0

С лед близо 25 години във Великобритания известната в близкото минало актриса на театър „София“ Клара Армандова се върна у нас, за да работи с млади хора. След специализацията в Лийдс и наградата за най-добър режисьор от престижния фестивал в Единбург, след десетки постановки на Острова и късометражен филм, стигнал дори до една от съпътстващите програми в Кан, Клара се готви за премиера в Нов театър – НДК.

След близо 25 години във Великобритания известната в близкото минало актриса на театър „София“ Клара Армандова се върна у нас, за да работи с млади хора. След специализацията в Лийдс и наградата за най-добър режисьор от престижния фестивал в Единбург, след десетки постановки на Острова и късометражен филм, стигнал дори до една от съпътстващите програми в Кан, Клара се готви за премиера в Нов театър – НДК.

За да намери идеалните актьори за пиесата „Мелодия“ на ирландката Диъдри Кинахан, откакто си е дошла, Армандова почти всяка вечер е на театър – справила се е със столичния афиш и е изгледала основна част от репертоара в провинцията. Накрая се спира на Никола Мутафов от МГТ „Зад канала“ – д-р Пенев от сериала „Откраднат живот“, и на Диана Костова – ученичка на проф. Пламен Марков, позната на зрителите от филма „Революция Z”.

Избраниците й трябва отлично да пеят и танцуват

тъй като героите в пиесата, подобно на Лейди Гага и Брадли Купър в „Роди се звезда“, се разкриват един на друг чрез музиката – третото действащо лице в пиесата: когато думите са слаби, те пеят и то в различни стилове. Първата предпремиерна среща на „Мелодия“ с публиката ще е на 28 февруари, а официалната премиера е планирана за 11 март.

Клара Армандова е възпитаничка на проф. Боян Дановски – ерудит, прекарал половината си живот в емиграция, обиколил света и попил белезите на различни култури. И нормално за онези времена, недолюбван от силните на деня, гледан под око, навярно следен и записван. „Говореше много бавно, но думите му тежаха, всяка беше равна на 100. А на върха на разказа често спираше... Тогава не можех да си обясня защо той мълчи, сега го разбирам“, спомня си актрисата годините във ВИТИЗ. Дановски разпалва любопитството й към непознатото, съзира у нея голям талант и лидерски качества, никога обаче не й е казвал...колко много прилича на Лайза Минели. Ала доста от хората, с които е работила, са го отбелязвали – режисьорите Леон Даниел, Вили Цанков, колегите от кафе-театъра – формат, сред чиито пионери в България е и Клара. В един момент тя даже се подстригва като звездата от „Кабаре“ и сходството става поразително. „До такава степен се възхищавах от нея, че никога не съм си позволявала да повярвам в подобна прилика. Лайза е неповторима“, казва Армандова. Случва се така, че десетилетия по-късно,

в зората на новия век двете актриси се срещат

В Англия българката написва пиеса Stage Struck (в свободен превод „Съдбата им е сцената“). В нея се разказва за девойка от скромно потекло, която попада в театъра като гримьор, но по стечение на обстоятелствата излиза на сцената да изпее една от песните на своя кумир Лайза Минели – и изгрява звезда! В режисьорската концепция на Армандова има епизод, в който самата Лайза Минели трябва да произнесе съвети към момичето – така, както то я чува в мечтите си. И от екипа решават, че трябва да се запише истинският глас на Минели в тази камео роля: „Беше много трудно да се проникне до нея, но влязох във връзка с агентите й. И в крайна сметка Лайза ми писа кога и къде мога да я видя. В един определен ден щеше да дава автографи върху свои дискове в една голяма книжарница близо до „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк“. Писмото завършва с благосклонното „Ако искате, елате там“ и Клара, естествено, светкавично заминава за Голямата ябълка. И наистина успява с диктофона си да запише няколко изречения от Лайза, които влизат в спектакъла. Разговорът им е кратък, но Клара още не е забравила интонацията, с която холивудската лъвица й казва: „It's very kind of you!”. След това постановката на Армандова се играе в продължение на 2 години в лондонския театър Etcetera, който показва нови мюзикъли в стил „оф-Бродуей“.

