Няма нищо свято за героите в пиесата „Килър Джо“ на американския драматург Трейси Летс, изкушила режисьора Стайко Мурджев да се зарови в дебрите на най-примитивното, първично, брутално зло.

Поредното премиерно заглавие в афиша на Малък градски театър „Зад канала“ спокойно би могло да се преведе „Убиецът Джо“ или „Наемният убиец Джо“, но явно за някого това не е звучало достатъчно красиво за тази грозна американска трагедия. Или пък е последвана инерцията на небезизвестния филм с Матю Макконъхи...

Познаваме и се възхищаваме от доста автори, които „пипат грубо“, достатъчно е само да споменем един – Мартин Макдона, но при тях обследването на злото някак си е стигнало до универсалното, свръхреалното, всепомитащото, будещото смях от ужас. Тук не е така: макар да определят пиесата като черна комедия, гледането на спектакъла ражда по-скоро ням писък. Може „Килър Джо“ издалеко да напомня „Ръкомахане в Спокан“ на Макдона (доста по-късна творба от първата пиеса на Летс, впрочем), но историята за семейство, в което син е готов да поръча убийството на собствената си майка, за да докопа застраховката й и да се разплати с наркомафията, наистина не звучи весело. Наемният убиец да работи в полицията и да „разследва“ собствените си дела? Да му дадеш

за залог да ползва девствената ти дъщеря

или сестра, докато се сдобиеш със сумата за хонорара му? Май е too much... Едва ли много зрители биха се отъждествили с подобни типажи, които самите американци другаде наричат „бели отрепки“, така че драмата на тези душевни аутсайдери ще докосне малцина. Въпреки силното представяне на актьорите под палката на Мурджев. Луиза Григорова е убедителна като застиналата в своя меланхоличен ступор Доти. Може би само тя има психологически мотив да желае смъртта на майка си. На всички други просто им трябват пари. Експресивни и внасящи живец в действието са Стоян Младенов и Анастасия Лютова като Ансъл и Шарла – глуповатия баща и втората му жена, вероятно проститутка. Има нужния нерв у младия Георги Кацарски – брата на Доти, Крис. Единственият намек за нещо като обич, нещо като чувства, макар и изкривени в този паноптикум, са отношенията между брата и сестрата. А що се отнася до Малин Кръстев – той просто може да изиграе всичко с достойнство, вкл. неясната фигура на Килър Джо. Да, психопатиите имат място в изкуството,

изведени до метафора на полуделия ни свят

Но тук такова нещо не се усеща, по-скоро въздействието е като на тягостен психиатричен бит (затова ли сценографията на Марина Райчинова, която по логика би трябвало да е дом, се ограничава до няколко душа като в лудница, казарма или затвор?!). Вероятно талантливият Стайко Мурджев си има своите причини да избере тоя текст, който откровено може да се нарече отблъскващ – не с циничната си лексика, а с липсата на какъвто и да било етичен ориентир в сюжета. Но за публиката основанията му остават тайна. Трейси Летс е познат у нас с пиесата „Август: окръг Осейдж“, поставена преди няколко години в Народния като „Август в Оклахома“. Там конфликтът поне беше с „човешко лице“; тук всичко е сякаш оголено до череп и кости, до първа сигнална система...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Мариан Бачев – баща за милиони

Шеметният актьор Мариан Бачев обича да сменя жанровете и да хвърля ръкавица на новостите, за да е интересен не само на зрителите, но и на себе си.

Вежди Рашидов вдига тост с акварели и скулптури

Изложба „Скулптури и акварели“ открива председателят на Парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов в 18 ч. във вторник в галерия „Сан Стефано“. Авторът посвещава събитието на 67-ия си рожден ден, който е днес, но художникът предпочете да остави за следващата седмица вернисажа, който се очаква да събере столичния арт елит на ул. „Сан Стефано“ 22.