Китаристът Димитър Попов: За да има големи банди, трябва да има хора с големи сърца

Китаристът Димитър Попов: За да има големи банди, трябва да има хора с големи сърца

  • Албумът на „Тонодеро“ е готов като идея, въпрос на време е кога ще го издадем
  • Автор на „И полетях“ е групата - това, че имаш някаква идея и няколко китарни рифа, не означава, че музиката е само твоя
  • Рокендролът няма да умре поне докато “ние” сме живи, а “ние” сме много, навсякъде по света
  • В края на 80-те, с един неповторим трепет, душата на Митко Воев грабна моята и станах китарист на „Нова генерация“
  • Чувствaм се на върха, когато се кача на Черни връх и погледна към София

- Г-н Попов, новият трети сингъл на „Тонодеро“ е озаглавен „И полетях“. Накъде „полетяхте“ с парчето и каква е неговата история?

- Текстът е авторски, на Нуфри. Не бих философствал по темата за човешкия копнеж за летене, но очевидно, събирайки се по-често в последно време, нашето общуване и връзка му подейства по този начин и той полетя (смее се).

Сега е модерно да се лети в Космоса. Не само до Гърция и Турция. Но местата са ограничени и докато дойде нашият ред, летим навътре, навътре в нас.

- Откъде дойде вдъхновението за музиката на „И полетях“?

- Това е много добър въпрос – вдъхновението за музиката. Когато си роден през 60-те или 70-те, в България съществуваше все пак някаква вероятност да попаднеш на майка и баща, които слушат „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, а и танцуват рокендрол. Когато си чул за първи път на 1-2 годинки тази музика, а малко по-късно Джими Хендрикс, „Лед Цепелин“ и „Блек Сабат“ и ако по някаква случайност се окаже, че Бъндараците живеят под вас и си пият с баща ти през ден – най-вероятно вдъхновението се е промъкнало още тогава.

"Тонодеро". Снимка: Елена Ненкова

- С Димитър Василев–Нуфри, Деян Драгиев–Даката и Александър Обретенов сте приятели от години. Как се получи магията между вас?

- Музиката е енергия, а това са вибрации. Твоята душа е родена с вибрации и се формира под тяхното въздействие. Излъчвайки тези вибрации, се образува енергия, която привлича подобни души, които вибрират на същата честота. Мисля, че така се намерихме. Не сме сядали и не сме решавали някакви неща. Нещата просто се случват.

Автор на музиката на „И полетях“ е групата. Благодарение на приятелството ни успяваме да постигнем общото цялостно звучене и така всички парчета по този начин ги правим. Това, че имаш някаква идея и няколко китарни рифа, не означава, че музиката е само твоя. Тя става такава, каквато е, само в тази комбинация от хора, в която ние се намираме.

- Имате ли идея за видеоклип?

- Ние опитахме в началото да направим клипове - нискобюджетни, по разбираема причина (смее се). Би било добре видеоклипът да допълва идеите които имаме в музикален план. Резултатът обаче се оказа компромисен. Затова решихме следното – за да не объркваме хората в представите им, сложихме една снимка като корица, която най-вероятно ще бъде и корица на нашия албум и под нея ще слагаме следващите парчета.

- Работите ли вече по новия албум? Кога да го очакваме?

- Албумът като идея е готов. Въпрос на време е кога ще го издадем. Не бързаме, искаме да се забавляваме възможно най-много. И така решихме да издаваме парчетата едно по едно. Колко точно са те – ще го запазя в тайна. С трите парчета дотук само “загрявахме” натам очаквайте нещата да “загрубеят” (смее се).

- Парчетата ви са на български език.

- Не е случайно, че отваряш тази тема. “Тонодеро” е български проект и го правим за нас и нашите приятели, за нашите хора, които живеят тук и там. Не искам да разочаровам никого, но рокът не е българска музика, както и една голяма част от другите стилове, които се пеят на български, но това е нашата вибрация и тази енергия, която споделяме между нас - така че решихме да свържем музиката с нашия език. Имаме текстове и на английски, както можеш да се досетиш, но решихме, че тази година заради мерките няма да свирим на Уембли на 30%, на 50% - не си заслужава да бием път (смее се).

- Какви са настроенията на феновете след третото парче на „Тонодеро“. Какво ви казват?

- Някои си “скубят косите”, други направо си “режат вените” (смее се). С нетърпение. Не знам какво ще стане.... Притеснявам се (смее се). Трябва да останат живи фенове за някой лайв все пак по-натам (смее се).

- Как бихте описал момчетата от „Тонодеро“?

- Момчетата са Даката, Сашето и Нуфри, а аз съм чичка (смее се). Говори се, че са страхотни музиканти. Чувал съм такива неща (смее се). По света има много добри музиканти, в България също и имам честта и удоволствието да познавам някои от тях. Но това не е най-важното. За мен музиката е начин на общуване. Общувайки с приятелите си, изпитвам удоволствие и приятни емоции и така парчетата започват да се появяват. Точно в такива моменти етикетът “най-добрия, китарист, басист и т.н.” не ми говори нищо. Но да не останеш с грешно впечатление, че това са едни “добри момчета” - не са, трябва да внимаваш с тях, опасни са (смее се).

