Керана – една Жена Космос, чийто глас не познава рамки
3

Керана – една Жена Космос, чийто глас не познава рамки

Стиловете, в които твори, са също толкова разнообразни, колкото интересите й

Тя е една от изгряващите звезди на родната музикална сцена, с която голяма част от меломаните се срещнаха в „Гласът на България“. И точно като едно истинско светлинно тяло излъчва собствена космическа сила – от нея струи решителност, разпознаваем глас, а сценичното й присъствие е заразяващо. Трудно е обаче музиката на 27-годишната Юлия Йорданова, която феновете й познават най-вече като Керана от „Керана и Космонавтите“, да се сложи в определена рамка…

Групата, на която тя е вокалистка, привлича именно с разнообразния си репертоар от стилове, сред които рок, джаз, фънк и дори хип-хоп. И това не е случайно – бандата е съставена от 6 несходни таланти, всеки дошъл от различен край на Вселената. По аранжимента работят Павeл Видов на китара, Елена Илчева на бас, Преслав Пеев и Николай Бобчев на саксофон, а Димитър Пенчев стои зад барабаните. Текстовете пък, за които е отговорна именно нашата героиня – Жената Космос, са пълни с емоция, защото са вдъхновени от нейния личен живот и най-вече – от проблемите!

„Във всяка една песен ние


възпяваме някакъв различен проблем

Интересното обаче е, че ти като направиш песента, не се справяш с проблема. Просто е още един начин да го изразиш, да го извадиш извън себе си и да се получи нещо интересно, с което могат да се свържат и други хора“, споделя Керана, която за последното си парче използва за муза именно една подобна мъчнотия, която не й позволява да спи цяла нощ. Затова, вместо да скучае (а тя смята, че животът е прекалено кратък, за да ни е скучно) си отваря един „Цех за сънища“ – парче, което ще влезе в предстоящия дебютен албум на космическата формация. И въпреки че ако слушаме песента, първоначално бихме си помислили, че става дума за любов, Юлия разкрива, че проблемът се корени другаде.

„Имаше период от живота ми, в който колкото повече работа имах, толкова по-трудно спях. Същия проблем имах с голяма част от приятелите ми. Именно това бяха двете неща, които ми липсваха и които в тази песен аз реших да слея в едно. В една безсънна нощ написах кратко есе по темата, което впоследствие развих в тези два куплета“, разказва тя за новата песен, която освен оригинален текст има изключително интересна структура. В голяма част от нея Керана залага повече на говоренето и накрая след дългото омагьосващо китарно соло гласът й полита в Космоса.

„Имаше твърде много неща, които исках да кажа и нямаше как да ги изпея. Просто още в момента, в който ги написах, реших, че това ще е речитатив, тъй като беше един призив, разговор – всички неща, които исках да кажа на приятелите, които ми липсваха, или на съня, който така и не идваше. В интерес на истината, понеже в тази ситуация отнемам от музиката, защото говоря, мелодичната част е запълнена от инструментите, всеки от които също дава израз на своите чувства и оплаква себе си. И след като всеки един от нас е „казал“ своето становище по темата, моментът, в който и трите солиращи инструмента – аз, саксофонът и китарата, се срещаме – тогава настъпва кулминацията.“

В този върхов момент Керана е искала да пресъздаде истинската емоция, за която вярва, че не е нужно винаги да е красива. Напротив – за нея има много по-голяма палитра от просто „тъжните“ и „весели“ чувства, на които често се съгражда естетиката на музиката. „Те не трябва да се подценяват, защото те са нещото, което ни прави триизмерни и хора. Спомням си, че когато се опитвах да опиша какво си представям е, че трябва да е на прага на слушаемото, както в момента когато емоциите изригват. Защото човек живее постоянно с тази емоция и има пикове и спадове. И когато дойде пикът, не винаги е подредено, точно обратното, то е грозно, хаотично, емоционално. Искахме да покажем именно този пик."

