„Клас, стани!“ за Емилия Радева в Народния театър
3

„Клас, стани!“ за Емилия Радева в Народния театър

Актьори със сребро в косите от златните години на българския театър е събрал Недялко Йорданов в спектакъла „Каквото, такова“, който в края на миналата седмица имаше премиера на Камерна сцена в Народния театър „Иван Вазов“.

Поетът драматург, който е и режисьор на постановката, е вплел автобиографични мотиви и спомени в новата си пиеса, в която завършили преди около половин век единайсетокласници от крайморски град се събират за поредна година да отбележат дългогодишното си приятелство заедно със своята 92-годишна учителка. На срещата идват само 8 от най-„държеливите“ пенсионери, които са нещо като представителна извадка на българското общество от годините преди и след промените. Сред тях има бивш милиционер, понастоящем полицай (Иван Налбантов), политик, разписал се и като депутат (Богдан Глишев), известен лекар (Любомир Младенов), актриса (Пламена Гетова), селскостопанска труженичка, запалена по технологиите (Рут Рафаилова), учителка (Жоржета Чакърова), музикант (Сава Пиперов), домакиня (Янина Кашева). В ролята на тяхната някогашна класна – нестандартен преподавател и бунтар, доколкото времето е позволявало, е великолепната дама на родния театър, 87-годишната драматична прима Емилия Радева. В центъра на диалозите и обект на откровенията в първата част на представлението, когато наяве излизат крити любови, ревности, предателства, нейната „другарката Пеева“ поставя тема за разсъждение на своите възпитаници, преди да си тръгне. А тя е ни повече ни по-малко как си представят светлото комунистическо бъдеще, но от сегашна гледна точка...

Следват 8 монолога, в които големите ни, някои от тях позабравени, артисти разгръщат съхраненото си майсторство, пред което сваляме шапка. Някои от историите са пълни с живот – според хрумванията на автора и оригиналността в изпълнението (напр. Рут Рафаилова, Иван Налбантов, Янина Кашева, чиято роля на „Вили Красавицата“ Йорданов първоначално е мислил за без време напусналата ни Виолета Гиндева). Други звучат по-резоньорски и в стила, в който от 30 години се коментира на маса животът „преди“ и „след“ (но то пък и героите са на софра, нали...). От тях става ясно нещо, което и без това отдавна знаем – комунизъм никога не е имало, няма и не може да има, т. нар. демокрация носи много от греховете на онова време, а пък някои междувременно са изградили свой личен соц... Но каквото, такова, ще обобщят персонажите един по един: хубав или не толкова, животът, щом ни е даден, трябва да се изживее.

Последователно публиката навярно ще открие няколко места, подходящи спектакълът да свърши, така че, оказва се, той има 3-4 възможни финала преди същинския финал – философски, криминален, комедиен, романтичен... Дали всеки следващ не е в повече, зрителят ще си отговори сам.

Актьорите, към които трябва да добавим младите Ева Тепавичарова и Христо Терзиев (собственичката на ресторанта и диджеят) са наистина отлични. Но невероятната енергия и аристократизмът на феноменалната Емилия Радева са едно от най-хубавите неща в спектакъла. А още по-хубаво е, че след предпремиерното представление нея я чакаше най-добрата й дружка от студентските години, Гинка Станчева. Приятелство над половин век, каквото свързва и героите в спектакъла. Ето как пиесите повтарят живота и животът ражда сюжети за пиеси...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.