- Какво означава името на бандата - „Тонодеро“?

- Означава, че “дерем тона”, името е компилация между латински и шопски (“тоно” и “деро”). Нали сме тука от Шоплука и правим “шопски рокендрол” (смее се).

- Според вас защо в днешно време не се появяват вече такива големи банди като „Тангра“ и „Щурците“?

- Мога ли да добавя и аз две - ФСБ и “Диана Експрес”. В момента, когато има концерти на наши музиканти, разбирам, че има проблеми и хората гледат колко души е имало – 30% ли, 50% ли, дали някой не е пуснал повече хора? Ако така продължават нещата, след някоя друга година може да няма въобще никакви банди. Не знам дали в музиката не се меси много политиката. Ти какво мислиш? Видях големи и известни музиканти, които от началото на промените през 90-те бяха привлечени в това поприще, това продължава и сега. Пожелавам им в новото им амплоа да постигнат поне същите успехи, които са постигнали в музиката. Тогава може би ще има смисъл. Моето мнение е, че тези две изкуства са несъвместими. И когато всичко стане политика в нашата държава, както самите политици обичат да казват, и изкуството минава в ъгъла - как да има големи банди? За да има големи банди, трябва да има хора с големи сърца. Напоследък гледам хора с големи усти и с малки сърца. Картинката става много несъразмерна – човек с голяма уста и малко сърце. Неприветливо изглежда.

- Няма ли да умре така рокендролът?

- Рокендролът като всяко велико изкуство може да премине в различни форми и да преживее различни времена. Според мен рокендролът няма да умре, поне докато “ние” сме живи, а “ние” сме много, навсякъде по света. Това е сигурно. Ако хората, които са живели с рокендрол са се предали – това си е за тяхна сметка.

- През 80-те сте част от може би една от най-великите български групи „Нова генерация“, основана от легендарния Димитър Воев. С какви емоции се връщате към тези години?

- Бях китарист на „Нова генерация“ в края на 80-те. Имах изключителната привилегия да общувам чрез музиката с Митко Воев. Това се случи, след като голяма част от групата се изнесе от България. Васо ни запозна. Тогава с един неповторим трепет душата на Митко грабна моята. Това беше и причината да свиря с него. Беше уникално преживяване и усещане. За кратък период от време. Нямаше и година. След което аз самият заминах.

- Къде?

- На запад.

- А защо решихте да заминете?

- Беше опит, който нямаше как да го придобия тук, вкъщи.

- Защо? По това време сте бил на върха като част от „Нова генерация“?

- Знаеш ли, на върха се чувствам, когато се кача на Черни връх на Витоша. И когато погледна надолу към София, изпитвам удоволствие. Колкото до Митко и „Нова генерация“, имахме страхотни незабравими преживявания… Времето обаче беше разделно и така аз заминах. Както впоследствие се видя, тази промяна, която настъпи тук в духовен план, не беше за мен – не съжалявам, не мисля, че съм пропуснал нещо изключително. Не беше моето място тук.

- А защо се върнахте? Сега тук ли е вашето място?

- Останах достатъчно, за да науча това, за което бях готов да науча. Върнах се отдавна, даже вече съм забравил кога съм бил в чужбина (смее се). Един приятел се прибра преди 2 години от Канада, след като 30 г. живя там. Беше заминал по подобни съображения, по които повечето хора по това време се изнасяха оттук. Сега се върна по същите тези съображения обратно в България.

- Значи България е добро място за живеене към днешна дата.

- България е най-хубавото място за нас, българите!

- А за музикантите хубаво място ли е България?

- Разбира се, България е нашето място, ние сме родени тук. Не е лесно, но къде е лесно. Виждам, има хора, които не се чувстват добре тук. Но това е лично усещане и могат да поработят върху себе си или да заминат, за да разберат това, което са разбрали другите, които са вече там.

- Лесно ли се прави музика тук?

- Занимавал съм се и с други неща, най-малко с музика (смее се). Музиката е сред най-трудните занимания за мен.

- Инвестират ли българите в музика – билети за концерти, купуване на CD, легални източници за теглене и слушане?

- Хората имат нужда от духовна храна и виждам как инвестират в нея - ходят на концерти. Имам приятел съученик, на когото бизнесът му е свързан с връзки за обувки, продаваше ги много години под колоните на Графа. Името му е Геша, ходил е на концертите на абсолютно всички рок групи, които са идвали в България, но и на такива на Балканите. Има огромна колекция от плочи, плакати, билети и какво ли още.

- Какво си пожелавате?

- Пожелавам на моите приятели да издадем следващото и по-следващо парче. Това са краткосрочни пожелания, които ще се случат. А на хората, които харесват нашата музика, да я слушат с удоволствие!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.