А освен от проблеми, Керана не за изненада се вдъхновява и от звездното небе. Музиката е това, което задоволява нейната емоционалност, а физиката и Космосът – любопитство. „Още от дете имах много голям интерес към Космоса. Обожавах да


гледам филми за Космоса

да чета енциклопедии, беше ми много странно и интересно как сме някаква планета и плуваме в едно нищо“, разказва ни певицата, която често обича да разсъждава над въпроси като „Как?“ и „Защо?“. Тъкмо това я отвежда към другата й голяма любов – философията, поставяйки я като момичето с най-странното (или не чак толкова) съчетание от ЗИП-ове в гимназията. „Спомням си, че в училище, в 12 клас, имахме ЗИП, но не можех да избера език, понеже бях в английска гимназия. И тогава бях единствената от целия випуск (250 човека), която имаше тази комбинация от физика и философия. Но те двете неща си вървят ръка за ръка. Там, където физиката не работи, вадиш философията. Защото ние можем да си обясним само една малка нищожна частица от нещата, така че за всичко останало можем само да градим теории и да философстваме.“

С името Керана пък певицата разказва, че се почувствала свързана, още когато за първи път го чула, без изобщо да подозира какво се крие зад значението му. Още по-изненадана била, когато разбрала, че самата й прабаба също се казвала така, което било и крайъгълният камък на избора й да се самоназове с него… „Звучеше ми като една жена воин, предводител, някой, който е непоклатим, решителен. Много го харесах още тогава и вече впоследствие разбрах, че идва от гръцкото име Кирил, което значи „Господар“, разказва тя за оригиналния си артистичен псевдоним, чието значение като че ли перфектно се напасва със силата, която излъчва. И въпреки че за нея поддържането на добрата форма и тренировките са нещо изключително важно, тук става дума за друг вид сила.

„Много дълги години си мислех, че за да бъдеш силна жена, трябва да си мъжко момиче, което се опитва да отрече всичко женско. Но в последните години открих, че по никакъв начин


не трябва да се опитваме да бъдем другия пол

Нашата сила е именно в женствеността ни“, категорична е Господарката на Космоса. И макар действително да се забелязва отдалеч със силното си тяло, тя споделя, че тренира предимно за здраве и добра психика. Въпреки че обича да отлага абсолютно всичко и дори е написала цяла песен за прокрастинацията („Отлагам“), едно от нещата, за които никога не чака, е тъкмо да се грижи за себе си.

„Винаги съм в движение и тренирам. Смятам, че е изключително важно, за да може човек да функционира психически добре. Много хора мислят, че трябва да ходиш на фитнес, за да имаш добра физика, а аз мисля, че това е бонус“.

Освен движението, другото, което я изпълва със заряд, разбира се, е сцената, на която Керана винаги пръска голямо количество страст и експресия. „Много съм щастлива на сцената. Зная, че когато сляза от нея, това ще е вечер, в която ще спя спокойно“, убедена е Юлия. Концертните изяви обаче не са единствените, с които тя се разписва. Керана е добре позната на публиката и от Пловдивската опера, където участва с главна роля в мюзикъла „Евита“, а също и в „Исус Христос Суперзвезда“, където я виждаме като Мария Магдалена. По думите й срещата с операта била напълно случайна. „Изобщо не съм си представяла никога в живота ми, че мога да играя в мюзикъли. Просто попаднах на правилните хора, които бяха достатъчно широко скроени, за да си ме представят на тази сцена и да ми дадат шанс“.

През останалото си свободно време, когато Керана не е заета със света на изкуството, тя все пак се отдава именно на него. Обича да чете художествена хитература и разбира се - най-вече науна фантастика. Въпреки че самата тя е своеобразен поет-текстописец, казва че предпочита прозата. „Със стихотворенията много много не се разбирам. Стиховете са различни от текстовете на песните по това, че там където не можеш да запълниш с думи, запълваш с музика", обяснавя тя. За нея не само музиката, която пише е пряко свързана с емоциалността, но и тази, която слуша. Макар да не не стеснява в рамки нито стиловете, в които пее, нито тези, които докосват сетивата й, най-важното правило за нея остава да може да се обвърже емоционално с парчето.

"Ако човек ми отвори Spotify-я и остави песните да си вървят сами, може да се самоубие – то е неслушаемо. Харесвам да слушам много различни стилове, по никакъв начин не се ограничавам. Открила съм, че с кънтри музиката и чалгата не мога да се свържа емоционално, но смятам, че по никакъв начин не можеш да заклеймиш който и да е стил. Това е най-арогантното нещо. Единственото доказателство за това дали дадено изкуство работи или не е дали успява да те накара да чувстваш".

