Климатологът проф. Георги Рачев: На 2-3 години ще имаме силни локални бури, а на 10 г.-наводнения

Климатологът проф. Георги Рачев: На 2-3 години ще имаме силни локални бури, а на 10 г.-наводнения

Добре да се помисли шахтите да са с по-големи отвори, защото бързо се затлачват

* Най-актуални за почивка са дългите уикенди, до 15 август са идеални за море

* Навлизаме в т.нар. златно лято, не очаквам екстремни горещини, казва в интервю за "Монитор" експертът, който е и зам.-председател на Българската асоциация на туристическите агенции

-  Проф. Рачев, необичайна ли беше силната буря, на която бяхме свидетели в столицата, или типично лятна?

- Бурята, на която бяхме свидетели, не е необичайна. И наводнението не е нито първото, нито последното, което ще преживеем. Някои столични квартали дори не бяха засегнати, но пък югозападните пострадаха най-много. Там пораженията бяха големи. В „Младост” например, валя 5-6 л/кв.м, а в „Княжево”- 80 л. В някои улици около „Лозенец” нивото на водата беше 40 см, а там не е толкова равно, както в други части, да речем,  при НДК. Бул. „България” е всъщност един улей, който събира водата от Витоша чак до Военна академия.

 - На какво се дължеше това наводнение?

-   Всички наводнения имат много причини, реализацията им е резултат от много фактори. Първо е необходимо да има интензивен валеж- поне 20 л/кв.м и то за кратко време. Под кратко време разбираме не денонощие, а няколко часа. В конкретния случай в София дъждът беше за около час и половина, от порядъка на 40-100 л/кв.м. Където и да е, този валеж ще предизвика т.нар. повърхностен оток. Това е голямо количество вода, която тече по повърхността. На второ място, фактор е градската среда. Тя е представена от покриви, плочки, бетон-всичко това замества естествения пейзаж. Няма почва и дървета, които да поемат част от водата. Така тя влиза в канализацията или от балкона пада на тротоара и от тротоара към малката улица. От там пък към НДК.

 - Като се има предвид застрояването, ще имаме ли тепърва големи проблеми в градовете що се отнася до наводнения?

- Ще има, разбира се. Когато инж. Иван Иванов, като най-успешен български кмет, е прогнозирал, че София ще стане половин милион. Никой не е предполагал, че градът ще стигне 1,2 млн. души. София е била разположена на 50-60 кв.км. Затова веднъж на 2-3 години ще имаме такива локални завирявания, а веднъж на 10-15 години и наводнения. Коментирал съм наводнения Парижкото метро, в Лондонското и т.н. Водата тече там, където е най-ниско. Така че откакто съществуват подлезите и метростанциите, те ще се пълнят с вода, особено, ако отгоре има река. Когато водата няма къде да се оттече, ще има такива наводнения.

- Такива бури обаче могат ли да се прогнозират?

 - Да, могат. Въпреки че прогнозата на такива екстремни бури е много трудна. Затова винаги се прави от днес за утре. А дали ще се случи и ще остави такъв катастрофален валеж, защото в случая беше такъв, е трудно да се предвиди. В понеделник вечерта за два часа беше покрита два пъти месечната норма на валежите. Само след час обаче водата се беше оттекла. Това са типичните летни бури.

 - Очаквате ли за това лято още такива силни бури?

 - Май изпълнихме месечната норма. Но пък видяхме, че Варна на три пъти ги потопи в различните квартали. Но в това няма нещо драматично. Много пъти засягам въпроса с отводнителните системи. Може би е добре да се помисли шахтите да са с по-големи отвори, защото след 15 минути градушка и силен вятър, листата и малките клони затлачват входа на шахтата. Така водата не може да се отича в канализацията и излиза на улицата. Много неща са строени преди години и не са за сегашния капацитет. Друго нещо много важно-много е опасна паниката. Помня как преди години по време на социализма ни предупредиха за силен вятър. Заковаха дори прозорците в Софийския университет и спряха тролеите. А почти нямаше дъжд и вятър. Аз трябваше да тичам да взема детето от детска градина, защото там, незнайно защо, бяха получили нареждане да извикат родителите да ги приберат, вместо да изчакат да отмине всичко. Та паниката е лош съветник и може да доведе до по-големи последствия от реалността. Хората трябва да бягат далече от водата, да се пазят, а те отиват да снимат. Затова има и загинали от мълнии.

- Големият въпрос е какво ни предстои от тук насетне и какво лято ни очаква?

- Предстои слънце. Идеално е за море, отдавна времето е прекрасно за почивка там. Особено по южното черноморие. Всеки уикенд до 15 август е перфектен, не сме да правя прогнози за по-нататък. Продължителният уикенд е четири дни, не си струва за един облачен ден да си провалиш останалите. А в момента навлизаме в т.нар. златно лято. Това е периодът от средата на юли до 10 септември. Атмосферните процеси стават все по-слабо изразени, а валежите рязко намаляват. Особено август месец е идеален-тогава се радваме на меко време, слънце, горещини. Ще има и такива-от порядъка на 35-38 градуса. Това не е нещо съществено. Малка е възможността да имаме над 40 градуса. Или ако имаме такива, ще е само за ден-два. Тук искам да вметна, че през 2003 година само за 20 дни на територията на Франция и Германия заради екстремни горещини починаха 72 000 европейци. Става дума за възрастни хора с придружаващи заболявания. Това го казвам във връзка със ситуацията от коронавирус. Така че когато говорим за нечувани пандемии, имали сме и преди такива.

 - Оптимист ли сте за туристическия сезон и станаха ли популярни наистина дългите уикенди?

  - Не съм оптимист за туристическия сезон. Иначе в момента дългите уикенди са изключително популярни.

- Могат ли да спасят сезона?

 - Дори по два пъти да се изредим да отидем на море, няма как да спасим сезона. Изостанахме с 1,5 млн.пълноценни туристи. Имам предвид тези, които пристигат у нас с чартъри и почиват по 10 дни. Ние българите си пътуваме, перфектните туристи сме, но не може да заместим 700 000 германци или 300 000 британци. Да не говорим за австрийци, поляци, ирландци. Международният входящ туризъм е катастрофален. Латвия изпрати чартъри, за да си прибере почиващите тук. Смятайте за какво става въпрос. Българите ходят на плаж обикновено събота и неделя, но големите курорти са мъртви. В момента се търсят много бунгала, а ние ги унищожихме. Така че няма как да компенсираме и 10-15% от международния туризъм. Всеки ден на Варна и Бургас трябва да кацат по 50 самолета, за да имаме сезон. През юли и август от години имаме по 2 млн. туристи, от които 1,5 млн. души са тези, които почиват в хотелите ни по около десет дни. Виждате какви усилия полага в момента Гърция-хем да привлече туристи, хем да ограничи заразите. Много трудни са тези решения. Затова смятам, че бяха грешка разрешаването на абитуриентските балове, отварянето на дискотеките. Това са развъдници на зарази.

Визитка:

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

Прогнозите му се реализират почти на 100 процента

Автор е на десетки научни статии и трудове

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.