- Г-н Тодоров, петият сезон на популярния ви влог „Петък точно в 5“ стартира съвсем скоро. Какви изненади сте подготвили за зрителите?

- Не знам дали ще ги изненадаме. Нямаме представа кои ще са темите, които ще разискваме, освен тези, които вече са заснети и една-две идеи. Движим се импулсивно, емоционално, правим каквото ни е на душата в този момент и каквото ни вълнува.

- Какво ви вълнува най-много сега?

- Едно от нещата е разделението. Нямаме общество, тук се делим на малки структури и организацийки. В България, най-вече от финансови подбуди, се стигна до едно състояние, в което никой не го интересува дали има, или няма общество. И най-вече медиите не ги интересува. А това е много важно – медията трябва да е обединяваща, а не разделяща. Често тъкмо в медиите се виждат такива изказвания, които разделят народа. Нямаме обединител и това е много тъжно. Има само разделители.

- Може би защото е много трудно при нас обединителят да бъде всеобщо припознат...

- Защото сме се разделили на фракции и всичко се политизира. Тук не можеш да излезеш с изявление и то да не се политизира. Това също пречи.

- Вие сте вярващ християнин, може ли днес религията да влезе в ролята на обединяващата сила?

- Тя винаги е била. Има теория, че тъкмо защото сега няма нещо, което да обединява моралните ценности, се получава едно лутане в хората и неяснота коя да е тази морална ценност, която да ги обедини. По този начин се създава един вид анархизъм на световно ниво. Няма основа, на която хората да бъдат заедно. Това може да доведе до доста истерични неща.

- Да се върнем малко назад във времето. Защо започнахте този проект „Петък точно в 5“? Искате да кажете нещо на обществото ли или просто си размишлявате на глас?

- Всеки човек има гледна точка, а пък за един творец е още по-нормално да иска да каже нещо. Важно е човек да е откровен и да казва това, в което наистина вярва. В нашия случай показваме гледни точки. Дори понякога аз не съм съгласен с някои от нещата в „Петък точно в 5“, но това е гледна точка. Показваме, че може и така да се погледне на даден проблем.

Иначе започнахме проекта за наше лично удовлетворение, това беше първоначален импулс. С един приятел се срещнахме на кафе и си казахме: „Има периоди, в които нямаме много работа. Имаме възможност да снимаме по-простички неща, защо да не го правим?“. Това се въртеше в главите ни от много години, но човек трудно пристъпва към действие. Една вечер решихме, че не е лошо да опитаме.

- Но пък вече го поддържате 4 сезона и развитието се вижда...

- Първите два сезона бяха по-различни. В третия и четвъртия се опитахме да осребрим труда си. За първите два сезона взехме общо 600-700 лева за доста работни часове от хора, които участваха на добра воля. В четвъртия сезон си позволихме да имаме звук на терен, грим, костюми – неща, които са важни за едно такова визуално изкуство. Всъщност то е повече от едно изкуство. Не може само текст. Текстът е водещ, но тези неща за визията, които го съпътстват, са много важни.

- На какво се дължи тази промяна?

- Дължи се на Петър Тодоров, продуцентът на „Петък точно в 5“, с когото се запознахме покрай един филм и който влезе в екипа в началото на третия сезон. С него решихме да опитаме тази поредица да се монетизира по някакъв начин.

- На какво разчитате повече – на спонсорство или на отчисления от реклама според броя кликове? Промениха ли се всъщност доходите от гледна точка на гледаемост с началото на трети сезон?

- Разчитаме на спонсорство. Само от гледания – абсурд, няма как да стане. Трябва да имаме милиони гледания и то на клипче, което на този етап не е така. Миналия сезон можехме да се издържаме, защото една фирма ни подкрепи и това беше голям жест. На практика те не получиха нищо в замяна освен едни заставки в началото и в края на видеата. А пък иначе много се надявахме на платформата Patreon, тоест - на спонсорството от самите фенове. Там идеята е много хора да дадат по много малко пари, тоест хиляда човека да дадат по един долар. Това обаче е практика, която се развива с времето. Започнахме с много малко патрони и стигнахме до 120 човека, които ни подкрепят през тази платформа.

- Може ли един артист да се издържа единствено с онлайн продукция?

- Теоретично е възможно, но ние още не сме го разбрали. В чужбина със сигурност е възможно, но в България поради езика и поради това че сме малко хора, е доста сложно. И ако няма фирма или спонсор, или някоя телевизия да застане зад гърба ти, ще е доста сложно. Всъщност ще е невъзможно.

- Спомням си, че правихте и кампания в IndieGogo за един от сезоните, сега се обърнахте към Patreon – доколко според вас българинът е на „ти“ с идеята за краудфъндинга?

- Всъщност с IndieGogo дойде първата по-солидна сума в предаването. Много хора ни подкрепиха през IndieGogo и много хора, именно потребители на тази платформа, ни посъветваха да минем към Patreon. Хората са отворени да подкрепят проекти като нашия през подобни платформи. Е, разбира се, има и такива, които нямат представа за какво става въпрос. Тази култура се развива и ако искаш нещо да съществува, трябва да го подкрепиш. Хората виждат в това начин да ни подкрепят, за да има нови сезони и нови епизоди на „Петък точно в 5“. Много се надявах от там да се финансираме достатъчно, защото щеше да ни даде тотална свобода. Миналия сезон фирмата, която ни подкрепи, изобщо не ни се бъркаше. Беше велико. Но по принцип, когато има продуцент, все пак би могло да има тематична намеса.

- Случвало ли ви се е да налагат „вето“ на някоя от идеите ви?

- Не, никога не ми се е случвало. Всичко, което сме искали, сме го направили. Никой не се е намесвал в нашия избор. И това е великолепно!

- В момента зрителите ви гледат и в „Скъпи наследници“. Още в първите епизоди полицай Колев много ми напомни на Монк по почти вманиаченото му търсене на ред. В какви аспекти си приличате с героя и в какви се различавате?

- В общи линии това, което говорехме още в началото с продуцента, бе идеята този персонаж да бъде овъзмездител на злото, да бъде изключително подреден човек, и може би по това си прилича с Монк. Но в крайна сметка важното бе, че той е стриктен полицай. Тоест, това по някакъв начин е образът на идеалния полицай, на човека, който наистина спазва реда и не прави компромиси.

- Дали има наистина такъв – не полицай, но човек изобщо у нас?

- Знаете ли, спомням една от темите за първия сезон на „Петък точно в 5“ и репликата „Все едно не е в България“. Това ниско самочувствие ме дразни и трябва да се промени. Около нас има много хубави неща, но когато се появи нещо хубаво, казваме: „Гледай, все едно не е в България“. Невероятно е! Това мислене е пагубно! Понякога се дразним на хубавите неща, на успелите хора и основно забелязваме негативните неща – в хората, в приятелите си. Вместо да забелязваме градивните и да се опитваме да ги крадем. Значително по-добре е да пожелаем някоя добродетел.

ВИЗИТКА:

- Китодар Тодоров е роден на 15 септември 1974 г.
- Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1998 г.
- Познат е на широката аудитория от участието си в „Пътеводител на историческия стопаджия“, „Домашен арест“, „Операция „Шменти капели“, „Под прикритие“, „Корпус за бързо реагиране“, „Събирач на трупове“, „Летовници“, „Слава“, „Скъпи наследници“ и т.н.
- Стартира проекта си „Петък точно в 5“ през 2013 г. Премиерата на настоящия пети сезон от поредицата се състоя преди броени седмици, клиповете се излъчват предпремиерно от платформата Neterra.TV

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.