М ежду 2050 г. и 2060 г. има вероятност да се изгуби ледената покривка над Арктика и по-голямата част от Северноамериканския архипелаг. Но остров Гренландия ще запази по-голямата част от покривката. Разтопяването на ледената покривка няма да се случи до 2030 г., както показват някои прогнози.
Между 2050 г. и 2060 г. има вероятност да се изгуби ледената покривка над Арктика и по-голямата част от Северноамериканския архипелаг. Но остров Гренландия ще запази по-голямата част от покривката. Разтопяването на ледената покривка няма да се случи до 2030 г., както показват някои прогнози.
Това каза д-р Христо Попов, климатолог, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", по Bloomberg TV Bulgaria.
"Човешкият фактор се явява ускорител на тези процеси. Човечеството влияе с парниковите газове, които изхвърля в атмосферата. Това няма как да не повлияе върху климатичната система. Важно е да се предвидят тези изменения, тъй като ще ни се наложи да се адаптираме към последствията от тях", каза Попов. Той обясни и свойствата на морския лед.
"За разлика от леда, който е на Антарктида, морският лед е сравнително прозрачен за ултравиолетовата радиация и може да нагрява водата под нея. Също така топлината, която се пренася под този лед, може да затопля въздуха над леда. Поради това процесите, които протичат в Северния ледовит океан, са качествено различни от тези в Южното полукълбо", отбеляза Попов.
"Самият морски лед има изключително важна роля за животните в района на Арктика. С изтъняването на ледената покривка на Арктика се свързва увеличаването на броя на умрелите животни. Популацията на белите мечки намалява и това е свързано с изтъняването на морския лед и спада на площта му". По думите му по този начин се променят миграциите на животните и всички екологични процеси на Арктика.
Монитор
