К ивито е сред най-полезните плодове. То съдържа 10 пъти повече витамин С от лимона и до 50 пъти повече от ябълките. Затова го наричат витаминна бомба. Кивито е плод на здравето и младостта.
Кивито е сред най-полезните плодове. То съдържа 10 пъти повече витамин С от лимона и до 50 пъти повече от ябълките. Затова го наричат витаминна бомба. Кивито е плод на здравето и младостта.
Актинидията (кивито) е многогодишна лиана, която идва от Китай. Расте бързо, като приръстът за година може да стигне 4-5 метра и повече. Има силно развита плитка коренова система, пише АгроПловдив.
Актинидията е много подходяща за биологичните стопанства, защото не се налагат пръскания с химикали. Растението не се напада от неприятели и болести.
Растението е двудомно, еднополово, т.е. има мъжки и женски екземпляри. За нормално опрашване на 4-5 женски растения е необходимо едно мъжко. При по-малки площи и при асмовидно отглеждане е препоръчително да се засаждат минимум по две растения от двата пола заради евентуално пропадане от измръзване и други повреди.
Условия
В България има условия за широко отглеждане на културата. В състояние на дълбок покой кивито издържа на минус 22 градуса. При още по-ниски градуси може да измръзне цялата надземна част, но характерно за културата е възстановяването й. За да не се случи това преди началото на зимните студове растението трябва да се увие с подръчни материали, но не и с найлон.
Критично
Критични за кивито са късните пролетни студове. През април, когато растенията са с разпукани пъпки, те се повреждат при отрицателни температури. Тогава се събуждат спящите пъпки, които най-често са безплодни.
Най-подходящите райони за отглеждане на растението са край морето, по поречието на Струма, в полите на планините и защитените от вятър места.
Кивито предпочита леките песъчливо-глинести почви, богати на хранителни вещества, с pH от 5,5 до 7,6. Не понася варовитите почви.
Засаждане
За засаждане се използва готов разсад, отгледан в саксия. Засаждането може да става почти целогодишно. За всяко растение се осигурява минимум един кв.м. площ, която се наторява с 10 кг добре угнил оборски тор, по 200 грама суперфосфат и калиев тор. Мястото се обръща с права лопата. На него се прави дупка с размери 40/40/40 см. Извадената пръст се обогатява с 2 кг от оборския тор и с по 50 грама суперфосфат и калий. Растението в саксията се полива, изважда се и се засажда на такава дълбочина на каквато е било в саксията. Полива се обилно. Разстоянието на засаждането е през 3 метра, но може и по-на гъсто.
Закаляване
Разсадът не бива да се засажда преди 15 април, за да не се рискува с пролетните слани. Дотогава растенията трябва да се закалят. За целта е необходимо да се поставят (както са в саксията) на открито на завет и на слънце при температура не по-ниска от 8 градуса. Ако разсадите са на двора, денем се изнасят, нощем се внасят на топло. През първите 10-15 дни трябва да се засенчват при слънчево време, за да се предпазят от т.нар. „физиологична суша”. Тя се получава, когато времето е топло или ветровито, при което листата изпаряват повече вода. При силен вятър защитата също е наложителна. При нужда сутрин и вечер растенията се оросяват, за да се намали изпарението. Разсадът се полива през 2-3 дни. Най-добрият показател за нуждата от вода са листата. Те трябва да са леко изправени или в хоризонтално положение. Когато омекнат и увиснат, значи поливката е закъсняла. Когато пожълтенят – растенията са пренавлажнени.
При есенното засаждане растенията се покриват в основата с 10-15 см почва, която се премахва около 20 март. Едногодишният разсад се реже на две пъпки, а се оставя само един летораст.
Добивът стига до 100 кг
Беритбата се извършва късно през есента преди сланите. Слабото осланяване не поврежда плодовете, но при температура от минус 2 градуса, те измръзват.
Плодовете се подреждат в щайги по един-два реда и се държат в северни неотопляеми помещения, в които температурата не пада под 0 градуса. След около 25-30 дни те стават годни за консумация.
Средната родовитост през петата година от едно дърво е 35-40 кг при сорта Хейуърд, 65-70 кг от Бруно, като при единични дървета добивът може да стигне до 100 кг.
Полива се през 2-3 дни
През първата година се извършват поливки през 2-3 дни, според времето и почвата. Почвата се поддържа чиста от плевели. Растенията се подхранват неколкократно с 20-30 грама азот на корен. Колтуците се почистват редовно. Целта е за една година да се получи приръст от 2-2.5 м, така че растенията да достигнат до асмалъка. Кивито може да се отглежда и на телена конструкция.
През втората година при нормално развитие растенията дават 2-4 разклонения върху асмалъка.
На третата година се извършва резитба. Оставят се 1 до 4 пръчки, според развитието на растението, с дължина равна на 8-10 пъпки.
У нас има четири сорта
В България се отглеждат четири сорта.
Сортът Бруно е най-студоустойчив, средното тегло на плодовете е 65-70 грама. Поради високата му родовитост се препоръчва разреждане на цветовете.
Сортът Хейуърд е най-едрият и най-предпочитан. Средното тегло на плодовете е 100-110 грама. Сортовете Матуа и Томури са мъжки.
Три вида резитби
През следващите години се извършва резитба за производство. Тя бива къса, дълга и смесена.
Къса: Далите плод клонки се режат на 25-30 см като се оставят две пъпки след последния плод. Ако пръчките са дълги се оставят и до 8 пъпки.
Дълга: Оставят се дълги до 120-150 см пръчки
Смесената е комбинация от двете. При по-слабо растящите растения се прилага късата резитба, а при буйно развиващите се – смесена и дълга резитба. Общо правило е, че за плододаване се оставят пръчки, израсли върху двугодишна дървесина, като лакомците и слабите леторасти се премахват. През 2-3 години се извършва подмяна на плододаващите звена. При по-старите насаждения се извършва предзимна резитба като се разреждат клоните около стеблото, за да не се задържа снегът. През март се извършва окончателната резитба.
Добре е през май и юни да се направи филизене като се премахнат слабите и безплодни леторасти, а плодните се съкратят на 10-12 листа.
Монитор
