането е ключов елемент от пакета мерки, който може да даде бързи резултати, да запази работни места, да създаде условия за разкриване на нови, да съживи редица  съпътстващи производства, услуги, транспорт и т.н. Това е инвестиция с многопосочен ефект, тъй като строителството създава условия за работа на много съпътстващи сектори; санираните жилища са пряка подкрепа за самите граждани и не на последно място това е една от дейностите, които и в следващите години ще бъде сериозно насърчавана – енергийната ефективност, особено в контекста на цялостната стратегия за развитие на Европа, заложена в „Зелената сделка“. По решение на УС на НСОРБ ние сме изпратили писмо и до министър-председателя Бойко Борисов, защото е важно да представим пред правителството нашите аргументи и фактите, с които общините разполагат.

- Трябва ли да бъдат направени някакви промени на условията за включване към безплатно саниране? Например, за да се избегнат бъдещи картелни споразумения?

- Дали ще има промени в условията на програмата зависи от МРРБ. Ние бихме подкрепили всички изисквания, които гарантират по-голяма прозрачност и свободна конкуренция. Още по време на проведените срещи с ръководствата на парламентарните групи НСОРБ заяви своята готовност да съдейства в тази посока. Продължаването на програмата за саниране е сред приоритетите и на НСОРБ в новия мандат. По данни на МРРБ 703 978 обитавани жилищни сгради у нас имат остра нужда от саниране. Съвсем наскоро правителството прие доклада за напредъка в изпълнението на Програмата за енергийна ефективност. Там ефектите от прилагането й са дефинирани много конкретно и ние се надяваме, че се търсят решения за възстановяването на санирането. След края на първия етап НСОРБ проведе проучване, в което се включиха над 9500 участници, живеещи в санирани и подлежащи на саниране блокове на територията на цялата страна. Над 95% от гражданите са удовлетворени от новата визия на блоковете си и отчитат и намаляване на месечните комунални сметки. В момента в Българската банка за развитие са депозирани договори от 2016 г. без осигурено финансиране за 2500 такива сгради, като разчетите за необходимите средства за тяхното саниране са близо 2 млрд. лева. Много важен фактор според нас е условията спрямо гражданите да не се променят – санирането да остане този вид безвъзмездна финансова подкрепа, каквото бе на първия етап. Нашето притеснение е, че след икономическите сътресения, предизвикани от кризата с коронавируса, все по-малка част от желаещите домовете им да бъдат санирани, ще имат възможност да участват финансово в този процес.

- Смятате ли, че програмата за саниране може да бъде и мярка за възстановяване на икономиката и заетостта в България?

- Да, рестартирането на Националната програма за саниране може да бъде този ключов механизъм за „бързо завъртане на колелото” на икономиката и бързото възстановяване на всички сфери на обществения живот чрез създаване на динамичен икономически оборот. Това е позиция, която НСОРБ категорично изразява на всички срещи, които провеждаме – както с представители на различните власти в страната, така и с бизнеса.

- Пандемията от коронавируса нанесе щети както върху икономиката на страната, така и върху туризма. Велико Търново е град, активно ангажиран с културно-историческия туризъм. Каква е ситуацията към момента и ще има ли ограничения за развитието на туризма, ще се проведат ли традиционните масови културни прояви и фестивали през лятото?

- Пандемията повлия негативно на туризма във Велико Търново – градът ни е световна дестинация за културен туризъм, годишно само в музейните обекти влизат над 250 000 чужденци и на фона на ограничените пътувания този неблагоприятен ефект ще се усеща през цялата година. Със сигурност възстановяването ще е бавно, но аз и екипът ми сме твърдо решени да не правим и крачка назад в развитието на бранда „Велико Търново – историческа и духовна столица на България и световна дестинация за културен туризъм”. В тази връзка предстои реализацията на нови проекти – обновяване на художествената галерия „Борис Денев”, на музей „Възраждане и Учредително събрание”, разширяване на Мултимедийния посетителски център. Вярвам, че това допълнително ще направи града ни още по-атрактивен за българи и за чужденци. Вече има положителни индикации – през трите почивни дни около 24 май крепостта Царевец и останалите обекти и експозиции са посетени от над 3000 души. Това е три пъти повече спрямо предния уикенд – 16 - 17 май, и 5 пъти повече спрямо първите почивни дни след отварянето на музейните обекти. Културният ни календар търпи ограничения, но знакови фестивали като възстановките на Царевец в края на юни и „Сцена на вековете” ще се състоят.

- Какви мерки предприе Община Велико Търново по време на пандемията от вируса, за да защити и осигури социални патронажни услуги на нуждаещите се хора от рисковите групи?

- Бяхме една от първите общини, която създаде колцентър в подкрепа на уязвимите групи – над 800 заявки за доставка на храни, стоки от първа необходимост и лекарства бяха обработени от екипите в него. По процедура „Патронажна грижа” са обхванати 300 великотърновци и жители на общината – социални асистенти изпълняват всички онези всекидневни дейности, свързани с излизане сред хора. Всекидневно над 250 души от рисковите групи получават топъл обяд в домовете си.

