Киев и Белград са сред градовете в световна класация, най-подходящи за живеене, показват данни на звеното за проучвания на изданието „The Economist“. Според доклада, Белград се нарежда 77-ми като за година е скочил с 5 стъпки нагоре. Това се дължи на подобрения в инфраструктурата и здравеопазването. Киев пък е 117-ти с леко покачване заради заради спокойните демократични избори за президент и за парламент. Въпреки това, проблемите с Русия отпреди все още оказват влияние върху класирането на града.

В класацията има 140 градове, оценявани на базата на над 30 качествени и количествени характеристики, разпределени в 5 широки категории: устойчивост, здравеопазване, култура и околна среда, образование, инфраструктура. Всеки един от тях може да бъде на ниво „приемливо“, „толерантно“, „неподходящо“, „нежелано“ и „непоносимо“. Крайните оценки са от 1-100 като 1 е най-ниската, а 100 е най-високата. Лидерът за втора поредна година е

Виена, която отстрани 7-годишният шампион Мелбърн.

Между двата града има 0.7% разлика, като Виена е с резултат 99.1 от 100, а Мелбърн – 98.4. На трето място е Сидни (98.1 точки), следван от Осака, Япония (97.7). Следващите 3 позиции са разпределени между градове от Канада или това са Калгари (97.5), Ванкувър (97.3) и Торонто (97.2). 7-мата позиция Торонто дели с Токио, Япония, който има същия резултат. Девети е Копенхаген (96.8), а топ 10 е затворен от Аделаида, Австралия (96.6). Според експертите в доклада, в състава на челната 10-ка няма особена промяна, но има раздвижване по позициите. Сидни се е качил от 5-то на 3-то място благодарение на подобрения в оценките за култура и околна среда. То се дължи на вниманието, което управата отделя, за да смекчи

негативните ефекти от глобалното затопляне.

Индексът е доминиран от средно големи градове в богати страни. Те имат добре финансирана система за здравеопазване, висококачествено образование и функционираща инфраструктура. Присъствието на Токио в топ 10 на класацията показва, че е възможно тези аспекти от различни сфери да се подобрят, макар и поддържането им в няколко града да е предизвикателно, особено заради това, че те са като магнит за тероризъм и престъпления. Затова и други „глобални“ градове като Лондон и Ню Йорк са по-ниско от Виена и Мелбърн, поясняват от звеното за изследвания.

Общо 56 градове имат подобрения в позициите, като 4 от тях се отличават с по 5% ръст в оценките си. Това са Абиджан, Кот д'Ивоар, Ханой, Виетнам, Киев, Украйна и Белград, Сърбия.

"За последната година има ръст в средните оценки за устойчивост, което отразява и поуспокоилото се положение след тероризма, който в даден момент бе повод за тревога", пишат още в доклада. Някои от подобренията са сериозни, но все пак малки, като например тези в Триполи, Либия и Джакарта, Индонезия. Други страни пък имат по-малък напредък, който обаче е подобрил позициите им до оценка "приемливо" – това са Сиатъл и Хюстън, САЩ, и Сеул, Южна Корея.

Париж е първенец по влошени позиции

заради протестите, започнали в края на 2018 г. В развиващите се страни, бомбените атаки в Шри Ланка доведоха до влошаване за Коломбо. Несигурността между САЩ и Иран пък навреди на Техеран.

Сред другите категории, повод за притеснение са оценките за култура и околна среда. Редица от градове, които са най-силно изложени на ефектите от промените в климата, са с по-нисък резултат. Това включва Ню Делхи, Индия, който страда от лош въздух. Кайро, Египет и Дака, Бангладеш също попадат в тези, които са се представили по-зле. "Липсата на съгласувани усилия за справяне с климатичните промени може да доведе до спад в оценките и може да измести други категории като образование и инфраструктура, които до момента растат", предупреждават експертите.

Въпреки това, в дългосрочен план условията за живот са се подобрили за последните години. Средният показател на най-подходящите за живот градове се е покачил с 0.5% или е вече 76 т. за последните 5 години. Терористичните атаки в Нова Зеландия и Шри Ланка напомнят, че заплахите за сигурността все още се виждат, но представите за опасността от тероризма намаляват през последните години.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Министър Ангелкова пред глобална конференция в София: Създаването и популяризирането на различни туристически продукти в регионите е тласък за развитието им

Туризмът е секторна политика и зависи от всички нас - бизнес, държава и местна власт. Показвайки пред света богатствата на страната ни и чрез тях създадените разнообразни възможности за туризъм у нас- културно-исторически, балнео и спа, спортен, познавателен, кулинарен и др., ние създаваме условия за икономическо развитие на местните общности и поминък на хората там. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова на конференция на тема „Ролята на устойчивия иновативен туризъм в насърчаването на приобщаващия растеж, търговията и икономическото сътрудничество“, организирана от посолствата на Република Индонезия, Република Корея и Република Турция в България, като инициатива на МИКТА.

Независимостта извън дома струва 200 лева

Около 200 лв. ще ни струват 3 нощувки, за да отпразнуваме Деня на Независимостта у нас, показва проучване на „Монитор“. Цената включва настаняване в тризвезден хотел при полупансион и празнична вечеря.