...Клара е на върха на кариерата си като актриса у нас – има изяви в киното („Бъди благословена“, „Рицарят на бялата дама“), в театър „София“, „199“, „Сълза и смях“, Телевизионния театър, но се стреми към по-широки хоризонти в професията. Завършила е Английската гимназия във време, когато преподавателите по всички предмети там са британци, и решава да специализира режисура в страната на Шекспир. „Написах към

50 писма до 50 различни университета

и училища по драма, дълго чаках, но от никъде не получих отговор. И започнах да ги пращам по телефакс, защото си мислех, че може някои и да ми отговарят, но е вероятно писмата да не стигат до мен. Беше краят на 80-те. Малко обезнадеждена, избрах 3 университета и изведнъж получих отговор и от 3-те и то по пощата“, разказва Клара. Но годината вече е 1990-а. Насочва се към The University of Leeds’s Workshop, който предлага най-достъпни условия за чужденката от бедна България, след като тя предоставя куп препоръки, вкл. от проф. Любомир Тенев, международен авторитет в сферата на театъра. В курса по режисура влизат 8 души от цял свят: от САЩ, Израел, Сирия, Гърция, Турция, Ирландия, ЮАР и нашето момиче. След година Армандова защитава магистратура с „Ромео и Жулиета“ на Шекспир. За подготовката на дипломния спектакъл разполага с 4 седмици, в които репетира с професионални актьори от местния West Yorkshire Playhouse – най-големия регионален театър в страната. Концепцията, която изгражда, е универсално „холокостна“ – как хората се избиват помежду си по някаква забравена причина или дори без причина и по този начин се стига до геноцид.

Конфронтацията между нации, етноси и религии, ксенофобията, породена от незнание или политически манипулации, за съжаление, продължават да държат света в клещите си. През 1993 г. българката възражда своите Ромео и Жулиета, потресена от композиция от 2 снимки на големия шотландски фотограф Джеръм Дилей, „Изкуство и живот“, появила се в британските медии. На първия кадър са Шекспировите герои в изпълнение на актьори (Ромео е Джон Гилгуд), а на втория двама съвременни влюбени, християнин и мюсюлманка, разстреляни от двете страни на ничията земя в Сараево, докато тичат един към друг, за да се прегърнат. Именно тази постановка на Клара Армандова й носи наградата за

най-добър режисьор от театралния фест в Единбург

през 1994 г. Персонажите в нея са със стилизирани балкански народни костюми, които приличат на ирландските, а двете Ирландии също враждуват не от вчера... Първите 3-4 вечери салонът на театъра на Ричард Демарко не е пълен, но след това в The Scotsman излиза хвалебствена рецензия за спектакъла, която го сравнява с атмосферата в картините на Караваджо. „Според мен тази рецензия ми реши съдбата. Получих награда, поканите за работа зачестиха, стигнах и до Уест Енд“, връща лентата Клара.

Всъщност в началото тя няма намерение да се установи на Острова след магистратурата в Лийдс. За дипломирането й там от България пристига нейният съпруг, журналистът Александър Динеков, и двойката остава няколко дни при приятели, за да разгледат Лондон. Вече имат билети за връщане, когато случайно в някакъв вестник попадат на обява за вакантно място: декан на факултета по актьорско майсторство в Консерваторията в Гилфорд, на час път от столицата. „Ти ще се явиш!“, категоричен е Динеков. Така и става: българката хваща влака, минава през 4 отделни комисии и 2 часа след изпита оттам й се обаждат да отложи заминаването за родината. На втория кръг й се пада да режисира откъс от пиеса, която познава като 5-те си пръста. „Аз вярвам в Бога, тук имаше намеса свише. Падна ми се „Един ден от смъртта на Джо яйцето“ – тогава взех да си мисля, че ще получа мястото“. След 3 дни идва и официално писмо: „Ние решихме да предложим работата на вас“. Благодарение на ежедневни уроци по правоговор Клара изчиства източноевропейския акцент, с деканската заплата семейството купува къща в Гилфорд, а по-късно се мести в Лондон.

Сега фамилията е ту тук, ту там. Но все повече тук, защото синът им, 17-годишният Томас, развива великолепен теноров глас и бъдещето му е у нас. „Само България има такива добри вокални педагози. Нашите специалисти по оперно пеене нямат равни по света“, категорична е Клара Армандова.