- Какви са приоритетните проекти за реализиране през настоящия ви мандат и ще бъдат ли реализирани те с оглед кризата от коронавируса?

- Реално погледнато, ограничили сме единствено инвестиционните дейности със собствени средства. По големите проекти, които се реализират със средства от Европейския съюз или чрез целева субсидия, се работи. Ще дам пример с предстоящото обновяване на художествената галерия „Борис Денев”, активно се строят нови улици в кварталите „Картала” и „Зона Б”. Предстои старт на строителните дейности по големия ни проект за интегриран градски транспорт. Тук е заложена основна реконструкция на един от големите булеварди и две ключови кръстовища, също изграждане на пешеходен надлез над натоварената улица „Магистрална” и създаване на два буферни паркинга за туристи. Предстои доставка на електробуси за новата основна градска линия, която ще обслужва приоритетно пътникопотока към знаковите забележителности в града, създаване на смарт системите за транспорта и паркирането. Или казано накратко – инвестициите в инфраструктурата, свързаността, в кварталите, в опазването и развитието на културно-историческото наследство остават приоритет въпреки кризата с коронавируса.

- Във Велико Търново се строи първата от 40 години насам нова детска градина. Какво се предвижда още в образователната сфера и за бъдещето на старата столица – децата ?

- Строителството на новата детска градина също е сред тези важни проекти, които ще бъдат изпълнени независимо от пандемията, защото това е ключова инвестиция в подкрепа на младите хора, на семействата и най-вече – на децата на Велико Търново. На финал е санирането на най-голямото училище в цяла Северна България – СУ „Емилиян Станев”. 1500 ученици наесен ще учат в изцяло обновена сграда. Предстои изграждането на нов корпус към още една детска градина, а също модернизация на още две училища.

 - Икономиката е основното перо за развитието на един регион. Какво се предвижда в тази посока в старата столица и общината ? Нови инвестиции, подобряване на вече съществуваща инфраструктура и изграждане на нова такава?

- Всички описани дотук инфраструктурни инвестиции, които се реализират или чието изпълнение предстои, са важни и за развитието на икономиката на града. Създаването на нови индустриални зони е много адекватна мярка за привличане на инвеститори и с екипа ми сме го заложили в управленската програма до 2023 г. Една от тези зони е планирана за района между Велико Търново и пресечната точка на магистралите Русе - Велико Търново и АМ "Хемус", която ще е само на 10 минути от града. Планирали сме и обновяване на Южната промишлена зона.

- Предвижда ли се в близко бъдеще промяна на ситуацията около терена в Старото военно училище?

- Извървяхме много дълъг, чисто процедурен път. Вече е възложено изготвянето на техническия проект за Експозиционния център - първата сграда, с която ще започне създаването на новото ларго на Велико Търново на територията на Старото военно училище. Започнаха и геоложките проучвания на терена, където ще бъде сградата. За финансиране ще кандидатстваме по ОП „Региони в растеж”. Проектът ще е с комбинирано финансиране - безвъзмездна финансова помощ и финансов инструмент. Община Велико Търново разработва бизнес плана на проекта и ще го предостави за оценка на финансовия посредник, след което целият проект ще бъде подаден пред Управляващия орган на програмата.

- Кои са успешно реализираните проекти през вашите мандати, с които се гордеете, и кои са нещата, които до този момент по различни причини все още не са реализирани?

- През последните девет години общината е сред седемте водещи по целесъобразно инвестирани средства от Европейския съюз. Това значително повиши доверието към община Велико Търново и я изведе във ІІ агломерация. Какво означава това? Това доверие ни позволява да кандидатстваме за финансиране от ЕС с повече и по-различни дейности. Само по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 община Велико Търново защити инвестиционна програма за 43 милиона лева. Тези инвестиции се изпълняват. Сред тях добрите примери за смислено влагане на средства от ЕС са изграждането на Регионална система за управление на твърди битови отпадъци, обновяването на инфраструктурата в Стария град и кв. „Чолаковци“, в Западната индустриална зона, реставрацията на Шишмановата баня, строителството на Кризисен център за лица, обновяването на СУ „Владимир Комаров“, СУ „Георги Раковски“, Спортно училище „Георги Живков”, основният ремонт на детските градини „Ален мак“, „Пролет“, „Рада Войвода“ и редица други. Важният проект за интегриран градски транспорт също започва да се изпълнява.

От над 170 ангажимента за миналия мандат само седем не са изпълнени и това е по независещи от Община Велико Търново причини. Това обаче не означава, че сме спрели да работим по тях. Ще дам само един пример – преди броени дни спортният министър Красен Кралев посети стадион „Ивайло” и обяви, че проектът ни за основен ремонт на северните спортни зали ще получи финансиране и етапната му реализация започва още през това лято. Да, понякога нещата се случват по-бавно заради различни процедури или промяна в условията на финансиране, но все пак се случват.

 

Визитка

 Роден на 4.10.1967 г.

Завършил ВВОВУ „В. Левски” и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Бивш управител на общинската туристическа фирма „Царевград Търнов”

От 2011 г. е кмет на Община Велико Търново

Втори мандат председател на УС на НСОРБ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.