Комисията за финансов надзор започва приоритетно интензивна работа по изработване проект на Наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

На 7 декември 2018 г., след обнародване в Държавен вестник, бяха приети промени в Кодекса за застраховането (КЗ), касаещи лимитите за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди при настъпване на смърт на пътя, с което бе разширен кръгът на лицата, които могат да търсят обезщетения – от близки до далечни роднини. В изпълнение на изискванията на §101 от ПЗР ЗИД на Кодекса за застраховането, на 07 декември 2019 г., или точно една година по-късно, по закон, трябва да бъде приета официално Наредба, с която се утвърждава новата Методика.

За подготовка на Наредбата има два етапа: първият етап със срок от 6 месеца, в който отговорна институция е Гаранционният фонд (ГФ), който има ангажимент да подготви проект на Методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ до 7 юни 2019 г. За подготовка на Методиката проектът е възложен от ГФ на външен консултант. Вторият етап, също с предвиден срок от 6 месеца, в който отговорни институции са Комисията за финансов надзор (КФН), Министърът на здравеопазването (МЗ) и Министърът на труда и социалната политика (МТСП), които имат ангажимент да подготвят и приемат Наредбата, с която се утвърждава Методиката.

Днес КФН е получила от Гаранционния фонд официалния проект на Методиката за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

С оглед на факта, че от днес, регулаторът, заедно с М3 и МТСП, имат 4 месеца от предварително предвидените по закон 6 месеца за приемането на Наредба, с която се утвърждава Методиката, КФН започва приоритетно интензивна работа по изготвянето ѝ. Крайният срок по закон, в който Наредбата трябва да е готова е 7 декември 2019 г. като в него се включва и времето за така важното обществено обсъждане, което отново КФН и двете министерства имат отговорност да проведат.

Председателят на КФН Бойко Атанасов днес е изпратил писмо до МЗ и МТСП за съставяне на работна група по приемането на Наредба, с която се утвърждава Методиката. Групата ще бъде начело с Илиана Христова, зам. председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Г-н Бойко Атанасов се ангажира, че „Именно в ситуация на скъсени срокове за работата на експертите ни и поради изключителната важност на темата, ние ще вложим всичките си усилия на първо място, за да спазим ангажимента пред обществото. На второ място, ние сме отговорни пред българските граждани да представим адекватна държавна позиция, когато става въпрос за загуба на човешки живот при инцидент на пътя. На трето място, именно регулаторът е отговорен да следи за финансовата стабилност в сектора на застраховането. Задачата ни е трудна, защото Наредбата, с която се утвърждава Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице, трябва да осигури както даването на финансова подкрепа на близките на загиналите, така и финансова стабилност на сектора.“

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

8 от 10 младежи не знаят къде им е втората пенсия (ТЕМАТА)

Над 80 на сто от осигуряващите се, които за пръв път започват работа, не знаят къде отиват парите им за втора пенсия, защото не избират сами  универсалния фонд за осигуряване на старините си. От близо 100 000 души едва 17 800 са направили сами своя избор. Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за дейността на пенсионните дружества към края на 2018 г. 

Рекордно прехвърляне на пари от втория стълб към НОИ през 2018-а

Възможността за избор за промяна на осигуряването e възможна от средата на 2015 година. Броят на лицата, подали заявление за промяна на осигуряването и прехвърляне на натрупаните в индивидуалната им партида в универсален пенсионен фонд средства във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, варира.