Именно липсата на подобна емоционална наситеност поставя преживяването наречено "Гласът на България" далеч от любимите спомени на Керана. "Просто беше нещо тотално различно от това, с което съм свикнала като тип изява. Когато отидох там, трябваше изведнъш да съм на сцена само за 2 минути - без публика, и това изживяване беше премахнало всички мои любими неща на сцената", разказва и добавя, че самата тя не е любител на комерсиализма - присъща черта на всяко едно подобно шоу, която обаче я е отблъснала. Впрочем любопитно, че с Космонавтите имат песен, посветена и на неприязънта срещу консумативната култура, лаконично озаглавена „Не“. И все пак рекламата е нещо наложително днес, особено за музиката, и тъкмо затова Керана решава да използва шанса, който предлага форматът.

„Мисля, че „Гласът на България“ много помогна за това, защото много хора чуха за нас от там и ни подадоха ръка в професионален аспект“, казва тя и разкрива още, че това, че е


избрала Камелия като музикален наставник

съвсем не е било случайно – за нея, въпреки жанровите различия, именно тя е била „истинският рокендрол“ сред останалите членове на журито.

За да се превърне Юлия в Керана обаче тя извървява нелек път. Музиката не идва в живота й изведнъж, а отразява един процес на израстване и осъзнаване, на себеприемане и борба със себе си. Преди срещата й с Космонавтите и старта на професионалния й музикален път, тя дълго не се осмелява да последва детската си мечта да пее. Вместо това, избира да застане зад сцената, като запише музикален мениджмънт в Германия, което й донася голяма тъга. Но въпреки първоначалните несполуки, философският й нрав я кара да продължи да си задава правилните въпроси, които впоследствие я пращат в Тайланд – именно там, по време на студентски обмен, започва да пее по джаз и пиано барове и различни фестивали и разбира, че това е нейното призвание. 

"Аз съм била предопределена да правя това нещо цял живот, въпросът е, че доста дълго време бягах от него… В един момент дойде предубеждението, смятах, че това не е сериозна професия и всички други неща, с които обществото те подвежда. И вече имах един тотално различен живот, когато реших, че ще занимавам с музика. На 25 години се преорентирах кариерно."

И макар да получава много възможности в Тайланд, тя все пак избира да се върне в България, защото тук се чувства добре и защото иска да твори на собствения си език. „Там можех да бъда само един изпълнител на чужди песни, които да интерпретирам всеки път по един и същи начин – нещо, което е забавно, но за мен не е изкуство. Докато тук мога да създавам собствена, авторска музика на моя собствен език. Да, много изпълнители пишат текстове на английски и имат възможност за развитие на пазара отвън, но аз мисля, че ние българите, колкото и да сме малко, заслужаваме да си имаме музика на нашия език."

Юлия ни споделя и малко повече информация за дебютния им албум с Космонавтите. По думите й той ще представи музикалния път на групата досега, тъй като парчетата са наредени в хронологичен ред. „Специфичното е, че това са песни, които са работени в продължение на 2 години, всяка една от тях е писана в определен период и можете да видите развитието на всеки един инструмент, на цялостното звучене, на текстовете. Така че може би бих го представила като една кратка биография на групата“., казва вокалистката и уточнава че за всеки един от тях този период на творене на първо място е представлявал наслада.

"Това което правим, го правим най-вече за забавление – ние сме една банда смотаняци, които се забавляват и правят това, което им харесва. Всеки един от нас е много странен, много различен и много бих искала именно това да се запази във всеки един от нас. Тази странност, която смятам, че ни прави страшно чаровни."

А за финал Юлия разкрива за бъдещите замисли на бандата и за първата им песен, която изкроили за филм. „Режисьорът Борислав Михайловски се обърна към нас за негов бъдещ проект. Бяхме поласкани, защото той ни е чул по радиото и беше казал, че търси нещо подобно. Ние вече сме готови с песента и ще се радваме да можем да ви я представим скоро. Също така вече работим и по песни, които няма да бъдат в албума, с което поставяме началото и на един следващ албум“, завършва тя.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.